79 четения

Македония – страната на контрастите

Помпозни туристически атракции, стара инфраструктура, мащабно пътно строителство и ниски цени срещат нашенци в западната ни съседка

„МАКЕДОНИЯ – СТРАНАТА НА КОНТРАСТИТЕ” Е ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ Е ПОСЕЩАВАЛ ЗАПАДНАТА НИ СЪСЕДКА ПОНЕ В ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ, се увери репортер на „Борба“ на място, прекосявайки малката държава. Неособено добра инфраструктура, но затова пък платени пътни артерии, които в по-голямата си част трудно могат да се нарекат класически автомагистрали, е първото впечатление от съседите. Следват гледки на мощно строителство по пътищата, което и богатите страни трудно могат да си позволят, обезлюдени селца, евтини цени на горива, храни, дрехи и лекарства, а помпозните туристически атракции, особено в столицата Скопие и в китния Охрид, допълват постепенно картината, която сякаш прилича на късен социализъм.

Приятната изненада е, че трафикът в Македония е почти оскъден на фона на нашенския, без значение дали става дума за почивен, или работен ден. Изключение прави само движението в Скопие, но пък иначе по „магистралата“ до там се пътува спокойно. Рядко се срещат скъпи западни автомобили и джипове, обаче македонците са разделили участъка на няколко трасета, за които шофьорите плащат различни такси средно на около 20 км, които варират от 30 до 60 денара, което е по евро, евро и половина. Въпреки че уж плащаш за магистрала, се оказва, че третата – аварийната, лента всъщност почти липсва, а ограничението на скоростта е по-малко от това в България. Затова пък пътните инциденти и катастрофи и тук, за съжаление, са характерна гледка, като само за няколко часа търновската ни компания се натъкна на три произшествия. Заради най-сериозното движението във вътрешността на страната в посока Охрид бе затворено около час, което силно напомня на обичайните нашенски гледки по пътищата. Впрочем горивата в западната ни съседка се търгуват по-евтино отколкото у нас. Ако цената на бензина и газта е малко по-надолу, то дизелът във вътрешността на Македония се среща и с 80 ст. по-евтино, отколкото в България. Може би и по тази причина нашенски търсачи на лесни печалби сноват непрекъснато между двете граници в опит да продадат у нас контрабандно малко македонско гориво. Нещо, характерно за началото на 90-те години.

ВЪПРЕКИ ЧЕ В МАКЕДОНИЯ НАСЕЛЕНИЕТО Е ЕДВА ОКОЛО 2,5 МЛН. ДУШИ, В СТРАНАТА В МОМЕНТА СЕ ИЗВЪРШВА КОЛОСАЛНО СТРОИТЕЛСТВО НА МАГИСТРАЛА по посока Албания. Местните хора разказаха, че аутобанът, който минава през труден планински участък, се финансира с голям заем от Китай. Нещо повече – строителите са също китайски фирми, които, за радост на македонците, наемат масово евтина работна ръка. Амбицията е магистралата да бъде завършена до 2018 г., въпреки че за неспециалисти това упражнение изглежда малко вероятно. Иначе българо-македонската граница се минава без проблеми и за няколко минути с лична карта, за да може обаче нашенец да премине границата на Албания, се изисква червен паспорт. Не така стоят нещата между албанци и македонци, които като съседи, макар и не членове на Европейския съюз, също ползват облекчен режим на преминаване.

А КАТО СТАНА ДУМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, В МАКЕДОНИЯ МНЕНИЯТА СА ПОЛЯРНИ. Като за всяко нещо, местните хора са суперкомпетентни, имат си собствено мнение и почти не търпят чуждо такова, макар че всъщност могат да бъдат добри слушатели и сладкодумни събеседници. И ако младите са по-отворени на тема Европа, то поколението на 50- и 60-годишните македонци е силно скептично. Както се изрази охридчанинът Кръсте Славески – „Европа върви натам, където Македония вече е била!”. С една дума, според него, ЕС върви по стъпките на бившата Съюзна република Югославия, когато населението пресичало без проблеми шест граници в рамките на държавата, която обаче впоследствие логично се разпаднала. Такава, според по-възрастните македонци, ще е съдбата и на ЕС, особено след неотдавнашния брекзит

А бай Кръсте е типичен представител на средностатистическия македонец. Цял живот е бил сервитьор в държавен хотел на брега на Охридското езеро и вече не крие, че чака пенсионирането си. Надеждата му е, че ще взема минимална пенсия от цели 200 евро, което ще направи него и по-възрастните му сънародници най-богатите пенсионери на целия Балкански полуостров! Всъщност новината е номер едно в последните няколко дни в Македония, защото през месец декември се очаква над 300 000 пенсионери в страната да получат последното увеличение с около 670 денара на човек, съобщават местните медии. (Впрочем новината подозрително съвпада с предстоящите избори за парламент в Македония, но това като че ли не бие на очи на местните хора.) А всеки от читателите ни сам може да прецени каква е социалната система в страната. Оказва се, че освен най-богати на Балканите, македонските пенсионери се ползват и от още няколко привилегии, на които българските им набори няма как да не завидят откровено. По специална държавна програма най-бедните сеньори в съседката ни имат право на няколко уикенда безплатно пребиваване в нарочни санаториуми за социално слаби и инвалиди. Освен това възрастните македонци ползват безплатно градския транспорт, а всички, които получават пенсия под 12 600 денара, получават и бонус – безплатно лечение и лекарства.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА ВЪПРЕКИ МНОГОТО НУЛИ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДЕНАРИ ЦЕНИТЕ В ЗАПАДНАТА НИ СЪСЕДКА СА В ПЪТИ ПО-НИСКИ ОТ ТЕЗИ У НАС. Даже някои достигат двойно намаление, като например някои марки цигари. Вносните стоки обаче държат цени, подобно на тези в България. Дрехите и лекарствата също минават за по-тънки, както и посещението на местни културни атракции и традиционни колоритни заведения. За да влезете в Самуиловата крепост, например, са ви нужни едва около 60 денара, а за децата е безплатно, въпреки че има обявени цени. Като всяко нещо, свързано с историята им, местните с абсолютна категоричност твърдят, че „македонският цар Самуил“ и „македонските просветители Кирил и Методий“ са едни от най-големите им национални емблеми, така че ако не опасно, то поне е напълно излишно да приземявате местния им патриотизъм или откровен шовинизъм, както и да коригирате историческите им познания. Това е все едно да наливате вода в пясък, както впрочем и да ги питате с кой народ по-добре се разбират – дали с гръцкия, или с албанския. Впрочем за първия ще чуете доста ругатни, а за втория – по-скоро сдържани оценки. А като израз на толерантност към 30%-ното албанско население е и фактът, че колкото повече се приближавате към албанската граница, толкова повече нови джамии ще привличат погледа ви. А по темата Каймакчалан просто няма никакъв смисъл да упражнявате патриотизма си – в Македония абсолютно никой няма да ви разбере! Най-много да вдигнат снизходително рамене и да ви кажат, че тази плоча е незаконна.

А иначе и обикновените македонци като обикновените нашенци ругаят политиците и управниците си – макар че го правят по-скоро тихо и някак си примирено. Сякаш не вярват, че скоро нещата у тях ще се променят към по-добро. Усещането като цяло е примирено, лежерно отношение към делника с малко радости в монотонното ежедневие.

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!