103 четения

Невероятният талант на Людмила Димитрова да превръща стари неща в красиви нови

Горнооряховката е майстор на уникални сувенири

РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ КАРТИЧКИ, БИЖУТА, ЧАНТИ, ПОДАРЪЧНИ ОПАКОВКИ И ВСЯКАКВИ СУВЕНИРИ УКРАСЯВАТ АТЕЛИЕТО НА ЛЮДМИЛА ДИМИТРОВА в Горна Оряховица. Тя е превърнала кокетното си работно помещение в магазинче за прекрасности и там майстори произведенията си пред очите на своите клиенти. „Това радва хората, които влизат в магазина. Понякога идват просто за да ме погледат, да разгледат какво съм направила и си тръгват, благодарни, че са зарадвали очите си с много цвят“, усмихва се Людмила.

Тя е завършила керамика в Професионалната гимназия по строителна керамика в Попово и се занимава с рисуване. Рисувала за себе си, като повечето художници в България, но едната й дъщеря, която живее в Англия, при едно от завръщанията си у дома казала на майка си, че е време да отвори магазин и да покаже на хората колко е талантлива. Людмила признава, че вече не помни първата си реакция, когато чула тези думи от детето си, но… веднага пристъпила към действие. Отворила магазинче в един гараж, който много бързо се оказал тесен.

„Хората търсят подаръци. При това ръчно изработени и красиви. И не само сувенири, които да пратят на своите близки в чужбина, а и за подарък по различни поводи тук. Разпознавам за къде е подаръкът, когато ме помолят да им го направя. Ако поискат пано с народни мотиви или да им изработя картата на България върху чаша, съд някакъв или върху хартия, знам, че нещото заминава зад граница. Все по-често ме молят да правя и пликове за пари. Така че съм станала много добра в пликовете и много изобретателна в украсяването им“, разказва Людмила.

Тя работи с различни техники и материали. Майсторка е в декупажа и квилинга. Техниката квилинг използва най-често, за да направи красиви картички. А с декупаж украсява каквото се сети – тефтери, чаши, чинии, вази, моливници, табакери, портмонета, камъчета, кутии за бижута… И всички са уникални, защото едно с едно еднакви неща в магазина й няма.

Казва, че вече така е задобряла, че може да лепи салфетки и декупажна хартия, без да си гледа много-много ръцете, и го демонстрира пред екипа ни. Маже с лепило, боя, лак лепи салфетките и обяснява, че техниката не е трудна, но изисква търпение, за да стане предметът красив. Търпение се иска и за да изсъхне добре боята. „Трябва да съхне предметът и след всяко лакиране, което пък е задължително, за да може сувенирът да се мие. Няма проблем и в микровълнова фурна да си пъхнете чашата, украсена с декупаж. Само за съдомиялна не давам гаранции и винаги го казвам“, обяснява още художничката.

Тя често рисува върху керемиди, прави минииконки върху камък, още по-често шие чанти, възглавници, пердета. „Това с пердетата е голяма забава, защото започнах, след като поне десетина души ме попитаха дали не продавам завесата на магазинчето. Не я продавам, но за да зарадвам хората, започнах и завеси да правя“, казва Людмила. И допълва, че картичките и детските албуми са последният й хит и тя много се радва всеки път, когато има възможност да изпълни такава поръчка.

ЛЮДМИЛА ВЕЧЕ НИЩО НЕ ИЗХВЪРЛЯ, ЗАЩОТО СЕ Е УБЕДИЛА, ЧЕ МНОГО НЕЩА, НА КОИТО ХОРАТА КАЗВАТ „БОКЛУК“, ТЯ МОЖЕ ДА ПРЕВЪРНЕ В КРАСИВ СУВЕНИР. Шегува се на свой гръб и казва, че като върви по улиците, вместо да гледа хората, очите й шарят по земята в търсене на „съкровища”. А те са разни камъчета, кора от дърво, клонче в странна форма, шишарки, кутийки, които после стават красиви кутийки за съхраняване на съкровища… Когато отиде за риба, на връщане колата е пълна не толкова с улов, колкото с камъни от речния бряг. „Преди време на Перперикон ходихме, две торби с камъни донесох оттам. Шантава работа, обаче аз много се забавлявам“, признава Людмила.

Хората вече са научили всичките й странности, познават добре и невероятния й талант да превърне всичко старо в красиво ново, затова започнали да й носят например стари обувки. При това сватбени. И тя с фантазията си така ги променила, че момичето после не повярвало, че обувките са нейните.

„Трябва да си малко луд, за да се занимаваш с това. Но тази лудост ме спасява от сивотата на еднаквите дни и прави живота ми интересен. Имам две дъщери, които ми помагат, коя с идеи от Англия, коя с ръцете си тук, при мен. Ателието ми се е превърнало за мен в място, което така съм населила с идеи, че е сякаш вълшебно“, усмихва се Людмила, която може да рисува и с къна върху ръце и доста често радва тийнейджърки с това.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Един коментар за “Невероятният талант на Людмила Димитрова да превръща стари неща в красиви нови

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!