108 четения

Гарата строена преди 115 г. от италианци, немският часовник не е спирал нито веднъж

Началникът Живко Николаев помни времето, когато оттук са тръгвали по 40 вагона на ден с „Произведено в Полски Тръмбеш“

ГАРАТА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ Е СТРОЕНА ПРЕДИ 115 Г. ОТ ИТАЛИАНЦИ. Часовникът пък е немски и за повече от век не е спирал нито веднъж, а от 15 г. дори не му е правена профилактика. Той се навива ръчно и работи безотказно и точно. Апаратурата на гарата е от 1962 г. и също работи отлично, казва ръководителят движение Йордан Йорданов, който поддържа и цялата техника, защото му идва отръки. Преди десетина години сградата е ремонтирана и са направени нови тоалетни, на които могат да завидят доста други обществени места. Другото, което се набива на очи от пръв поглед, са огромни стогодишни липи, които от броени дни са само две. Третата е отсечена по препоръка на еколозите, а вътре се оказала куха и опасна за хората и постройката.

Другата любопитка, която превръща гарата и в културно средище, е импровизираната картинна галерия в чакалнята. Там по идея на музейния шеф Харитонов се правят експозиции, които през определено време се подменят. Сега има табла с имената на местни и благонравни люде и направените от тях дарени я за музея.

ДНЕС НА ГАРАТА РАБОТЯТ 15 ДУШИ, А НАЧАЛНИК Е ЖИВКО НИКОЛАЕВ. Той е жепеец от 1975 г., а началник само на тази гара вече 34 години. Родом от Русенско, но започнал кариерата си в Полски Тръмбеш. После срещнал съпругата си и останал тук завинаги. Разтоварва се с участие в семейния ресторант „Аркадия” в центъра на града и понякога ходи за риба. „…Не знам защо, но нито един журналист за тези години не е писал за тази гара. Пък тя е сред малкото оцелели у нас и е добре гледана”, смее се 62-годишният началник.

Оттук са тръгвали по 40 вагона на ден с местни стоки

ЖИВКО НИКОЛАЕВ Е ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ТАЗИ ГАРА, защото помни много неща и тежко въздиша по славното минало на местната промишленост. Когато станал ръководител движение през 1975 г., за 24 часа тук минавали по 60 влака. Работили са 120 души.

Пак през 80-те години на миналия век от тази гара се товарели по 40 вагона със стоки на ден, основно със захарно цвекло, което през последния четвърт век не се сее у нас. От Полски Тръмбеш тръгвали вагони с вата, тухли, консерви, лютеница, шрот, машини. По-голяма част отивала за бившия Съветски съюз. Мандрата в града работела с пълна сила и снабдявала вътрешния пазар със сирене и мляко. След 1989 г. предприятията са сринати от приватизацията и стоки няма нито за износ, нито за страната. Към 1999 г. товаро-разтоварната дейност спряла почти напълно. Единият кран бил бракуван, а другият стои и досега, но не върши никаква работа. Сега този 5-тонен решетъчен кран е прехвърлен на жп секция Горна Оряховица, но съдбата му е неясна.

Сега минават по 15 пътнически влака

ДНЕС ПРЕЗ ТАЗИ ГАРА МИНАВАТ ПО 15 ПЪТНИЧЕСКИ И БЪРЗИ ВЛАКА НА 24 ЧАСА по дестинацията Горна Оряховица – Русе. Пътническите спират в Правда, Куцина, Полски Сеновец и Раданово. Пълнят се обикновено в сряда, когато е битакът в Полски Тръмбеш, на който отиваш веднага от гарата. Има и транзитни товари на частни превозвачи, а също и влакове за София сутрин, следобед и през нощта. Навремето месечният оборот е било около 20 000 лева, сега е около 7000 лв., но Живко Николаев не знае точно нито цената на билетите, нито приходите, защото билетопродавачките се водят към друга структура на железницата ни.

Н. ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!