147 четения

След бурни житейски обрати потомци на рода Дюлгерови от България и Бразилия се срещнаха във Велико Търново

Уникална семейна история пази в родословно дърво Вихрен Дюлгеров

УНИКАЛНА СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ ПАЗИ РОДЪТ ДЮЛГЕРОВИ, КОЙТО Е РАЗПРЪСНАТ НА ДВА КОНТИТЕНТА, но въпреки разстоянията, превратностите на времето и дългите години на раздяла и днес поддържа здрава връзка чрез наследниците си във Велико Търново и в далечна Бразилия.

Това разказа Вихрен Дюлгеров, който преди месец посрещна в старата столица за трогателно завръщане в родината на предците си трима братовчеди на баща си Тотю Дюлгеров. А те, макар че са родени и отраснали в Южна Америка, носят с гордост в многобройните си имена и фамилията DULGEROV, предават ги на своите деца и внуци, пазят спомена за българските традиции и живеят задружно в необятната Бразилия…

За неповторимата родова среща в разгара на лятото в старата столица пристигат 62-годишният Оскар и двете му сестри – Пенка-Марица, на 58 години, и 56-годишната Ауреа-Жане, заедно със съпруга си Марко. В Бразилия остава само най-големият брат – Тошко, но благодарение на технологиите той следи визитата онлайн и въпреки огромното разстояние става съпричастен на всички емоции, които бразилците с български корен преживяват.

Вихрен Дюлгеров
Вихрен Дюлгеров

Всъщност Тошко, Оскар, Пенка-Марица и Ауреа-Жане са четирите пораснали деца на родения през 1907 г. в Дебелец Пеню, по-малкия брат на дядото на Вихрен – Илия Тотев Дюлгеров.

Баща им Тотю е роден в с. Милевци, Тревненско, през 1862 г., а през1890 г. създава семейство в Дебелец. В началото на 20 век строи голям хан в района на сегашната Автогара-юг във Велико Търново, където живее цялата фамилия – три дъщери и четирима синове – Тодора, Станка, Деню, Илия, Димитра, Пеню и Никола! По това време той заявява в общинската управа фамилното име Дюлгеров, тъй като излиза закон, позволяващ на хората да използват професиите си за фамилни имена. Така Тотю Денюв – Дюлгерина става Тотю Денюв Дюлгеров. Един от синовете му – Пеню Дюлгеров, едва на 16 години, тръгва да търси щастието си по широкия свят. Най-напред отива в Турция, където работи, а четири години по-късно заминава за Бразилия, където от Пеню става Педро Дюлгеров. В далечната държава той свива семейно гнездо с Жандира Бернардес, който е майката на гостите от Бразилия. Междувременно бразилският и българският клон на голямото семейство късат връзка помежду си – един път заради разстоянията и втори път заради режима на управление по това време в нашата страна, който се отнася с подозрителност към всичко извън „братските социалистически страни“. Неочаквано обаче, вече на пределна възраст, явно воден от носталгията по родния край, Педро, заедно със съпругата си, посещават Велико Търново през 1980 година…

„ТОГАВА АЗ И МОЯТ БРАТ БЛИЗНАК ИЛИЯН БЯХМЕ КУРСАНТИ ВЪВ ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Излизайки в градски отпуск, успяхме за няколко часа да се срещнем с дядо-чичо Педро, който гостуваше у нас. И до днес помня огромното му вълнение, сълзите му, когато ни видя. Той искрено, като малко дете се възхищаваше на униформите ни, кортиците и пагоните, прегръщаше ни… Беше му много трудно да говори български…“, разказва Вихрен Дюлгеров. И уточнява, че по време на посещението баща му Тотю започва да съставя родословно дърво на голямата фамилия Дюлгерови. То е готово чак през 2005 г., а сега признателният му син е твърдо решен да дописва семейната история и занапред.

