72 четения

Иван Църов завърши проучванията си в градския разпределителен резервоар на Никополис ад Иструм

Готов е проект за консервация, реставрация и социализация на обекта

АРХЕОЛОГЪТ ИВАН ЦЪРОВ СЛОЖИ ТОЧКА НА ПРОУЧВАНИЯТА СИ В ГРАДСКИЯ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛЕН РЕЗЕРВОАР НА РИМСКИЯ ГРАД НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ. Точно 20 г. след първото археологическо лято директорът на Регионалния исторически музей проведе разкопки на този обект за последен път, за да даде възможност да бъде реализиран готовият вече проект на арх. Драгомир Йосифов за консервация, реставрация и социализация на резервоара.

„Около месец работихме в източната страна, където исках да видя има ли запазена някаква част от разпределителната мрежа. За съжаление, освен части от четирите керамични тръбопровода нищо повече не е останало в земята. Съоръжението е било разграбвано още през Средновековието и след това в наши дни заради огромното количество олово“, разказва археологът. Иван Църов уточнява още, че не е правил сметка колко средства ще са нужни за реализацията на проекта, но по-важното е, че такъв вече има напълно готов и при първата възможност музеят ще кандидатства с него за финансиране. „Кастелум аква, или градският разпределителен резервоар, който е крайната точка на акведукта, се намира на около 400 метра от града Никополис ад Иструм. Съоръжението предизвиква интереса на туристите, стига те да знаят, че имат достъп до него. Затова ще направим покривна конструкция, за да защитим архитектурата, която съм разкривал за тези 20 г. Ще направим и алеи, за да е удобно на туристите да разглеждат, и накрая ще затревим около обекта, за да е красиво“, разказва още г-н Църов. Той е започнал да изследва доградското водоснабдяване на Никополис ад Иструм през 1996 г. От тогава до сега той е проучил Мусинската пещера, където е водоизточникът, каптажът, подемният канал, шест моста, по които е минавал каналът на акведукта и крайната точка – кастулем акве, или водната кула. „Около 25 км е бил дълъг акведуктът. По трасето му е имало шест мостови конструкции, по които каналът е прехвърлял различни долини по терена. Най-дългата аркада е близо три километра и пресича цялата долина на р. Росица между землищата на селата Русаля и Дичин, като една част от нея служи за граница между Дичинското и Лесичерското землище. Тази мостова конструкция е била висока около 20 м, много масивно съоръжение и вероятно в Късната античност рухва при земетресение. За това говори фактът, че цялата конструкция е паднала на изток”, разказва Иван Църов. И след това обяснява, че в Римската епоха е било въпрос на чест всеки град да си има акведукт.

Когато е бил замислян конструктивно водопроводът, той е бил правен така, че да може да доставя 3 600 000 литра вода на денонощие. Ако жителите са били между 5 и 10 000, всеки от тях е ползвал по 480 литра вода за 24 часа. За сравнение – днес всеки от гражданите на Велико Търново има лимит от 170 л вода за денонощие. Водопроводът, над който директорът на музея вече две десетилетия работи, е строен в началото на II век, точно във времето, в което е изграден и римският град Никополис ад Иструм. Съоръжението е съществувало до края на V век. Строителството му е било скъпо удоволствие, поддръжката – още повече, затова градската управа е имала специална служба за целта. В тази служба са работили инспектори, които са контролирали здравината на конструкцията, майстори по поддръжката и хора, които са събирали таксите.

„И тогава е имало кражби, разбира се. Въпреки строгите закони и наказания винаги са се намирали изобретателни люде, които да прескачат правилата. Особено в средата на IV в., когато започва упадъкът на цялата Римска империя, кражбите са били трудно контролируеми.

В РЕЗУЛТАТ НА ВСИЧКО ТОВА – КРАЖБИТЕ, ПРОБИТИТЕ ТРЪБИ, НАПАДЕНИЯТА НА ХУНИ И ГОТИ, ДОСТАВКАТА НА ВОДА ДРАСТИЧНО ПАДА ДО 160 000 ЛИТРА НА ДЕНОНОЩИЕ, ИЛИ ДО ДВА ЛИТРА НА ЧОВЕК. Това е било положението през V век, когато се налага сериозен ремонт на съоръжението и изграждането на още два акведукта, всеки от по 5 – 6 км. В града започват да използват кладенци. Последните няколко десетилетия от живота на града дори се сменя идеята за водоснабдяване на Никополис ад Иструм. „Наложило се е да изградят разпределителна цистерна. Като резервоар тя е събирала между 400 и 500 кубика вода и в случай на авария по трасето или нашествие градът е имал запаси от вода за поне две-три седмици“, допълва Иван Църов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!