90 четения

Знаковите преподаватели на Военния университет. Валентина Стоянова е първата жена професор в Българската армия

ВАЛЕНТИНА СТОЯНОВА Е ПЪРВАТА ЖЕНА ПРОФЕСОР В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И РАЗБИРА СЕ, В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“. Тя е професор по обща икономическа теория, но така се нарича специалността й днес. По стария шифър 3.8 Валентина Стоянова е станала професор по политикономия. И точно по този шифър тя и до ден-днешен остава единственият професор в родната ни армия.

„Имах труден професионален път. Обстоятелствата понякога бяха на моя страна, понякога бяха срещу мен. Като прибавим и факта, че когато аз започвах научния си път, армията беше изключително тежък мъжки свят, затова и малко жени се наемаха да работят в него. Работехме по 8 часа на ден, в които нямахме право да напускаме Военното училище, което на практика значеше, че не можем и в библиотеката да отидем, за да работим. Така че четях и пишех след работа, лишавах себе си и близките си от толкова много неща“, започва разказа за себе си проф. Стоянова. И признава, че въпреки всичко днес тя за нищо не съжалява, защото е успяла да сбъдне най-голямата си мечта – да бъде преподавател.

ДВЕ ГОДИНИ УЧИТЕЛСТВАЛА ВАЛЕНТИНА СТОЯНОВА, СЛЕД КАТО ЗАВЪРШИЛА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ. След това я назначили в общината във Велико Търново, където 10 години била началник на модерното направление „Комплексно обществено обслужване“. Работата в общината за нея била партийно поръчение, което тя вероятно е можела да откаже, но тогава решила да не се противи на обстоятелствата. Така проф. Стоянова имала шанса да участва в изработването на проекти по агломерацията на триградието Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец. „Писали сме проект даже за разкриването на кулинарен комбинат. Беше ми интересно и не само защото работата в общината за мен беше партийно поръчение. Докато бях на тази длъжност, завърших аспирантура и тя беше свързана точно с това направление – комплексното обслужване“, уточнява проф. Стоянова.

Точно когато завършвала, в страната ни имало четири-пет много сухи и трудни години. И тогава имало повеля университетите да не назначават преподаватели и да не отварят конкурси. Това обаче изобщо не важало за военните училища, които винаги са били привилегировани. И понеже Валентина Стоянова много искала да преподава, решила да сбъдне мечтата си. Започнала да следи всички обявления и така попаднала на обява за Морското училище във Варна и за вуза в Шумен.

„Един ден просто се качих на влака. Ей така, тръгнах неглиже, облечена като за път. Слязох на гарата във Варна и отидох в Морското училище, където търсеха преподавател по политикономия. Посрещна ме там началникът на катедрата и директно ми каза, че мога да започна, но ако съм решила да ставам доцент, ще трябва да си чакам реда. Което значеше да чакам всички останали, назначени преди мен, които даже не бяха кандидати на науката, а аз вече бях. Тръгнах си“, връща се назад във времето преподавателката.

Не се върнала обаче в старата столица, а решила да опита и в Шумен. Там я посрещнали различно. Шефът на катедрата само попитал кога може да започне и тя казала… веднага. И десетина дни по-късно вече била преподавател. Върнала се в Търново колкото да си събере багажа и да го натовари на един камион, а в Шумен я чакали с ключове за квартира.

ДВЕ ГОДИНИ САМО ПРЕПОДАВАЛА ТЪРНОВКАТА В ШУМЕН И ЗА ТЕЗИ ДВЕ ГОДИНИ СТАНАЛА СЕНЗАЦИЯ ВЪВ ВОЕННИТЕ СРЕДИ. Затова и началникът на Военния университет във Велико Търново започнал да прави всичко възможно да си я прибере тук.

„Какво се случи ли? Имах много интересна кариера, макар и само за две години в Шумен. Когато започнах работа там, началникът на катедрата беше вече доцент и поддържаше контакти с всички военни издания, та той ми помогна за много публикации. Обаче големият ми пробив е свързан с компютрите. Представяте ли си? 1983 г. беше, появи се идеята за преподаването на политическа икономия на компютър. Тъкмо се беше родил „Правец 82”, аз нищо не разбирах от тази машина, обаче имах едно курсантско класно по военна кибернетика. Момчетата бяха на ти с компютрите и направиха нужното, та програмите за преподаване на дисциплината, които написахме с началника на катедрата, да станат компютърни. Това беше голяма новост и армията бръмна“, усмихва се проф. Стоянова.

Курсантите влизали в часовете с удоволствие и нямали търпение да дойдат нейните занятия. Посрещали я с роза, скрита в страниците на дневника, чакали я, насядали по раниците си пред кабинета, макар и да били убити от умора заради физическите и военни тренировки.

След появата на тези 12 – 13 компютърни програми по политическа икономия Валентина Стоянова окончателно станала член на академическия състав във Военното училище на Велико Търново. Не била единствената дама в катедрата, но тогава нямало жени с униформи. Всички били в категорията волнонаемници. Въпреки това тя успяла да види почти всички много секретни военни обекти, да се качи на единствената ни подводница, която вече не съществува, да лети с военни самолети.

МНОГО ЩАСТЛИВИ СПОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С КУРСАНТИТЕ, ПАЗИ ПРОФ. СТОЯНОВА, НО ИЗБИРА ДА РАЗКАЖЕ ЗА ЕДИН ОТКРИТ УРОК. За него във Военното училище се събрали 60 човека, за да наблюдават как младата преподавателка води часовете си по политическа икономия. Тази дисциплина била особено важна за момчетата, които се подготвяли за прочутите ЗКПЧ-та едно време, т.е. заместник-командири на политическа част. Урокът обаче се случил с друго класно – химическо. Въпреки това курсантите и тяхната амбициозна преподавателка обрали овациите и за този урок в армията се говорело дълги години след това.

ПРОБЛЕМИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА СТАНАЛИ ОСНОВНАТА ТЕМА, ПО КОЯТО ЦЯЛ ЖИВОТ ВАЛЕНТИНА СТОЯНОВА РАБОТИЛА. И доцентурата, и професурата й са все свързани със социалната политика. Хабилитационният й труд за професор е посветен на темата „Социалната държава“. „Качеството на живот – това се крие зад темата за социалната държава. Все за това съм писала и не ми се иска да призная, но понеже ме питате, казвам ви, че промяната в това отношение е все към лошо. Днес ние не можем да стигнем качеството на живот, което сме имали през 1989 г. Защото социалната политика не може да я реши пазарът. Тя е работа на държавата. От държавата зависят здравеопазването, образованието, пенсионната система. Адам Смит отдавна го е казал: пазарът е егоист, той е само регулатор, той чисти всичко, което не е ефективно, и носи негативи“, казва проф. Стоянова.

После се връща в България и обяснява, че някъде в началото на 80-те години на миналия век ние сме били най-близо до социална държава.

За най-големия си успех проф. Стоянова приема участието си в състава на Комисията по национална сигурност и военни науки към ВАК, където и там търновката била единствената жена.

Дълго време преподавателката била запален турист. Преди години счупила крак и спряла да се катери по планините, обаче й останали добрите приятели. Продължава да се радва на добрите приятелства, на хубавите книги, на любимото си списание „Аспекто“ и не пропуска да следи какво се случва в държавата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!