Крепостта Трапезица – историята на едно възраждане. Официалното откриване на обновения обект е в Деня на Независимостта на България | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Крепостта Трапезица – историята на едно възраждане. Официалното откриване на обновения обект е в Деня на Независимостта на България

Публикувана на: 21.09.2016г. 1411 прегледа

ВТОРАТА СВЕТИНЯ НА СТАРОПРЕСТОЛНИНАТА

ТРАПЕЗИЦА Е ПО-ЛЮБОПИТНА ОТ ЦАРЕВЕЦ, КАЗВАТ АРХЕОЛОЗИТЕ И ИСТОРИЦИТЕ. Там никога не са живели турци. Крепостта остава християнска територия дори и след падането на Търново под турско робство през XIV век. И пак според специалистите много вероятно е Трапезица да се е предала доброволно на турците. Тази версия се обяснява с липсата на опожарени постройки. Някои от храмовете са продължили да действат чак до ХVII век.

„И цар Иван Асен дойде в Средец, намери свети Иван, великия пустинник, и възревнува (на делата) на древните царе… И вдигна тялото на честния и преподобен отец Иван, та го пренесе в град Търнов. И бе положен в създадения за него манастир в Трапезица, където лежи и досега…” Така е описана Трапезица в Проложно житие на Иван Рилски от Драгановия миней в средата на XIII в.

Това е другата причина археолозите да продължават да настояват и да търсят тайните на Трапезица – тя е пазила мощите на закрилника на България – свети Иван Рилски.

С Трапезица са свързани и няколко любопитни предания, които разказват, че в крепостта е била и царската монетарница. Намирала се някъде до Южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Пред монетарницата имало ниши, в които стояли скрити стражите. Когато турците нахлули в града, Шишман заповядал всички машини за сечене на пари, суровото злато, златните и сребърните монети да бъдат пренесени в подземието. Пълната съкровищница била затворена, а монетарницата – срината. Входът към съкровищницата бил покрит с каменна плоча и само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата.

Новата алея и новата изградена стена с горната станция на фуникуляра
Новата алея

ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ХЪЛМЪТ БЕШЕ ПРЕДИМНО ТРЕВА И КАМЪНИ. Само археолозите, които наглеждаха камъните от време на време проплакваха, че горе пак се разхождат кози и влизат в църквите, оцелели толкова векове до нас. Но точно преди 10 г. Трапезица отново оживя. Тогава за първи път правителството даде милион и половина, за да започнат разкопки. Президентът Георги Първанов включи хълма в своята инициатива „Съхрани българското” и към търновската старина потекоха средства, макар и за кратко.

Археолозите от Археологическия институт с музей към БАН започнаха мащабно проучване на хълма. В пиковите си лета те работиха на шест обекта, разкриваха погребения, архитектура, още църкви, без да има пари за консервация. Затова най-важната църква на хълма – тази, в която са били мощите на Иван Рилски, вече е тъжна гледка. И това го казват специалистите, които са категорични, че е време на Трапезица да започне мащабна консервация.

СЛЕД ВСИЧКИ ПЕРИПЕТИИ ХЪЛМЪТ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕН И ЗА ТУРИСТИ.

4,8 млн. лв. беше първата сериозна инвестиция, която общината успя да осигури за Трапезица. Проектът, с който бяха спечелени, се наричаше „Изграждане на подпорна стена, художествено осветление и туристическа инфраструктура за достъп до исторически резерват Трапезица във Велико Търново”. Средствата дойдоха по европейската оперативна програма „Регионално развитие”.

trapezica-funikuliar
Новата изградена стена с горната станция на фуникуляра

Преди няколко месеца най-голямата неправителствена организация на Азербайджан „Гейдар Алиев” даде 2,5 млн. лв. Фондацията работи под егидата на първата дама на страната Мехрибан Алиева, която лично е дала съгласието си да бъде финансиран проектът на Трапезица. Заради това на 22 септември тя ще получи две от най-големите отличия, които институциите в старата столица дават. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” направи Мехрибан Алиева почетен доктор, а община Велико Търново – почетен гражданин на Велико Търново.

„Средствата бяха предвидени за изграждане на стена в западната част на хълма, за възстановяване на всички алеи, за закупуване на обзавеждане на музея, в който ще бъдат експонирани находките от досегашните археологически проучвания. Също така благодарение на това дарение са реставрирани покривните конструкции на три църкви – номера 6, 10 и 13, в които има добре запазени стенописи, затова и те влязоха в програмата. Направили сме и пътеки в тях, за да не стъпват туристите по оригиналните плочи”, обяснява директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. В следващите 10 г. именно той ще се грижи за Трапезица, след като Министерският съвет даде хълма на Община Велико Търново за стопанисване.

