58 четения

Търновци честваха Димитровден и 831 г. от въстанието на Петър и Асен

С ЛИТУРГИЯ В ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ ЗАПОЧНА ДИМИТРОВДЕН ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Литургията беше отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. Веднага след това той поведе и литийното шествие, което премина по улиците на квартал „Асенов” и завърши в храма „Св. Димитър Солунски”, където на 26 октомври 1185 г. първите Асеневци правят решителна крачка към възстановяването на българското царство.

„Делото на Петър и Асен води до възстановяване на българската държава и самостоятелна българска църква. Те полагат основите на династия, която превръща столицата Търновград и България в първостепенни политически, икономически, военни и дипломатически фактори в Европейския югоизток през 12 – 14 век”, каза в словото си за значимостта на въстанието от преди 831 г. кметът на Община Велико Търново Даниел Панов. И припомни, че освен подвига на свети Димитър Солунски на 26 октомври българският народ почита майсторлъка и занаята на строителите, дюлгерите, архитектите, строителните инженери, проектантите и конструкторите.

За неособено добрата година за строителите говори председателят на Областната камара на строителите Любомир Шербетов, който обаче призна, че силно вярва, че следващата година ще бъде различна. „Но тогава ще се изправим пред предизвикателството да търсим работна ръка, която сега е някъде в чужбина за по-добро препитание, ще трябва да се справим и със сивата икономика в нашия сектор. Но въпреки това 2017 г. може да е наистина годината на строителния бум“, каза г-н Шербетов.

Празникът продължи с молебен за здраве и освещаване на курбан, фолклорна програма и църковни песнопения. Сред официалните гости бяха областният управител проф. Пенчо Пенчев, председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, представители на различни институции и организации и много търновци. Те имаха възможността да опитат от рибния курбан, осигурен от дарители.

Според народните представи от Димитровден започва зимата и подготовката за т. нар. „Миши празници“. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Мъжете пък не трябва да загребват жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

На трапезата домакините подреждат курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!