Първият римски фестивал в Никополис ад Иструм събра над 3000 души от цялата страна

ПОВЕЧЕ ОТ 3000 ДУШИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА ДОЙДОХА В НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ, ЗА ДА НАБЛЮДАВАТ АТРАКЦИИТЕ В ПЪРВИЯ РИМСКИ ФЕСТИВАЛ „НИКЕ – ИГРАТА И ПОБЕДАТА”, който се проведе в събота в Никополис ад Иструм. Антична кухня и антична медицина, пазар на животни и на роби, занаяти, сред които монетосечене, ювелирство и грънчарство, антична мода имаше на обекта, където цял ден се стичаха любопитни туристи, за да се забавляват с групите от България и Румъния и с изобретателните свободни реконструктори. Участниците предложиха на гостите гладиаторски битки, римски театър и сватба и построиха два лагера – на варвари и римляни, за да видят всички как са се подготвяли воините за битка някога.

БИТКАТА, СЛЕД КОЯТО Е ПОСТРОЕН НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ, СТАНА НАЙ-ЗРЕЛИЩНАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ В ПЪРВИЯ РИМСКИ ФЕСТИВАЛ. Във възстановката участваха гостите от Румъния, които бяха разделени на два лагера, за да покажат как даки и римляни са се сражавали в началото на II в. Битката е станала в района на днешното село Никюп през 102 г., даките са победени, но затова пък след това Траян е издигнал римския град, разказва археологът Павлина Nike (1)Владкова, която от дълги години ръководи археологическите разкопки на обекта.

Ревю на римски облекла беше другата атракция, която обра овациите на публиката. В ревюто участваха всички гости на фестивала, които бяха приели сериозно поканата на организаторите да влязат в Никополис облечени като римляни. Компетентно жури, ръководено от шефа на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов, имаше тежката задача да избере най-автентичните костюми и най-красиво облечените римляни.

До късно вечерта продължи фестивалът, в който гостите имаха възможност да научат повече за историята на Древен Рим и за занаятите, да опитат да завъртят грънчарското колело или пък вкусните гозби, които търновецът Петър Стефанов приготвяше. Шеф Стефанов почерпи с вкусната си леща с праз и нахут всички, които пожелаха да вкусят манджата му, и призна, че е изучил всички специалитети на Древен Рим, които са твърде странни за съвременния ни вкус, но е предпочел да нагости гладните с обикновена леща вместо с камилски гърбици например.

„Фурми по александрийски” беше другият специалитет, който свърши бързо в Никополис ад Иструм. Свободният реконструктор от Пловдив Иван Рендаков беше успял да се справи с достойно количество от този специалитет, за да почерпи възможно най-много любопитни гости. „По името е известно, че въпросните фурми са се приготвяли в Александрия. Ето как. Първо махате костилките на фурмите. През това време трябва да запарите бадемите, да махнете люспата Nike (2)им и да ги запечете със сол. После пълните фурмите с бадеми и поръсвате обилно чер пипер, сол, карамфил и канела. Омесвате, за да полепне всичко това по фурмите, стопявате мед и масло в равни количества, заливате и запичате във фурната и да ви е сладко”, обяснява Иван Рендаков. Той е шлосер по професия, но в свободното си време се занимава с реконструкция на занаяти от Средновековието и се е посветил на изработването на накити, апликации и коланни гарнитури, мъниста и медальони, брони, шлемове, ботуши и въобще всякакви аксесоари от метал, бронз, сребро, стъкло и кожа.

В Никополис ад Иструм демонстрира и почти пълен набор от медицински инструменти. Правил ги е по находки от Помпей и Равена и с охота разказва на всички за везните, с които едно време са мерили злато и скъпоценни камъни, но и разни прахообразни медицински субстанции. После показва прочутото швейцарско ножче, което в древния си римски вариант е имало лъжичка, виличка, кюретка, чистачка за зъби и чистачка за нокти и ножче. Само шест са подобните находки в света и ги има по две в Англия, Италия и в България

После показва скалпел, антична пила за изпиляване на зъби и счупени кости, реброразширител, клампа, кюрета, три вида игли, пинсети, мерителна лъжичка, ножичка, шпатула… „Като антисептик са ползвали най-вече мед, обаче предимно са се молили на боговете, затова са слагали фигурки на божества до главата на болния. А за упойка са ползвали опиумен мак и в малки количества беладона. Но те едно време са пушили на воля, така че и това ги е спасявало от болката”, усмихва се майсторът, след което показва прочутите си колиета с най-известния древен символ – фалоса.

Nike (3)„Историята е следната. Това са монети за бардак, наричат се спринтии и има 35 вида, които са ни известни от тези жетони за услуга. Отиваш, значи, в бардака, не знаеш какво точно искаш, но това не е проблем. Получаваш жетон, на който е нарисувана поза, и влизаш. Служителката, която ще ви обслужва, вижда услугата, за която си платил, и ти я извършва”, усмихва се гостът от Пловдив.

Освен Иван Рендаков свободните реконструктори бяха още Михаил Цонев, Йордан Сивков и Жана Сивкова, които също се занимават с изучаване и възстановка на средновековни занаяти.

Кметът на Никюп Йорданка Атанасова и Регионалният исторически музей във Велико Търново организираха фестивала, който беше предшестван от двуседмични археологически разкопки на обекта. Там работиха за първи път 20 доброволци под ръководството на доц. Павлина Владкова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *