129 четения

В Дичин се събраха последните ученици, завършили в местното училище

Школото, носило името на светите братя Кирил и Методий, вече е Дом за възрастни хора

ПОСЛЕДНИТЕ УЧЕНИЦИ, ЗАВЪРШИЛИ ОСНОВНОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ В ДИЧИН, СЕ СЪБРАХА МИНАЛИЯ ДЕН В СЕЛОТО, ЗА ДА СЕ СБОГУВАТ СИМВОЛИЧНО С УЧИЛИЩЕТО СИ. Около 70 побелели и понатрупали години мъже и жени от седем випуска се отзоваха на поканата на Организационния комитет и се върнаха за ден в Дичин.

Въпреки бастунчетата и прекараните куп болести, въпреки че някои от някогашните ученици вече говорят трудно, тържеството се превърна във весела забава. Точно 30 минути трябваха на всички, за да си спомнят кой кой е и кой е бил, на кой чин и с кого е седял, да си припомнят случки с учители, директори, бели и пакости. След това възрастните хора говориха предимно за децата и внуците си и за това колко житейски път са изминали.

„Побелял ли съм, а? Ама и ти не си много кафяв в главата!”, „Ей, помниш ли едно време, когато…”, „Онази учителка…”, „Абе писа ми той двойка, ама забравил съм вече…”. Това бяха част от репликите, които най-често се чуваха в залата и с които се срещаха и прегръщаха наборите.

Обща снимка
Обща снимка

„Идеята я замислихме отдавна. Още когато продадоха училището. И започнахме да издирваме учениците от последните набори. Така стигнахме до идеята да съберем тези, които са родени между 1939 и 1945 г. Това са всъщност и последните ученици, завършили Основно училище „Св. св. Кирил и Методий” в селото”, разказва една от участничките в инициативния комитет Стефка Панчовска. Бившата кметица на Дичин Мария Попова е другата, която се е нагърбила с част от организацията и с програмата, която започна с поднасяне на цветя пред паметника в центъра на селото. Обелискът е посветен на 45-имата загинали във войните за освобождението на България мъже, излезли от селото.

След това цялата група от развеселени мъже и жени се разходи до училището, за да си вземе символично сбогом. Хората не успяха да влязат в сградата, защото тя вече е частен имот, класните стаи отдавна са разрушени и училището бързо се превръща в Дом за възрастни хора, който трябва да бъде открит следващия месец.

ОКОЛО 100 УЧИТЕЛИ СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ ДИЧИН И ТОВА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА КОЛКО НАЧЕТЕНИ СА ХОРАТА, ЗАВЪРШИЛИ СЕЛСКОТО УЧИЛИЩЕ, категорични са г-жа Попова и г-жа Панчовска. Само в община Велико Търново трима началници на дирекция „Образование” са родени в Дичин, в това число и настоящият шеф на дирекцията Пенка Игнатова, която уважи милата среща.

Учителката по математика Еленка Манолова се оказа в центъра на срещата. Тя е вече на 87 г. и е единствената останала жива преподавателка на випуските, които се събраха в Дичин на 23 септември. Тя получи много внимание, цветя и подаръци и целувки от всеки свой ученик.

Наборите отиват да поднесат цветя и да се сбогуват с училището си
Наборите отиват да поднесат цветя и да се сбогуват с училището си

„Срещата е изключително важна за селото, тъй като сплотява наборите, които са били последните ученици в училището. Не ми е все едно да видя събрани на едно място 70 човека, които на практика са последните ученици, влизали в тази сграда, която сега може да се окаже отново техен дом”, признава и кметът на Дичин Николай Теодосиев, който не скри надеждите си подобни събирания да се превърнат в традиция.

„Около 1600 души са живели в Дичин в най-хубавите му години – 50-те от миналия век. Сега постоянно живеещите тук са не повече от 200, а учениците ни се броят на пръсти и учат в Ресен, в Павликени и Велико Търново. Тази година имаме само един първокласник”, усмихва се кметът.

„О, какво огромно удоволствие е да се съберем заедно седем випуска. Всички сме се заварвали в това училище, а досега не сме се срещали в този състав”, споделя възторга си Мария Димитрова. Тя вече е пенсионер и се е върнала в родното си село и с удоволствие разменя спомени с Борис Господинов, който се представя така: „Аз съм випуск 42-ри, животът ме прати в София, но винаги ми е скъпо да се върна тук. Тук е топло и уютно”. Г-н Господинов управлява фирма за пожароизвестителни системи, но всеки път, щом бизнесът му позволи, той си идва у дома.

От Враца чак пристигна за срещата Димитър Живоров, който бързо заформя мъжка четворка със старите си съученици Иван Кръстев, Христо Стефанов и Иван Иванов. Четиримата не могат да се наприказват, говорят почти един през друг, но в крайна сметка надделява Иван Кръстев, може би защото е бил кмет на Дичин цели 16 г. и знае как да овладява всякакви ситуации.

Каквото виждате тук, все е мое дело, хвали се някогашният кмет и бързо получава отрезвяваща забележка от Христо Стефанов, който с намигване обобщава, че горе-долу селото си е хубаво. Той е бивш учител в някогашния Механотехникум в Горна Оряховица и не пропуска да каже, че там е бил учител и на настоящия кмет на Велико Търново Даниел Панов.

Четиримата мъже скачат от тема на тема и се въодушевяват особено, когато стигат до момчешките си лудории. „Е, че без бели не може. Колко сливи и череши сме обрали. Колко пъти пъдарят ни е прибирал от лозята и ни е карал в общината”, махва с ръка Иван Иванов. После всички замълчават, за да изслушат краеведския монолог на Иван Кръстев, който дълги години е изучавал историята на селото. „Моят род, Божанският, е първият род, заселен в Дичин. Успях да издиря данни за предците си от 1700 г., а за селото – даже от 1438 г. От турските архиви съм чел, че тогава Дичин го е имало на картата на България”, казва г-н Кръстев, чийто прадядо е бил първият кмет на Дичин след Освобождението и е управлявал селото от 1878 до 1880 г.

С. БОЯНОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!