Политологът Мирослав Евтимов за приликите и разликите между българските и американските президентски избори: „В САЩ битката е между типична американска истеричка и откровено луд, а у нас председателите на щабове говорят вместо кандидатите“

„В БЪЛГАРИЯ НА ШЕСТИ НОЕМВРИ В ЧИСТО ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН ИЗБИРАМЕ ШЕСТИЯ ПРЕЗИДЕНТ (и тук се допуска грешка от някои медии, тъй като Петър Младенов бе председател/президент), а в САЩ на осми ноември ще избират своя 58-ми президент. Кампанията и тук, и там като цяло върви главно между двете линии – консерватори и либерали, съответно левица – десница. С оглед международната обстановка има и друго противопоставяне на глобализъм – антиглобализъм. В САЩ носител на глобалистичната политика е кандидатът на демократите Хилъри Клинтън, докато Донълд Тръмп е за по-различен световен ред. У нас делението не е така директно, но все повече присъства понятието „национални интереси“, отколкото „европейски ценности“. Важно е да споменем, че още от четвърти юли 1776 г., когато е приета Декларацията за независимост на САЩ, бащите основатели в лицето на първия президент Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Александър Хамилтън и Бенджамин Франклин са заложили модела на бъдещото президентско развитие на САЩ и затова там кампаниите започват много по-рано – минимум година са вътрешните номинации в партиите и отделните щати. Там има много по-рано оформяне на самите кандидати и техните платформи и това трябва да бъде за пример на България. Какво се случва тук – при нас кандидатите на почти всички партии се обявяват в навечерието на самите избори, така че много по-късно българският избирател може да оцени самите личности и техните платформи. Това е изключително голям порок и трябва да се търсят начини за неговото отстраняване. В САЩ прави впечатление и в телевизионните диспути, че кандидатите са достъпни. Има публика, която може да задава въпроси, било по електронен път, било директно в залата – нещо, което нашите кандидати се стремят да избягват дори и при срещите си с хората. У нас, с малки изключения, ние не виждаме диалог, разговор между избирател и кандидат, т.е. говорим за голяма пропаст, голяма ножица между избиратели и кандидати, която води до отчуждаване.

И В САЩ, И В БЪЛГАРИЯ, И В ЕВРОПА ЛИПСВАТ ИСТИНСКИ ЛИДЕРИ, ПОЛИТИЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ. Тези избори в САЩ се наблюдават с огромен интерес, тъй като за първи път виждаме такова деформиране и дори изхабяване на американската политическа система и двамата им кандидати са олицетворение на това изхабяване. Диспутите там са изключително различни от всичкиq познати досега в САЩ, и то в изцяло отрицателен план. От гледна точка на психологията и психопатологията категорично това, което наблюдаваме там, може да бъде окачествено дори като БИТКА МЕЖДУ ЕДНА ТИПИЧНА АМЕРИКАНСКА ИСТЕРИЧКА И ЕДИН ОТКРОВЕН ЛУД. И тук се усеща носталгията на всеки американец към предишните Роналд Рейгън, Джеймс Картър, Джон Кенеди, Дуайт Айзенхауер, на фона на които сегашните кандидати изглеждат комични. В БЪЛГАРИЯ ИМАМЕ НЯКОЛКО КАТЕГОРИИ КАНДИДАТИ – ЕДНИ, КОИТО СЕ КАНДИДАТИРАТ ЗАРАДИ ШОУТО, други, които излизат от инициативни комитети като независими, но не можем да чуем техните послания, те буквално не участват. Другата група са основните претенденти – на левицата, десницата и патриотите, където всъщност се води по-реалният политически диспут. Всички те обаче допускат много грешки.

Грешката на ГЕРБ е, че вместо кандидатът за президент да се открои повече, отново на преден план е медийният образ на премиера. Нещо повече – той сбърка, когато нарече кандидат-президента „майка на нацията”. Не може да се говори за майки или бащи, а за държавници и политици. Оттук тръгна като цяло и лошият медиен образ на кандидата на ГЕРБ. Вместо кандидатите за президент и вицепрезидент на тази партия да говорят, председателят на щаба слага свои думи и мисли в устата им. Липсва и диалог с избирателя, повече се търси присъственост, фанфари, знамена и пълнене на колкото се може по-големи зали. Това не е традиционна кампания на една дясна партия. Вторият десен кандидат е на „Реформаторския блок”. Тук има по-голям баланс, по-ясно очертани послания и приоритети, по-умерен тон на говорене и по-лесно достигане на посланията до избирателите. Може би част от реториката ще остане донякъде неразбрана от по-бедните и по-малко политически просветените избиратели. При левицата има голяма конкуренция между три основни играча. Ген. Радев стои доста прилично, БСП води кампанията му преди всичко в своите партийни среди, продължава да не е отворена към по-широки слоеве на обществото, което не е много правилна стратегия. Говори се това, което искат да чуят избирателите на БСП. Това важи и за кандидата на АБВ, където приоритет са преди всичко енергийните теми, външноикономическите връзки България – ЕС и България – Русия. Кандидатът на „Движение 21“ и НДСВ пък приоритизира единствено битката с корупцията. Не че всички тези неща не са важни, но те не могат да бъдат единствени приоритети на кандидат-президента. Патриотичните и националистическите гласове яхват вълната и имат много потенциални избиратели от гледна точка на отрицателния вот – не само към емигрантите, но и към либералния модел и тенденциите към деглобализация.

Прогнозата ми е, че в САЩ по всяка вероятност Доналд Тръмп ще иска ръчно броене, понеже разликата между него и Хилъри не е толкова голяма. А в България на балотаж ще отидат кандидатите на най-големите две партии с доста неясен вариант за краен победител. Той ще зависи от отрицателния вот, който ще е много силен.

Записа Елена ЧАМУРКОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