16 четения

Търновката Силвия Тодорова: „Ако в Америка се трудиш здраво, непременно получаваш това, към което си се устремил“

Младата жена живее от четири години в Лас Вегас и учи криминалистика

„АКО В АМЕРИКА СЕ ТРУДИШ ЗДРАВО, НЕПРЕМЕННО ПОЛУЧАВАШ ТОВА, КЪМ КОЕТО СИ СЕ УСТРЕМИЛ, ДОКАТО, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, у нас в повечето случаи дори и кадърните хора просто нямат шанс.“

Това разказа пред „Борба“ 29-годишната търновка Силвия Тодорова, която от четири години живее, учи и отглежда децата си в Лас Вегас. Младата жена следва криминалистика в университета „UNLV“, а съпругът й се занимава с автомобилен бизнес. Животът й в Америка почнал малко на шега, без тя въобще да е планирала някога да напуска родното Велико Търново. Историята дори е леко забавна, казва Силвия, която първо поискала да отиде в Лас Вегас просто на екскурзия като турист. Съпругът й обаче имал двойно гражданство, но Силвия не се възползвала от него, а решила да вземе туристическа виза. От посолството обаче първо й отказали, защото решили, че иска да емигрира. Впрочем по това време тя вече е завършила магистратура по мениджмънт към ВТУ и отглеждала двамата си малки сина. След отказа да посети страната като турист търновката се амбицирала и подала документи за зелена карта. Разбира се, я получила заради американското гражданство на съпруга си. Двамата посетили Лас Вегас, а тя като че ли останала леко разочарована, понеже първите впечатления били като за една супермодерна, забързана, различна държава от нашата, но без история… След шест месеца Силвия отново заминава за няколко дена, този път сама и по съвсем практична причина – да не загуби зелената карта, тъй като изискването е два пъти в годината да се преминава границата. А и със съпруга й коментирали, че картата всъщност е ключ към света, толкова много хора искат да живеят в Америка, но едва ли някога ще имат възможност.

„Втория път видях страната с други очи. През погледа на средния американец, а не на туриста и осъзнах колко много възможности и удобства има там за обикновените хора“, признава търновката. Третия път тя отива с децата си, за да им вземе паспортите, тъй като, щом татко им е американски гражданин, те също автоматично получават гражданство. Пътуването било много трудно – големият бил на около пет години, а малкият нямал още две…

„Отидохме само тримата, защото мъжът ми имаше ангажименти в България. Беше малка лудница, но през този престой започна да ми прави впечатление в каква различна от нашата страна живеят американските деца, как се развиват и каква култура и знания получават. И реших да дам шанс на моите деца, да пробваме да се адаптират, преди да тръгнат на училище, защото после ще е по-трудно“, разказва още Силвия и допълва, че решението да заживеят в Лас Вегас идва постепенно…

Като начало семейството си наема фамилна къща за около 1200 долара месечно, което е приличен разход за американския начин на живот. За три години, докато си купят собствен дом, търновците сменят три квартири, а съответно и децата им три различни училища и детски градини. В началото било доста трудно, а на момчетата им трябвали няколко месеца, за да могат на английски език да изказват елементарните си потребности, така че да ги разбират и учителите, и връстниците им. Самата Силвия пък започнала към университета езиков курс, който завършила за около година и половина. Там намерила много нови приятелства, а групата й била около 40 души от най-различни националности – китайци, българин, руснаци, молдовци, испанци… За един клас, което е нещо като българския семестър, търновката плащала около 700 долара, колкото впрочем е и таксата на специалността „Криминалистика”.

„Аз съм голям патриот от голямо семейство, с което имаме силна връзка. Уча децата си на българските традиции. Те всяко лято се връщат във Велико Търново, а аз – няколко пъти в годината“, казва Силвия. В дома им в Лас Вегас семейството си общува на български, обаче младата жена признава, че когато трябва да се поскара на някое от децата си, все по-често го прави на английски език. Малките пък, които вече са съответно на 9 и на 6 години, всяко лято си тръгват от България говорещи все по-добре родния си език, но при всяко идване в началото им е трудно от притеснение да не сбъркат. Иначе двамата се чувстват чудесно в новото си училище. То е държавно и само на пет минути от дома им…

„В Америка локацията на жилището ти определя къде ще е училището на децата, освен ако то не е частно. Всеки адрес има т. нар. „зип код“ и по него се определя учебното заведение. Там системата на образование е доста по-различна. Класните стаи са чудесни, учителите са с компютри, а безплатна програма, инсталирана на смартфоните на родителите, позволява да знаят във всяка секунда какво точно правят децата им в училище. Най не ми харесва това, че сякаш нашата система е по-последователна, особено за по-малките. В Щатите например днес учат числата от 1 до 10, утре прескачат на 30, а в другиден се връщат на 20. Но пък е чудесно това, че нищо не се учи просто наизуст. Дори таблицата за умножение, която ние наизустявахме така, че и насън да те бутнат, трябва да знаеш, там се обяснява, така че всяко дете да я осмисли“, разказва още Силвия. Тя обаче е най-доволна от лесната и по думите й интензивна комуникация между учители, родители и деца като цяло. А програмата на училището позволява всеки момент да си информиран как точно се справя с уроците и с дисциплината детето – дали слуша, дали тича по коридорите, дали говори в клас, или се блъска в междучасието, дали е вежливо и използва маниерите си, което ще рече колко точно е любезно то.

