41 четения

Корабният архитект Виолета Белчева превърна в страст хобито си да рисува морски и еротични акварели

КОРАБЕН АРХИТЕКТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ, МЕНИДЖЪР „ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ“ ПО ПРОФЕСИЯ, ТВОРЕЦ ПО ПРИЗВАНИЕ И ВЪТРЕШНА НЕОБХОДИМОСТ Е ВИОЛЕТА БЕЛЧЕВА, която, макар да е родена във Варна, вече 30 години живее и работи във Велико Търново. През всичките тези години въпреки динамичното ежедневие и многото ангажименти тя не спира да посяга към четките и стативите и отначало по-плахо, постепенно превръща хобито си, да рисува и пише, в страст.

Виолета признава, че професионално никога не се е занимавала с изобразително изкуство. Абсолютно самоука е, никой в семейството й не е развивал такава дарба. Самата тя започнала да рисува, докато синовете й били още малки, като първите си неща направила върху техните блокчета. В началото се увличала по графика, защото се страхувала да направи крачка напред и да се престраши към цветовете. Сега обаче от картините й струи светлина, много ярки цветове, настроение и оптимизъм. Работи само акварел и въпреки че в нито една картина черното не присъства изобщо, Виолета казва, че не може да избяга напълно от графиката. Просто защото в основата на рисунките първо е графичният проект и чак след това идват цветовете… А те се преплитат удивително в двете теми, които са любими на корабния архитект – морето и еротиката…

ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ ВИЛИ СПОДЕЛЯ, ЧЕ БИЛА ПРИЕТА ВЪВ ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВАРНА С ПЪЛНО ОТЛИЧИЕ. Самата й специалност още навремето била направо екзотична за жени, защото на година завършвали едва по седем дами. През годините тя е съвместявала тази специалност в различни длъжности, които е заемала, освен това е участвала в проектирането на кораби и пускането им за изпитание по вода. Създала е първия Морски клуб във Великотърновска област, завършила е Морската учебна школа, водила е курсове за капитани до 40 бруто регистър тона и е обучила над 80 души от цялата страна за капитанска правоспособност. Работила е и към някогашната организация „Съдействие на отбраната“, но след закриването й през 1990 година Виолета се преориентира в областта на административното управление и човешките ресурси. И ако морската тема в картините й е свързана с Варна и образованието, то Виолета е категорична, че работата й с хора също има много общо с картините й.

„ОБЩОТО Е, ЧЕ У ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА НЕЩО МНОГО ДОБРО И ОПТИМИСТИЧНО, което аз като мениджър „Човешки ресурси“ винаги съм се стремяла да изкарам от хората, с които съм работила. От всеки персонално съм се опитвала да разкрия най-добрия потенциал, да изпъкне светлината и красивото на душата му, за да може той да се реализира и стане по-успешен. По същия начин картините ми са светли и оптимистични. Рисувам само лодки и риби, като съзнателно запазвам наивитета на илюстрациите, защото не искам това вътрешно, първично, по детски наивно и оптимистично усещане за живота и света да се губи“, обяснява Виолета, която възприема себе си за много оптимистичен човек и по принцип се стреми да вижда живота и хората в цветове и колорит. Впрочем досега никой освен близките й не е виждал картините й, но напоследък те много я насърчават повече да не ги пази за себе си. И понеже към всяка творба има или авторска поезия, или есета-разкази, Вили обмисля да създаде един общ проект.

ОСВЕН РИБИ И ЛОДКИ КОРАБНИЯТ АРХИТЕКТ РИСУВА И ЕРОТИКА. Там тоналността е друга – преобладават яркият оранжев цвят и червеното, а запазеният знак на всяка една картина е пеперудата, която, разбира се, символизира женското начало. Вили се вдъхновила за тази пеперуда от поета Уолт Уитман и така се родил първият цикъл рисунки „Събуждането на пеперудата“. Към него са есетата й за теорията на хаоса, а картините са само на женски тела. Малко по-късно във времето тя започнала да рисува вече женски и мъжки тела по авторски текстове или по такива на нейни приятели, които й ги пращали с молба за илюстрации…

„В този див и динамичен, дори малко лош свят все още има чувствителни хора, към които са посланията ми. Не бива да губим детското у себе си, този усет, който като деца сме имали към външния свят, към природата и живота въобще. Само така можем да вървим напред, а и в областта на човешките ресурси е същото – няма друга теория, иначе ще се изгубим в мърморене и в недоволство над сивото ежедневие.

„Рисуването и писането първо бяха хоби, сега вече са страст, просто нещата преляха едно в друго. Колкото до таланта – не вярвам в него. Всичко е много труд и ако трябва да перифразирам Тургенев, ще кажа, че талантът е като здравето – когато не го виждаш, значи той съществува“, казва още Виолета Белчева…

Елена ЧАМУРКОВА

Снимка Светослав СТЕФАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *