311 четения

ЛЮБОПИТНО. Четири божигробски Йерусалимии пази музеят в Г. Оряховица

ЧЕТИРИ БОЖИГРОБСКИ ПЛАТНА, НАРЕЧЕНИ ОЩЕ ЙЕРУСАЛИМИИ, СА СРЕД НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ЕКСПОНАТИ, КОИТО ПРИТЕЖАВА ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Първата икона е донесена от горнооряховския хаджи Христо Славчев през 1861 г. от Божи гроб. Тя е необикновена по размери – 2,20/1,60 м, и е рисувана върху добре запазено платно. Сцените изобразяват Стария и Новия завет: „Богородичният ред”, „Страшният съд”, „Великият Йерусалим”, „Апокалипсисът”. В долната част по средата ясно се виждат годината и името на хаджията.

В Етнографския музей в Долна Оряховица, който е филиал към Историческия музей в Горна Оряховица, е втората Йерусалимия. „В дясната страна под образа на Света Богородица има надпис „Х. Димо Боклоник…“. В долната част са изобразени две светици – Екатерина и Варвара, а по средата е свети Георги Софийски. Под сцената на Рождество Христово са изобразени трите светии, „Биение Христово”, „Преображение”, „Кръщение Христово”. В средата има сцена на свещения Йерусалим в деня, когато вярващите приемат Свещения огън.

В горната част са изобразени сцени от Страшния съд, Трите девици, които стоят пред Рая, там е и Архангел Михаил, който им мери греховете. Отляво под Бог-Отец е Богородица, а отдясно – Йоан Кръстител.

Христос Пантократор
Христос Пантократор

Третата Йерусалимия е с размери 255 см/150 см и е донесена през 1866 г. от поклонника хаджи Марин. Името на хаджията се вижда на гърба на иконата и така специалистите знаят историята и на това платно. Тази икона е богато изписана с барокови орнаменти.

Три основни сцени разделят пространството на иконата – Св. Богородица с житийни сцени, Исус Христос с житийни сцени и Великденски цикъл. Рисунките са обрамчени с лоза, в която са вплетени ангели, пророци и светии. Циклите са разделени от надписи, някои от които обаче са изтрити. „Тази икона ни е известна отпреди двадесет години. Открита е в мазето на долнооряховска къща и аварийно обработена по сериозните накъсани и нарязани места. Възстановени са много от сцените по нея и сега можем да се насладим на „Богородица, Животворен източник“, „Богоявление“, „Кръщение Христово“, „Снятие“, „Погребение“, „Преображение“, „Усекновение Йоанна Предтеча“, разказва Теменуга Йорданова, уредник в музея.

Четвъртата Йерусалимия е сравнително по-малка, но и тя си има надпис. От него става ясно, че е правена през 1907 г. и е донесена от Паражкева. При нея образите на иконите не са изписани толкова изящно, както при другите три.

„На всички Йерусалимии са изобразени Света Богородица Труеручица и Христос Пантократор, образи, които се срещат и като отделни икони. Всъщност всички, които са били в Йерусалим и са ставали хаджии, в онези години са можели да си купят Йерусалимиите. Те са стрували около 1200 алтъна, но цената стигала понякога цената на една къща в града.Тези, които нямали достатъчно средства, си купували литографии“, разказва уредничката и уточнява, че над две от Йерусалимиите е работила реставраторката Катя Буланова. Точно те и посрещат посетителите на музея днес.

МУЗЕЯТ В ЖЕЛЕЗНИЧАРСКИЯ ГРАД ПРИТЕЖАВА ИКОНИ И ЦЪРКОВНА УТВАР ОТ ВСИЧКИ ПЕТ ЦЪРКВИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА И ОТ МАНАСТИРА „СВ. ИЛИЯ“. Църквите са „Св. Георги“, „Св. Никола“, „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Атанасий Велики“, която е най-старият храм в общината, датиран между XIV – XVI в.

От църквата „Св. Атанасий” дърворезбован притвор
От църквата „Св. Атанасий” дърворезбован притвор

От летописната кондика на община Горна Оряховица става ясно, че на 3 март 1867 г. са приети две икони, правени за девическото училище на Ряховица и за църквата.

Специално място в експозицията е отделено на икона, рисувана от Станислав Доспевски. Тя представлява Исус Христос, рисуван в червен хитон с богата златна украса. Живописецът изгражда образа разчупен, с дясната си ръка благославя, а с лявата държи сфера и владически жезъл. Те са разположени върху отворено Евангелие и два херувима държат Евангелието. Под има ръкописен надпис, който гласи: „Написа ся рука Ст. Доспевски в гр. Т. Пазарджикъ, 1866 г.“. Тази икона е подарена на музея през 1972 г. от архиерейския наместник свещеноиконом Иван Момъков.

ДЕЛО НА ТРЕВНЕНСКИЯ ЗОГРАФ СИМЕОН ВИТАНОВ ЦОНЕВ ОТ 1802 Г. Е И НАЙ-СТАРАТА ИКОНА В ЦЪРКВАТА „СВ. АТАНАСИЙ“. През 1850 г. заедно с баща си той рисува икони с образите на светците Стилян, Севаст и Модест. Музеят се гордее и с икона на свети Спиридон. Под образа на светеца на златно поле с бели букви е написано: „Рука поп Димитра ис Трявна 1883 г.“. Същият творец изографисва и иконата на св. Мина, като в долния ляв ъгъл с черни букви на зелен фон е записано „1863 естъ ракъ писъ Димитра ис Трявна“. В експозицията на музея може да се види и домашен иконостас „Кръщение Христово“ с надпис на гърба: „Ктитори и предстоятели на тази икона поп Атаназие и Андрей епитроп, 1865 февруари в 14 ден“. Сборната колекция от възрожденска иконопис е гостувала на изложби в Испания и Португалия.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!