УЧИТЕЛИТЕ В АМЕРИКА СА НА ПОЧИТ, МНОГО СА УВАЖАВАНИ, ТАМ НЯМА РОДИТЕЛСКИ СРЕЩИ. Преподавателите имат право да поставят точки на поведение, които са само за информация на татковците и майките и не влияят на годишните оценки. А родителите се събират по повод различни празници и прояви на учебното заведение, разказва още младата търновка.

„Сутрин се изпращаме с думите: „Чао, хубав ден, бъдете мили, правете добри избори и нали знаете, че ще видя „Клас Джожо“, което е самата програма“, уточнява тя. По думите й американските деца са възпитани, а средата в тамошните училища далеч не е като в България, където, за съжаление, голяма част от тийнейджърите се бият, издевателстват над връстници или учители и дори правят клипове на телефоните си, а после ги публикуват в социалните мрежи, сякаш са направили най-голямото постижение в живота си… В Америка и най-малката недобра постъпка не остава без последица, дори и елементарното побутване се наказва.

А Силвия Тодорова учи криминалистика, защото й е много интересно. Тази специалност набляга повече на психологията и правото и по-малко на активните действия на полицаите. Освен това търновката тренира бокс, ходи на стрелби с пистолет и въобще работи много за личното си усъвършенстване. Казва, че това й носи огромен опит, който за в бъдеще ще е полезен, и че всяка инвестиция в образованието си струва. Младата жена сама има възможност да нагоди програмата за обучението спрямо личното си време, защото системата го позволява. Сега например си е избрала два изпита заради пътуванията, но следващия семестър те вероятно ще са пет. Има и средни семестри, в които се наваксва пропуснатото. Следването трябва да се завърши в рамките на 7 години, през които трябва да се защитят около 140 кредита, а един изпит носи около три кредита, обяснява Силвия.

„Наистина се учи здраво. Можеш да си плащаш образованието на няколко вноски, а аз самата съм одобрена за стипендия от 5000 долара, но още не съм се възползвала. Ще го направя в момент, когато настина имам нужда от тази помощ“, казва 29-годишната търновка.

За живота си в Лас Вегас казва, че макар това да е Меката на забавленията, тя и съпругът й са посещавали казината само когато имат гости от България, за да ги заведат на тези атракции. Иначе младите търновци обичат да ходят на ресторант, на вечерни шоута и най-вече на жива музика в различни джаз барове. Средната заплата е 2000 – 2500 долара, учителите получават до 4000 долара без данъците, а храната също е сериозно перо в семейния бюджет. Особено ако държиш да се храниш здравословно и да пазаруваш от т. нар. „органик магазини“, където се предлага екологично чиста храна. Силвия например пазарува български хранителни стоки от най-скъпия подобен магазин в Лас Вегас и твърди, че се чувства изключително горда, като си купи родно кисело мляко, краве сирене и т. н.

„Американците имат всичко – и природа, и океан, и планини, но нямат традиции, нямат история, няма нещо, което лично мен да ме разтърси и да се почувствам така, както когато вляза в българска църква. Първия път, когато посетих църква там, се почувствах като в офис на бизнес среща“, разказва още младата жена. Но признава, че все пак животът в Америка я е променил, направил я с още по-широк мироглед и по-толерантна към различните хора и мнения.

„Дадох си сметка, че там всичко е по-лесно, като започнеш от елементарните неща, като да си платиш тока например. Това пък, от друга страна, прави хората там леко наивни и те сякаш не са научени да оцеляват, за разлика от всички европейци“, обобщава впечатленията си великотърновката…

Елена ЧАМУРКОВА

3 коментара за “Търновката Силвия Тодорова: „Ако в Америка се трудиш здраво, непременно получаваш това, към което си се устремил“

  • 07.10.2016 в 2:10
    Permalink

    Koga shte slozhite snimka na choveka, za kogoto pishete, inache nqma nikakva polza ot takiva statii!

    Отговор
  • 07.10.2016 в 2:29
    Permalink

    Каква вълнуваща и трогателна история за щастлив живот в най-фалшивата и измислена страна на света. Значи излиза,че за да се научим да бъдем добри и да казваме „хубав ден, бъдете мили, правете добри избори“ трябва всички да отидем да живеем в САЩ. Дано обаче в България не ни се налага да постигаме лично усъвършенстване чрез трениране на бокс и ходене на стрелби с пистолети както героинята в тази статия. Важното е тя да е щастлива в Лас Вегас. Другото няма значение за никой.

    Отговор
  • 07.10.2016 в 11:07
    Permalink

    Румяна, героинята в тази статия се „усъвършенства “ като тренира бокс и стрелба ,защото пише че учи Криминалистика. Близко е до ума да се досетите ,че това усъвършенстеане е свързано с предстоящта и професия . Ама нали ние Българите сме си злобнички…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *