61 четения

Етнолог от Велико Търново направи първото по рода си изследване на казармата през социализма

Представянето на книгата е днес от 17.30 часа в Конака

ПЪРВОТО ПО РОДА СИ ЕТНОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА КАЗАРМАТА В СОЦИАЛИЗМА НАПРАВИ ИЛИЯ ВЪЛЕВ, КОЙТО РАБОТИ В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Текстът, който младият специалист е събрал в книгата си „Младежки страсти, мъжки времена”, е неговата докторска дисертация по етнология, над която той работи вече няколко години. Представянето на книгата ще се състои днес от 17.30 часа в музей „Възраждане и Учредително събрание”.

„Нямах за цел да казвам дали казармата е необходима или не, търсих отговори на въпроси, които занимаваха и мен самия като мъж, който не е бил войник. От етнографска гледна точка казармата е ритуал на прехода, инициация, след която момчето вече е мъж. Затова и сме запазили в езика си изрази като: „Мъж, който не е служил, не е мъж”. Когато започнах да правя проучвания на терен, разбрах, че темата продължава да вълнува обществото ни”, разказва д-р Илия Вълев. Самият той е преминал през военните комисии, когато бил на 19, но вместо в казармата, влязъл във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. А после, докато завърши образованието си, военната служба у нас била вече само романтичен спомен.

„Тази романтика е много интересен феномен. Въпреки разказите за извращения и ужасии в казармата по-старите поколения продължават да я митологизират. Приема се, че казармата е по устав едно подредено място, затова тя ще научи момчетата да бъдат организирани. Но хората забравят, че казармата е всъщност агресивно място, защото тя трябва да научи момчетата да убиват и да умират в името на дадена идея. Обаче хората забравят тази истина, неглижират я”, казва още Илия Вълев. И признава, че това е един от въпросите, на които той търсил отговор – защо обществото има такова отношение към войнишката служба. И докато разпитвал и обикалял страната, си дал сметка, че хората описват казармата като ковачница на мъже. „Ковачът е медиатор между тоя и оня свят в митологията. Той борави с огън, а огънят е стихия, която променя. Момчетата в казармата се каляват, минават през какво ли не, за да излязат оттам мъже – хора вече с различен социален статус”, уточнява етнологът.

За няколко месеца той направил около 100 интервюта с мъже на възраст от 30 до 85 г. от цялата страна, като единствено се опитвал да подбира такива, които са били войници през социализма. Защото тогава казармата била наистина затворена, подредена и агресивна среда.

„По-голямата част от мъжете, с които говорих, бяха запазили само добри спомени. Те признаваха, че са научили нещо за себе сиq докато са били войници, че са се променили и не съжаляват за тези години. Но имаше и много травматични спомени. Никога няма да забравя един мъж, пред когото ме препоръчаха, заведоха ме с обещанието, че аз няма да издам името му няма да го предам, но той категорично отказа да говори за казармата си. Срещнах се и с една майка, чийто син е бил войник някъде през 70-те г. на миналия век и до денднешен е в психиатрична клиника”, разказва Илия Вълев.

Когато започнал да обобщава анкетите, той акцентирал върху четири момента, които са своеобразни ритуали във войнишкия живот. Първият е преминаването през комисиите, които проверяват годността на момчето да служи. После следва новобранската вечер и цялото изпращане с подаръци, пожелания и, разбира се, с подстригването, което е свързано с новото начало. Клетвата, която е на 40-rя ден след постъпването в казармата и на която майката за първи път вижда сина си. Затова идва на това първо свиждане пълна – приготвила любимите гозби на детето си. И накрая е уволнението, което момчетата сами си организират, за да докажат, че вече са пораснали.

„Разбира се, в книгата съм разказал и за извращенията в казармата, за тормоза на старите войници над младите, за ритуалите, на които старите са подлагали младите. Те са го правили за свое забавление, но често са минавали границата и така се е стигало до наранявания и травматични преживявания. Но кой не е чувал за случаите, когато старите войници са си нарочвали младок и са го карали да прескочи оградата, да им купи алкохол, което е било по устав напълно забранено за казармата. Ако се върне без да го хванат, той влиза в редиците на старите. Или пък за тунела на ритниците? Старите са влизали вечер в спалното, подреждали са се между леглата и са загасяли лампите. Младите е трябвало да тичат в този тунел, докато старите войници ги удрят, блъскат, ритат…”, разказва Илия Вълев.

ЛИЧНИ АРХИВИ ВОЙНИШКИ ПИСМА, ДНЕВНИЦИ, ТЕФТЕРИ, СНИМКИ, ВИЦОВЕ ЗА КАЗАРМАТА, СТИХОВЕ И ПЕСНИ Е СЪБИРАЛ ИЛИЯ ВЪЛЕВ ПО ВРЕМЕ НА ТЕРЕННИТЕ СИ ПРОУЧВАНИЯ. Някои от тях са намерили място в книгата му. Особено писмата. „Някога, когато е нямало мобилни телефони, интернет, телевизията не е давала такава информация за света навън, единствената връзка на момчетата са били тези писма. Представяш ли си момчето – затворено, само, често тормозено от старите войници, как чака писмо от гаджето си. И идва писмото, в което момичето обяснява, че не може да чака. Това е било огромен удар за войника, затова и любовите им не са оцелявали”, казва Илия и показва насъбраните писма.

С. БОЯНОВА

2 коментара за “Етнолог от Велико Търново направи първото по рода си изследване на казармата през социализма

  • 18.10.2016 в 16:13
    Permalink

    Къде си тръгнал да ми пишеш за казарма, като сам не си бил там. Че и на психонанализа го удря. Айде бегай от тука!!

    Отговор
  • 18.10.2016 в 21:05
    Permalink

    Казармата беше място където човек можеше да усети безнадеждната вечност. После остават сънища кошмари за безкрайното отлагане на уволнението. Да пишеш за място където не си бил не е най-умното хрумване.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!