След посещението на Педро родът на двата континента отново губи връзка помежду си. Междувременно четирите му деца растат, учат, създават свои семейства в Бразилия. Въпреки че живеят в различни градове в щата Минас Жерайс, те успяват да останат сплотени. Всеки от тях

Пенка-Марица, Вихрен, Оскар, Ауреа-Жане и съпругът й Марко
Пенка-Марица, Вихрен, Оскар, Ауреа-Жане и съпругът й Марко

има по три деца, а някои вече и внуци, които живеят в потъналите си със зеленина имения и в семейните ранчота отглеждат плодове и зеленчуци. Освен дълбоката им връзка със земята те търсят и връзка с България, възпитани от своя баща Педро на родолюбие и патриотизъм. По думите на Вихрен роднините му са взели най-доброто от Бразилия и България, защото са слънчеви, сърдечни, любвеобилни, лъчезарни и много задружни…

Любопитството и носталгията по българските им корени през годините не спира и те упорито търсят своите роднини. И така, докато тази година най-сетне с помощта на преводачката Надежда Симеонова от София намират Вихрен Дюлгеров. Това, разбира се, става чрез интернет мрежа за споделяне, където търновецът е качил клип на покойния си вече баща Тотю. А той е известен не само в България планинар и дългогодишен деятел на туристическо дружество „Трапезица“.

„Една вечер получих любопитно съобщение от преводачка с португалски, която ми обясни, че издирва български роднини на Тошко, Оскар, Пенка и Ауреа-Жане с фамилия Дюлгеров. Те са от Бразилия и скоро ще пристигнат в България. Много се развълнувах, бях изумен, знаех, че там далеч имаме роднини, но никога не съм си представял, че ще се срещнем. Изпратих копие от родословното дърво на Надя, което тя преведе и препрати в Бразилия. Това им помогна да разпознаят кой на кого точно и какъв роднина се пада“, разказва още Вихрен и уточнява, че това се случва на 12 август тази година…

„РОДОВАТА СРЕЩА НАПРАВИХМЕ В ЛОБИ-БАРА НА ГОСТОПРИЕМЕН ХОТЕЛ, В КОЙТО БЯХА ОТСЕДНАЛИ ГОСТИТЕ, БЛИЗО ДО ХЪЛМА ЦАРЕВЕЦ. Посрещнахме ги по стар български обичай с хляб и сол. Погачата за ритуала омеси лично съпругата ми Теодора. Подарихме им изработени от нея сувенири с най-характерните гледки от старата столица. А посланието на дългоочакваната и старателно подготвена от нас среща беше „Да пребъде родът Дюлгеров“, обяснява Вихрен. Специално за срещата от София пристига и близнакът му Илиян, а атмосферата е невероятно емоционална – трогателно запознаване, сълзи, прегръдки, целувки, подаръци и пожълтели снимки, спомени за рода и предците.

„Всеки разказваше за семействата си, за живота си, а преводачката Надя едва успяваше да превежда. Ние също получихме подаръци и сувенири от Бразилия“, допълва Вихрен.

В старата столица бразилските гости посетили всички забележителности, опитали и най-характерните национални ястия, снимали всяка салата и гозба и всичко предавали онлайн на най-големия брат Тошко, на когото впоследствие отнесли българска ракия, дар от търновските си домакини. Впрочем за „ракия”, „баница”, „кавърма”, „супа”, „яхния” и разбира се, за „люта чушка” гостите помнели от разказите на баща си Педро още като деца! Освен от кухнята бразилците с българска кръв били много впечатлени от Стамболовия мост, Художествената галерия, живописната ул. „Гурко“, Самоводската чаршия, откъдето си накупили български битови покривки, прибори, бродирани ризи, дискове с хора и ръченици и всевъзможни сувенири. Гостите отделили време и да посетят гробищния парк, където почели паметта на покойните си предци.

За спомен от родовата среща фамилия Дюлгерови си направили и обща снимка на символично за тях място – градинката пред бившия конак, построен от уста Кольо Фичето – Дюлгерина.

НА РАЗДЯЛА ГОСТИТЕ ОТ СЛЪНЧЕВА БРАЗИЛИЯ СИ ТРЪГНАЛИ И С АВТЕНТИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ СИ ПРОИЗХОД, сред които и акта за раждане на баща им Педро. Всеки от тях отнесъл и посланието от родословното дърво, изготвено от бащата на Вихрен:

„Драги родственици, идеята за изследване на родословието от корените му не е нова, но е особен знак на почит за високоморален и значим жест и стимул да се чувстваме днес по-горди за това, че сме следовници по кръв на стари родове. Видно е, че този род продължава да се плоди още много години и векове, защото коренът му е дълбок, здрав, силен. Иска ми се всички, които се сродяват с нас, да го тачат, закрилят и разширяват, защото родът Дюлгерови е един от най-великите български родове“…

Елена ЧАМУРКОВА

Един коментар за “След бурни житейски обрати потомци на рода Дюлгерови от България и Бразилия се срещнаха във Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!