Юбиляр. Проф. Иван Бочев, който мечтаел да бъде архитект, завършил графика и цял живот преподава рисунка

„НЕ ЗНАМ КАК ОТЛЕТЯХА ГОДИНИТЕ. ОСОБЕНО ТЕЗИ МЕЖДУ 60-ИЯ МИ РОЖДЕН ДЕН И ДНЕС. Днес вече съм на 70. И сякаш светът е по-различен. Аз също съм различен – по-бавен, не бързам за никъде, но пък с каквото се захвана, се получава чудесно. За рисуването говоря. Сигурно е от натрупаната мъдрост.” Така започва разговорът ни с проф. Иван Бочев, който днес празнува 70 г. Все още преподава във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и учи студентите на основните правила и тънкостите на рисунката.

„Още в средата на миналия век на Запад, както ние казваме, рисунката стана отделен жанр в изобразителното изкуство. Тук някак по-бавно се случват нещата, но както вече споменах, за къде ли да бързаме. Вече и в България на рисунката се гледа с други очи. Всички студенти във факултета изучават рисуване, а от три години имаме една нова и много интересна специалност, която се казва „Интермедия“. За тези студенти рисунката е много важна, защото те сега учат не просто да рисуват, а да я превръщат в нещо повече чрез технологиите“, разказва професорът.

Иван Бочев е възпитаник на великотърновския факултет по изобразително изкуство. Започнал да учи на 24 г., когато връстниците му вече завършвали. Първо опитвал няколко пъти да влезе архитектура в София, но три години не успявал. Стигнал до мястото на трета резерва, но понеже нямал възможност да виси пред дверите на университета, други го прередили. Така на четвъртата година той решил да кандидатства във ВТУ. И твърди, че днес не съжалява нито за секунда за взетото решение.

В онези години студентите учели две години всички жанрове на изкуството, за да могат в трети курс съзнателно да изберат своя начин на изразяване. Иван Бочев се насочил към графиката, защото точно този жанр тогава не бил много на почит и на мода. Художниците залитали към живописта и корифеите, които преподавали живопис, просто работели по едни и същи правила и като по калъп. „Исках да бъда различен. Да намеря себе си. Затова избрах графиката, а и бях много стриктен в рисуването, а графиката обича тази стриктност и точност. Освен това точно тогава във факултета се появи млад, амбициозен и изключително щедър към студентите си преподавател – Мотко Бумов. Ние се бяхме влюбили в неговия начин на преподаване и това също ми оказа влияние“, връща се назад проф. Бочев. Така той попаднал в първия випуск на Мотко Бумов.

Още със завършването си започнал да участва със свои графики в национални и местни изложби. И да търси личния си почерк. „Аз ти говорех за живописта, но и графиката в онези години беше унифицирана. Имаше едни огромни изложби на историческа тематика и всички рисуваха партизани, войници, коне, оръжия. Като погледнеш 100 графики, не можеш да различиш авторите. Аз исках да имам свой начин на изразяване и да изпъкна. А това се случи не чак толкова бързо, колкото на мен ми се искаше“, усмихва се професорът. Големите художници променили мнението си за него, след като спечелил трета награда в националния конкурс „Поглед към вековете“. Като се има предвид, че първите двама задължително били софиянци, третото място за него се оказало сериозен успех и трамплин за развитието му на график.

СПИРИДОН БОРИСОВ СЕ ПОЯВИЛ МЕЖДУВРЕМЕННО В ОБКРЪЖЕНИЕТО НА МЛАДИЯ ГРАФИК И ГО ПОКАНИЛ ДА СТАНЕ ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВТУ. Мястото било за преподавател по рисунка и така се появила любовта на Иван Бочев към рисунката. „Тя е първичното. Прави се с молив, пастел, въглен. График ли си, живописец ли си, все от рисунката тръгваш. Но ако не я превърнеш в графика или живописно платно, тя си остава онази първична рисунка и запазва експресията си, жизнеността и искреността си“, обяснява проф. Бочев. Който никога не е спирал да рисува и живопис. А напоследък, когато има нужда от вдъхновение, най-често посяга към акварела.

КОЛКО СТУДЕНТИ Е ОБУЧИЛ, ПРОФ. ИВАН БОЧЕВ ВЕЧЕ НЕ ПОМНИ И НЕ БРОИ. Категоричен е обаче в това, че работата му като преподавател му е носила много удоволствие и отговорности. „Държах и продължавам да настоявам, че най-важна е индивидуалната работа. Затова искам да открия във всеки млад човек най-доброто, онова зрънце, което може да го направи различен и неповторим художник. Справих се и съм сигурен в това, защото на Ивановден става страшно – нямам време дъх да си поема, телефонът не спира да звъни“, признава преподавателят.

Атанас Константинов от Пловдив обаче си остава един от най-успешните му студенти. Днес той вече е познат и зад Океана, където често участва в изложби, чиито мащаби дори професорът му не може да си представи. „Но да те забележат там, да те откупуват и да те канят в изложби, не е проста работа. Затова много му се радвам, както се радвам на успехите на всеки студент, когото съм учил. Ако те имат успехи, значи аз добре съм се справил и трудът ми е имал смисъл“, споделя проф. Бочев.

ВЕСТНИК „БОРБА“, ИЗДАТЕЛСТВО „СЛОВО“ И СПИСАНИЕ „ПЛАМЪК“ СА ИЗДАНИЯТА, НА КОИТО ПРОФЕСОРЪТ ДЪЛГИ ГОДИНИ Е СЪТРУДНИЧИЛ. „Тръгнал съм от „Борба“, затова ми е много скъп този вестник. Когато излизаше литературното приложение „Светлик“, беше светъл период и за мен – толкова рисунки на поети и прозаици съм направил“, спомня си художникът. Иван Бочев е оформителят на прочутите преди толкова години розови романи, които „Слово“ пусна на пазара. След това започнал да оформя книжките в т. нар. „Ученическа библиотека“. Правил е рисунки по произведения на Асен Разцветников, Камен Зидаров, Русалиев… – все поети от родното му Драганово, чиито стихове предстои да излязат в сборник. Сборникът е дело на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ в старата столица, който ще се появи до дни на пазара в чест на 70-ия рожден ден на илюстратора.

Иван Бочев е правил илюстрациите и към стиховете на Блага Димитрова и малко след това имал шанса да се запознае с нея. Тя толкова харесала работата му, че когато разбрала кого й представят, му се хвърлила на врата да го прегръща и целува за благодарност.

ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ УСПЕХИ И РАДОСТИ АННА – ДЪЩЕРЯ МУ, И КАМЕН – СИНЪТ МУ, СИ ОСТАВАТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МУ ПОСТИЖЕНИЯ. Никой от тях не тръгнал по пътя на баща си и слава богу, казва професорът, който два мандата ръководи Факултета по изобразително изкуство във ВТУ и три мандата – катедрата по рисуване. Анна избрала консерваторията и кариерата на музикант, а Камен се занимава с компютри. Те ще са и най-големият му подарък за рождения му ден, когато се приберат от София, за да празнуват с баща си кръглата годишнина.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