22 двойки отпразнуваха златни сватби в Павликени

Георги и Анка Гецови от Бяла черква честваха 65 години брачен живот

ДОСТА ПОБЕЛЕЛИ, НЯКОИ ОТ ТЯХ С БАСТУНЧЕТА ЗА ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ, С БАВНА ПОХОДКА И НЕБЪРЗАЩИ ЗА НИКЪДЕ, С НАСЪЛЗЕНИ ОЧИ И РАЗТРЕПЕРАНИ ОТ ВЪЛНЕНИЕ РЪЦЕ – такива бяха 46-ата младоженци, които в събота си казаха „да” отново след 50 г. в Ритуалната зала в Община Павликени. Кметът на града инж. Емануил Манолов води ритуала, при който 22 двойки получиха свидетелствата си за своите златни сватби и за това, че са имали щастието да живеят в мир и разбирателство в продължение на 50 г. Една от двойките отпразнува каменна сватба, което ще рече 65 г. съвместен живот.

„Според документите, които предварително разгледахме, става ясно, че нито един от вас не е нарушил законите на брака. Плодовете на вашия труд са домовете, които сте създали, а децата ви са плодовете на вашата любов. Затова сега пред мен ще трябва да потвърдите, че желаете да останете в този брак още поне 50 г. или до края на живота си”, каза инж. Манолов. След това последователно и без да пропусне нито един от младоженците, градоначалникът поиска да чуе, че и младоженците, и булките са убедени, че искат да продължат съвместното си щастливо съжителство.

Почти всички дами нямаха никакви колебания и казаха категоричното си „да”, само една – Веска Генчева, реши да поизпоти съпруга си и пожела да си помисли, но няколко секунди по-късно извика „да” на микрофона. Да-то на мъжете пък почти никога не беше просто „да”. От устата на младоженците съгласието звучеше или: „Нямам друга алтернатива”, или „Няма как”, или пък „И два живота да имам, все с тази прекрасна жена искам да ги изживея”. Един от младоженците – Веселин – зарадва любимата си, като заяви, че винаги иска да е с нея, а дядо Борис Матев захвърли бастуна си, преди да каже, че неговото „да” е също толкова категорично, колкото е било преди 50 г. Тодор Ангелов прегърна своята Константина с думите „Не подлежи на коментар”, а Христо Христов още отсега заяви, че иска и трети път да каже „да” след пет години.

Всички дами получиха медальон на Дубровнишката Богородица, изработен от бижутера Константин Костов, а мъжете – ключодържател с герба на Павликени и с посланието на него да стои само ключът към сърцето на съпругите им.

Сред младоженците бяха и кръстниците на инж. Емануил Манолов – Ботю и Вера Ботеви. Те са били кумове на неговите родители, а и в този ден леля Верка празнува имения си ден, затова и тя получи красив букет рози от инж. Манолов.

90-ГОДИШНИЯТ ГЕОРГИ И НЕГОВАТА ЛЮБИМА АНКА, КОЯТО Е НА 86, БЯХА НАЙ-СПЕЦИАЛНИТЕ ГОСТИ НА ТЪРЖЕСТВОТО. Семейство Гецови от Бяла черква отпразнуваха каменната си сватба и обявиха, че тази година бракът им става дори на 66 г. Двамата се срещнали в Българско Сливово, където Анка Гецова била разпределена като учителка. Той бил по онова време студент и според думите му много си падал по жените.

„Карах ги по азбучен ред. И тя беше номер едно, нали е с А. Така си я харесах”, майтапи се дядо Георги, който очевидно е зевзек и става център на компанията в първия миг, в който влиза в ритуалната зала. Поздравява на френски, после на немски и чак тогава кротко си сяда на столчето. „Имали сме и трудни времена и кривини, но всичко се прощава”, усмихва се баба Анка, която разказва, че 10 г. учителствала в Българско Сливово и през това време той изкарал четиригодишната си военна служба, а тя го чакала. После той си намерил работа в Бяла черква и тя пак го чакала. Но може би за това, че не сме били все един до друг, бракът ни оцеля, казва г-жа Гецова.

Двамата се запознали на 1 ноември 1949 г., взели се на 15 февруари 1950 г. в свищовското село с брачно свидетелство номер 14. Имат двама сина, единият от които повече от 30 г. живее в Будапеща. Той има три деца и вече внучка, която пък живее в Лондон. Вторият син на баба Анка и дядо Георги е в Павликени, той ги е дарил с двама внуци.

Освен че се справя отлично с езиците, дядо Георги смята наум трицифрени числа и говори в рими. Цял живот е бил спортист по борба. Баба Анка е туристка и е обиколила България с раницата си на гърба. Двамата са сред основателите на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм. Много години са посрещали американци и японци в дома си в Бяла черква и на тях малкото градче дължи сериозните си контакти със Страната на изгряващото слънце.

Ученическа е любовта на Васил Героя и Боянка Христови. Навремето двамата ходили по забави и веселби заедно и така преплели животите си. „Имахме и премеждия, и щастие през тези 50 г. и съм много щастлива, че доживяхме да ги отпразнуваме”, казва Боянка Христова, а съпругът й чистосърдечно си признава, че някога тя била млада и хубава и с тази си хубост тя го победила. Затова и през годините заедно той нямал нищо против да бъде по-отстъпчивият и компромисният от двамата.

От училище се знаят и Иван и Любка Караиванови. После пътищата им се разделили, за да се съберат отново пет-шест години по-късно. Оттогава двамата са заедно. „Той е интересен мъж. Аз тогава учих в София, той дойде с едно балканче при мен да ме види. И като тръгна да се връща, се върнахме заедно”, казва г-жа Караиванова, която вече 46 г. работи като клиничен лаборант в болницата в Павликени.

ДВА МЕСЕЦА Е ОТНЕЛА ПОДГОТОВКАТА НА РИТУАЛА, КОЙТО ПРОДЪЛЖИ И В РЕСТОРАНТА. Там младоженците бяха посрещнати по стар български обичай – с питка и червено вино. Бяха захранени, за да им е сладък животът, а след това опитаха и от виното, което им подаде кметът на Павликени. И понеже виното му се стори горчиво, младоженците трябваше да докажат обратното със страстни целувки.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката