66 четения

22 двойки отпразнуваха златни сватби в Павликени

Георги и Анка Гецови от Бяла черква честваха 65 години брачен живот

ДОСТА ПОБЕЛЕЛИ, НЯКОИ ОТ ТЯХ С БАСТУНЧЕТА ЗА ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ, С БАВНА ПОХОДКА И НЕБЪРЗАЩИ ЗА НИКЪДЕ, С НАСЪЛЗЕНИ ОЧИ И РАЗТРЕПЕРАНИ ОТ ВЪЛНЕНИЕ РЪЦЕ – такива бяха 46-ата младоженци, които в събота си казаха „да” отново след 50 г. в Ритуалната зала в Община Павликени. Кметът на града инж. Емануил Манолов води ритуала, при който 22 двойки получиха свидетелствата си за своите златни сватби и за това, че са имали щастието да живеят в мир и разбирателство в продължение на 50 г. Една от двойките отпразнува каменна сватба, което ще рече 65 г. съвместен живот.

„Според документите, които предварително разгледахме, става ясно, че нито един от вас не е нарушил законите на брака. Плодовете на вашия труд са домовете, които сте създали, а децата ви са плодовете на вашата любов. Затова сега пред мен ще трябва да потвърдите, че желаете да останете в този брак още поне 50 г. или до края на живота си”, каза инж. Манолов. След това последователно и без да пропусне нито един от младоженците, градоначалникът поиска да чуе, че и младоженците, и булките са убедени, че искат да продължат съвместното си щастливо съжителство.

Кметът посреща двойките по стар обичай – с горчиво вино
Кметът посреща двойките по стар обичай – с горчиво вино

Почти всички дами нямаха никакви колебания и казаха категоричното си „да”, само една – Веска Генчева, реши да поизпоти съпруга си и пожела да си помисли, но няколко секунди по-късно извика „да” на микрофона. Да-то на мъжете пък почти никога не беше просто „да”. От устата на младоженците съгласието звучеше или: „Нямам друга алтернатива”, или „Няма как”, или пък „И два живота да имам, все с тази прекрасна жена искам да ги изживея”. Един от младоженците – Веселин – зарадва любимата си, като заяви, че винаги иска да е с нея, а дядо Борис Матев захвърли бастуна си, преди да каже, че неговото „да” е също толкова категорично, колкото е било преди 50 г. Тодор Ангелов прегърна своята Константина с думите „Не подлежи на коментар”, а Христо Христов още отсега заяви, че иска и трети път да каже „да” след пет години.

Всички дами получиха медальон на Дубровнишката Богородица, изработен от бижутера Константин Костов, а мъжете – ключодържател с герба на Павликени и с посланието на него да стои само ключът към сърцето на съпругите им.

Сред младоженците бяха и кръстниците на инж. Емануил Манолов – Ботю и Вера Ботеви. Те са били кумове на неговите родители, а и в този ден леля Верка празнува имения си ден, затова и тя получи красив букет рози от инж. Манолов.

90-ГОДИШНИЯТ ГЕОРГИ И НЕГОВАТА ЛЮБИМА АНКА, КОЯТО Е НА 86, БЯХА НАЙ-СПЕЦИАЛНИТЕ ГОСТИ НА ТЪРЖЕСТВОТО. Семейство Гецови от Бяла черква отпразнуваха каменната си сватба и обявиха, че тази година бракът им става дори на 66 г. Двамата се срещнали в Българско Сливово, където Анка Гецова била разпределена като учителка. Той бил по онова време студент и според думите му много си падал по жените.

Георги и Анка Гецови са семейство вече 66 години
Георги и Анка Гецови са семейство вече 66 години

„Карах ги по азбучен ред. И тя беше номер едно, нали е с А. Така си я харесах”, майтапи се дядо Георги, който очевидно е зевзек и става център на компанията в първия миг, в който влиза в ритуалната зала. Поздравява на френски, после на немски и чак тогава кротко си сяда на столчето. „Имали сме и трудни времена и кривини, но всичко се прощава”, усмихва се баба Анка, която разказва, че 10 г. учителствала в Българско Сливово и през това време той изкарал четиригодишната си военна служба, а тя го чакала. После той си намерил работа в Бяла черква и тя пак го чакала. Но може би за това, че не сме били все един до друг, бракът ни оцеля, казва г-жа Гецова.

Двамата се запознали на 1 ноември 1949 г., взели се на 15 февруари 1950 г. в свищовското село с брачно свидетелство номер 14. Имат двама сина, единият от които повече от 30 г. живее в Будапеща. Той има три деца и вече внучка, която пък живее в Лондон. Вторият син на баба Анка и дядо Георги е в Павликени, той ги е дарил с двама внуци.

Освен че се справя отлично с езиците, дядо Георги смята наум трицифрени числа и говори в рими. Цял живот е бил спортист по борба. Баба Анка е туристка и е обиколила България с раницата си на гърба. Двамата са сред основателите на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм. Много години са посрещали американци и японци в дома си в Бяла черква и на тях малкото градче дължи сериозните си контакти със Страната на изгряващото слънце.

Ученическа е любовта на Васил Героя и Боянка Христови. Навремето двамата ходили по забави и веселби заедно и така преплели животите си. „Имахме и премеждия, и щастие през тези 50 г. и съм много щастлива, че доживяхме да ги отпразнуваме”, казва Боянка Христова, а съпругът й чистосърдечно си признава, че някога тя била млада и хубава и с тази си хубост тя го победила. Затова и през годините заедно той нямал нищо против да бъде по-отстъпчивият и компромисният от двамата.

От училище се знаят и Иван и Любка Караиванови. После пътищата им се разделили, за да се съберат отново пет-шест години по-късно. Оттогава двамата са заедно. „Той е интересен мъж. Аз тогава учих в София, той дойде с едно балканче при мен да ме види. И като тръгна да се връща, се върнахме заедно”, казва г-жа Караиванова, която вече 46 г. работи като клиничен лаборант в болницата в Павликени.

ДВА МЕСЕЦА Е ОТНЕЛА ПОДГОТОВКАТА НА РИТУАЛА, КОЙТО ПРОДЪЛЖИ И В РЕСТОРАНТА. Там младоженците бяха посрещнати по стар български обичай – с питка и червено вино. Бяха захранени, за да им е сладък животът, а след това опитаха и от виното, което им подаде кметът на Павликени. И понеже виното му се стори горчиво, младоженците трябваше да докажат обратното със страстни целувки.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!