60 четения

Световният шампион по радиоориентиране Иван Сираков: „Имам добри планове за бъдещето и ще се постарая да ги изпълня”

ЕДНА СВЕТОВНА ТИТЛА, МНОЖЕСТВО МЕДАЛИ И УЧАСТИЯ В РЕДИЦА ПРЕСТИЖНИ СЪСТЕЗАНИЯ У НАС И В ЧУЖБИНА СТОЯТ ЗАД ГЪРБА НА ЕДИН ОТ НАЙ-ОБЕЩАВАЩИТЕ НИ СПОРТИСТИ – Иван Сираков от Горна Оряховица. В началото на септември талантливият състезател стана световен шампион по радиоориентиране. В 18-ото световно първенство, което се проведе в началото на септември в Албена, участваха над 400 състезатели от 33 държави от Европа, Азия, Северна Америка и Австралия.

28-годишният световен шампион е състезател по ориентиране, но през последните две години усвоява тънкостите и на радиоориентирането, което му донесе и почетното отличие.

Талантливият спортист е роден в Горна Оряховица, където завършва специалността „Компютърни системи елтехник” в ПГЕЕ „М. В. Ломоносов”, след което записва „Педагогика на обучението по физическо възпитание” във ВТУ, а след това „Финанси” и магистратура „Масови комуникации и журналистика”. В момента е докторант по теория и методика на физическото възпитание във ВТУ.

„Започнах да се занимавам със спортно ориентиране съвсем случайно. Един ден треньорът на клуб „Камъка – 93” в Горна Оряховица Михаил Кожухаров дойде в училище и подбра около стотина деца. Тогава бях на 10 години. Стана така, че спечелих още първото състезание, което се проведе на Царевец, което още повече ме мотивира да продължа да тренирам. А и самият спорт много ми допадна, тъй като ориентирането като индивидуален спорт развива силен характер, изгражда дисциплина и възпитава любов към природата”, разказва Иван. Според него, макар този спорт да не е толкова популярен, към него има голям интерес и го прави един от най-масовите. Проблемите, с които се сблъскват най-често клубовете, е липсата на средства, което често се оказва демотивиращо за желаещите да се занимават с този спорт.

Първият клуб, в който тренира Иван, е горнооряховският „Камъка – 93”. Негов треньор е Михаил Кожухаров, а след това Калин Пенчев. През 2003 г. става състезател на СКО „Трапезица – 1954” Велико Търново. В момента Иван е състезател на „Вариант – 5” – Търговище, и на шведския клуб „Стора Туна”.

„Ориентирането в Скандинавието е много добре развито като спорт и на много високо ниво. Затова почти всички европейци си имат и скандинавски клубове и се стараят да ходят там на лагери, за да се подготвят по-добре. Затова и аз последвах този пример, като първоначално се състезавах за един норвежки клуб, а от три години за шведския клуб”, разказва Иван.

Редовните тренировки и упоритостта започват да му носят множество победи още в началото. Става шампион на Европейското първенство по ориентиране за юноши в Словения през 2006 г., има 9-о място на Световното по ориентиране за мъже в Шотландия, 12-о място на Европейското в Португалия, 4-то и 8-о място на Световното студентско първенство в Испания, освен това е многократен балкански шампион, многократно печели и държавните шампионати.

На 8 юли 2007 г. Иван Сираков постигна и най-големия успех в историята на българското лятно ориентиране – трето място в спринтовата дистанция на Световното първенство в град Дубо в Австралия.

„Трудът и лишенията ставаха все повече и повече. Влагах наистина много във всяка тренировка и се стараех да избягам от проблемите, които съм имал предни години. През тази година заех място и в мъжкия ни национален отбор. Участвахме в купа „Борсод” в Унгария, а месец по-късно аз бях на върха на подготовката си – точно тогава, когато беше нужно. Малък, но силен състав, взехме участие в Младежкото световно първенство в Австралия – участие, което винаги ще помня с медала – първи за България в лятното ориентиране. Борих се със зъби и нокти за този медал до последния метър. Спечелих бронза в борба със 128 атлета от цял свят и този момент никога няма да избледнее в съзнанието ми. Заех 14-о място на дългата дистанция, а на щафетата, отново в същия състав, както и преди година, заехме отново 7-ото място, но този път то беше много, много по-ценно. Стартирах на първи пост и направих най-стабилното си бягане до момента, финиширайки първи. Наистина това световно беше доста силен пробив за нас в елита на света”, разказва Иван.

Споделя, че през всички тези години гладът за по-големи успехи нараства, а подготовката му става все по-професионална.

Въпреки постоянните си пътувания и тренировки намира време да спортува с приятели. Той е част и от групата ентусиасти „TarnovoRuns”, които провеждат безплатни упражнения и тренировки във Велико Търново и през последните години привлякоха стотици доброволци и участници в спортните си занимания.

„Вдъхновяващо е за мен, когато виждам толкова много хора, които искат да спортуват. И колкото и странно да звучи, искам да остана тук. Покрай състезанията съм обиколил цяла Европа, бил съм в Австралия и Бразилия, но искам да съм тук, в България”, разказва Иван и допълва, че все още има големи планове за бъдещето, които ще се опита да изпълни.

Весела БАЙЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!