ПЪРВИТЕ РАЗКОПКИ

ОЩЕ ПРЕЗ 1879 Г., САМО ГОДИНА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ЗАПОЧВАТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА ТРАПЕЗИЦА. Тогава е създадено първото в България археологическо дружество, чиято цел е: „да служи за разкопаването на Трапезица и на други местности, дето се предполага, че има исторически паметници”.

Завършекът на епископския жезъл, който дава основание на доц. Мирко Робов да смята, че е попаднал на епископията на Трапезица.
Завършекът на епископския жезъл, който дава основание на доц. Мирко Робов да смята, че е попаднал на епископията на Трапезица.

Същата година д-р Васил Берон и проф. Марин Дринов започват да проучват северната част на хълма. Професорът е ръководил разкопките, които разкриват портата, военните помещения към нея. Днес там работи проф. Константин Тотев.

Първата археологическа експедиция разкрива и най-важната църква на Трапезица – църквата, съхранявала мощите на свети Иван Рилски и останала в историята под номер 8.

„През 1884 г. министърът на просвещението регистрира устава на дружеството. Важна е тази стъпка, защото съвсем легитимира организацията, а археолозите работят на хълма и в тази година, когато разкопават Южния сектор и разкриват църкви с номера 3 и 4”, разказва археологът Мирко Робов, който също дълги години копае на Трапезица.

През 1900 г. разкопките са подновени по настояване на Фердинанд, който дава лични средства за проучванията. Поверява ги на френския археолог Жорж Сьор, който разкрива още 14 църкви, части от крепостни стени и югоизточната порта. „По това време Сьор работи и по църква номер 3. Тези му разкопки не са документирани, но при сегашните проучвания, които направихме, разкрихме два камъка, върху които са запазени имената на двама души, работили на обекта, и годината – 1900”, допълва още Мирко Робов.

Три-четири години по-късно Министерството на просвещението изпраща художника реставратор Васил Димов от Народния музей в София, за да направи копия на оцелелите стенописи. Някои от тях познаваме само и единствено благодарение работата на този художник. Той сваля маслени копия на живописта. Прави повече от 20 рисунки в мащаб 1:1. Платната му са добре запазени и днес се съхраняват в Националния археологически институт с музей в София.

Президентът Плевнелиев на Трапезица
Президентът Плевнелиев на Трапезица

После Трапезица не влиза в програмата за честване на 800 г. от въстанието на Петър и Асен. Разкопките спират, за да бъдат подновени в края на 80-те години на миналия век. Златка Генова, Мария Долмова, Радка Анчева и Йордан Алексиев правят проучвания за последно. И чак до 2006 г. никой от тях не стъпва на хълма и Трапезица потъва в забвение.

„Първата година работихме напълно безвъзмездно. Следващото лято ни дадоха 2 200 000 лв. само за разкопки. Тогава започна изграждането на цялостна инфраструктура на хълма”, спомня си и Мирко Робов и допълва, че ЗА ПЕРИОДА 2007 – 2009 Г. ДЪРЖАВАТА ДАВА ЗА ТРАПЕЗИЦА ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЛН. ЛВ. 2010 г. парите секнали и оттогава няма добър ритъм на археологическите проучвания.

ЦЪРКВИТЕ НА ТРАПЕЗИЦА

19 СТАНАХА ЦЪРКВИТЕ НА ТРАПЕЗИЦА, СЛЕД КАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 Г. ПРОФ. КОНСТАНТИН ТОТЕВ И ДОЦ. МИРКО РОБОВ РАЗКРИХА ОЩЕ ТРИ. Най-голямата е номер 8, в която са били пренесени мощите на св. Иван Рилски. Според повечето източници това се е случило в средата на XIV в. Тази църква е известна още от 1900 г. и оттогава за нея се знае, че е изградена през 1195 г., за да приюти мощите на светеца. По-късно е била разрушена от север и запад, но стените са издигнати наново. Вероятно е съществувала чак до 1469 г., когато мощите на светеца са пренесени от Търново в Рилския манастир. „Около църквата е бил оформен манастир, чиито планове сме разкрили, и точно те ми дават основанието да твърдя, че това е най-голямата църква от Второто българско царство. Площта й е над 3,6 дка”, разказва Йордан Алексиев, който най-дълго и подробно е проучвал манастира и църква номер 8. Той успя да намери игуменарната на манастира, монашеските килии и да установи, че Иван Асен II е правил преустройство на сградите. За последно своя отпечатък като строител е оставил Иван Александър.

Президентът Георги Първанов включи хълма в своята инициатива „Съхрани българското”
Президентът Георги Първанов включи хълма в своята инициатива „Съхрани българското”

Повечето от църквите са известни с нещо, което само те притежават. Църква номер 5 например е единствената с мозайка. Тя е от времето на първите Асеневци.

Номер 16 е най-ранно датираната. Номер 2 е първата разкопана и една от т.нар. църкви гробници (като 7 и 14), защото в нея са разкрити три гробници. Петър Берон я открива и той предполага, че това е църквата „Св. апостоли”, защото е намерил каменна плоча с изображенията на Архангел Михаил. Църквите с номера 6, 11, 13, 14 са останали в историята като „царските църкви”, защото археолозите са намерили в тях царски персонажи. Номер 12 има късни градежи, а 18 е различна, защото има седалки край стените си и мивки.

МАСОВИЯТ ГРОБ КРАЙ МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ”

МАСОВИЯТ ГРОБ В ИГУМЕНАРНАТА НА МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ” Е ОТКРИТИЕ НА ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ. Тази находка от лятото на 2008 г. остава една от най-атрактивните и от най-загадъчните, защото все още е без отговор въпросът при какви обстоятелства са загинали хората там. А в гроба има останки на 43-ма души. Там са погребани 21 мъже на средна възраст, седем жени, четири деца под седем години, три на възраст между 7 и 14 г. и двама юноши. Има и шест скелета, чийто пол не са успели да уточнят дори и експертите от Института по експериментална морфология и антропология при БАН, които тогава дойдоха на място да работят върху костите.

Природно бедствие или епидемия са основните версии според археолози и историци. За откривателя на този масов гроб Йордан Алексиев най-логична звучи идеята за земетресение, което е разрушило сградата и е затиснало намиращите се в нея хора. Историкът проф. Пламен Павлов тогава каза, че по-вероятна като възможност е чумната епидемия. Мирко Робов се присъединява към идеята за епидемия, макар и да допуска, че може да не е точно чумна, и прибавя още една възможност – масово отравяне.

Възстановка на църква N 8
Възстановка на църква N 8

„Две неща са безспорни – първото е, че в този масов гроб има човешки останки, и второто, че сградите на този огромен манастир са паднали при земетресение”, категоричен е Йордан Алексиев. Аз предполагам, че центърът е или в днешната Вранча, или пък в Стражица. Начинът, по който са нападали тухлите, говори за някаква едновременност. Което ще рече, че те са се срутили наведнъж и на една страна, невъзможно е хора да разрушат сградата по този начин. Освен това скелетите бяха разхвърляни, което е категорично доказателство, че за погребение не може да става и дума. Сред останките, които намерихме, имаше и такива по очи”.

„Щом говорим за масов гроб, имаме погребани хора, които са намерили смъртта си в един много кратък интервал от време. Причините могат да бъдат отравяне, епидемия, масово избиване. Земетресението за мен е най-малко възможното”, казва археологът Мирко Робов, който изследва земетресенията от 1983 г. още когато е работил в двора на църквата „Св. Димитър”, и установил, че преди много години църквата и целият манастир са паднали при земетресение с разрушителен магнитуд.

Мирко Робов е убеден, че хората в масовия гроб не са избити, защото следи от посичания няма. Но не зачертава окончателно и друга причина – да са се натровили или да са отровени. Или да са загинали от някаква епидемия.

През 1347 г. на Балканите е пренесен чумен бацил от Татарската златна орда от Северното Черноморие. Образно казано, пътят на бацила е към България, Византия и оттам към Западна Европа. Така започва страховитата епидемия, която според някои историци и археолози е по-вероятната причина от земетресението.

Възстановка на бойна кула
Възстановка на бойна кула

Има още една версия – ЗА ПОСЕЧЕНИТЕ 110 ТЪРНОВСКИ ПЪРВЕНЦИ, И ТЯ СЪЩО МИНАВА ПРЕЗ УМА НА ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ. Споменава я и Мирко Робов, колкото да уточни, че според него там няма посечени останки. Заключенията на антрополозите също са категорични, че няма следи от посичане. „Въпреки тези доказателства и въпреки многото „но”, идеята не ми е чужда, защото е романтична”, усмихва се Йордан Алексиев и цитира казаното от Григорий Цамблак в житието на Патриарх Евтимий: „Военачалникът турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града, повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят.

И всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта. А в забава на ножа превърна гърлата им.

Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв. Пролели посред църква кръвта си пред кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа.

Те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита, те, любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както кристатите на гордия фараон. О, свето опълчение!”…

ТОП ОБЕКТИТЕ НА ТРАПЕЗИЦА

1. Трите комплекса на Трапезица ще привличат вниманието на туристите, категорични са археолозите. Още повече че те са коренно различни по характер. Единият е ВОЕННИЯТ, РАЗКРИТ ОТ ПРОФ. КОНСТАНТИН ТОТЕВ, вторият е обособен около МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ”, проучван от Йордан Алексиев, и третият е около църква номер 3, проучвана от доц. Мирко Робов. Там той намери костен завършек на епископски жезъл и това уникално откритие му дава основанието да смята, че става дума за ЕПИСКОПИЯТА НА ТРАПЕЗИЦА.

2. Църквите с номера 6, 10 и 13, в които има запазени стенописи.

3. Експозицията, чието цяло име е Център за интерпретация на културното наследство. Тя ще бъде официално открита на 22 септември. „В нея ще покажем някои от находките от Трапезица, които са останали при нас: върхове на стрели, животински подкови, предмети от бита, накити. От съображения за сигурност златните пръстени, обеци, наушници, които са излизали от гробовете на хълма, ще останат само за церемонията по откриването. След това ще трябва да ги върнем в трезора”, казва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

Табла ще показват снимки от хълма и ще дават информация. Туристите ще могат да наблюдават и визуализация и мултимедия.

Най-атрактивната находка е медальонът с лъвовете, който е прототип за герба на Великотърновския университет. Открит е при разкопки през миналия век, уточнява Иван Църов и допълва, че голяма част от находките отдавна са предадени в Археологическия музей в София.

 

ВИРТУАЛНАТА ТРАПЕЗИЦА

 

АРХ. ПЛАМЕН ЦАНЕВ Е ПЪРВИЯТ, НАПРАВИЛ ОБЕМНИ ВЪЗСТАНОВКИ НА НЯКОЛКО КУЛТОВИ ОБЕКТА НА ТРАПЕЗИЦА. Сред тях са църква N 8, която е най-големият средновековен храм в България, северната кула, която е най-високата точка на хълма, църква N 3 и сграда N 2, за която също се смята, че е била храм, южната крепостна стена и югоизточната порта.

„Църква N 8 е изключителен обект. Не само защото е най-голямата в Средновековна България, а и защото е имала пет строителни етапа, което на практика означава, че е била изграждана дълги години. Ако приемем, че между всеки етап има около 20 – 30 г., всеки сам може да изчисли”, казва арх. Пламен Цанев. И продължава да разказва, че първо се е появила малка църква, която Иван Асен II е издигнал заради мощите на светеца. Във втория строителен период църквата става двукорабна, а в третия вече е добавен и южният й кораб. Той става отделен параклис, но дава цялостния образ на храма. Тогава е изградено и водохранилището. А в четвъртия си период църквата вече придобива завършен вид на кръстокуполен храм. Най-накрая е добавена и една галерия от западната страна.

Всички тези етапи са отразени в снимките, които показват обемната възстановка на църква N 8. Тя е била широка 14,50 метра и дълга 20 м. Само за сравнение – Патриаршията на Царевец е 12 на 19 м.

Първият проект, който архитектът е направил, е на южната крепостна стена и югоизточната порта на хълма Трапезица. Започнал от тази част на Трапезица, защото тя е най-видимата откъм града. Освен това тази порта някога е била свързана посредством мост с малката порта на Царевец. Това е и най-важната от функционална гледна точка част на Трапезица.

Архитектът е възстановил обемно и две църкви. Църква N 3, която се намира на една от най-високите точки на Трапезица и се вижда от Царевец и от съвременния град. Това е и една от църквите, изобразени върху лист номер две на ватиканския превод на Манасиевата хроника. Тя е кръстокуполна и представителна. Типична е за търновската архитектурна школа. Над нея от години работи Мирко Робов.

Сграда N 2 е в северната част на хълма. Обектът е проучен още преди 130 г. Според повечето изследователи постройката е църква, тъй като при разкопките са намерени фрагменти от стенописи. Други обаче смятат, че откритите фрески не са достатъчен аргумент за нейното култово предназначение. А и правоъгълният план на сградата насочва по-скоро за нейния светски характер. Точно неясният характер на сградата привлякъл вниманието на арх. Пламен Цанев и той предложил своя самостоятелна хипотетична възстановка на сградата.

Северната кула е най-високата точка на хълма и заедно със северната порта образува общ военен комплекс. Кулата се издига на повече от 20 м, построена е на най-високата надморска височина – около 203 м. Според арх. Цанев това е било нещо като военно министерство. Той е възстановил кулата според образците, запазени от 12 – 13 век.

АРХ. ДРАГОМИР ЙОСИФОВ СЪЩО ИМА КОМПЮТЪРНИ ВЪЗСТАНОВКИ НА КРЕПОСТТА. За макетите си той е използвал и описания на византийски хронисти, защото е убеден, че тези картини помагат да преценим какво е имало на хълма и в какви размери. „Използвал съм изчисленията от археологическите разкрития, тъй като съм част от екипа на доц. д-р Константин Дочев. Крепостните стени и кулите са представени в мащаб, така че да се преценят реалните размери. Когато бъде отворена за посещения крепостта, туристите могат да разгледат и тези компютърни макети. Досега новите технологии не се възприемаха много в археологията, но благодарение на тях ефектът от видяното е по-пълен”, коментира арх. Йосифов, който е завършил и история във ВТУ.

Визуализациите на Драгомир Йосифов представят крепостни стени, високи над 15 метра в някои места, както и мощни фортификационни съоръжения. Чрез специална програма младият архитект е направил изчисления за височината на база широчината на основите. Методът е нов, но доста ефективен. Той припомни, че тази част от средновековната столица е била много добре укрепена още от византийците във втората половина на ХІІ век. Те избират и възобновяват наново това особено важно стратегическо място, което пази четирите прохода, четирите пътя, които се кръстосват тук – за морето, за западните български земи, на юг през Хемус и на север през река Дунав. Те подновяват тази крепост, както и Царевец. Още в първите години от възстановяването на българската държава цар Иван Асен І, когато се е занимавал с организацията и отбраната на държавата, издига нови кули.

„Моята голяма идея е да покажем всичко това интерактивно. Аз няма да се съглася, докато съм жив, проектите ми да бъдат използвани за обемно възстановяване на бутафорни крепостни стени и кули. Има си съвременни интересни методи, като холограмния например, който може да покаже много точно как е изглеждал хълмът, без да се налага да го строим отново. Ако зависи от мен, бих направил така, че разкритите зидове да бъдат консервирани, за да ги защитим от атмосферните влияния. И да отличим оригиналите, без да надграждаме със съвременни материали”, обяснява младият архитект.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

loading...

Коментари за "Крепостта Трапезица – историята на едно възраждане. Официалното откриване на обновения обект е в Деня на Независимостта на България"

  • 21.09.2016 в 14:46

    Чудесна статия с огромно количество информация ! Браво !

    Отговор
  • 21.09.2016 в 14:47

    Защо да не се надградят зидовете и да се възстановят максимално сгради,църкви и крепостни стени ? Нали се сещате,че ако Царевец не се беше доизградило това което е сега,малцина биха се заинтригували да го посетят. Нека се възстанови , нека хората усетят духа на онова време,което незначи че трябва да се прави бутафорно и претупано, така е по цял свят, защо не и тук ???

    Отговор
  • 21.09.2016 в 15:06

    Страхотна статия и е страхотно че имаме такива исторически забележителности в нашия прекрасен град. Добре би било обаче да се помисли за инфраструктурата и социализацията,смятам че Трапезица има по-голям потенциал от Царевец дори, но си трябват още няколко милиона за да стане както е било .

    Отговор
  • 21.09.2016 в 17:06

    Нека да остане естественото, както си е сега иначе няма да е автентично. То е ясно, че може да се построи, но ще загуби от блясъка си. Чудесна статия. Гордея се, че съм от Търново

    Отговор
  • 23.09.2016 в 8:53

    Браво на Сашка Александрова за тази богата информация! Не я познавам, но й благодаря! Запали ме да посетя хълма Трапезица. Така се възпитава в любов към родната история!

    Отговор
  • 12.02.2017 в 10:39

    Благодаря за хубавата статия!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *