15 четения

МГЕРБ – Велико Търново: „Навремето забраниха Деня на будителите, не искаме да ни връщат назад”

Празникът на българските будители е бил забранен от комунистите като буржоазен и шовинистки през 1945 година. Това научиха най-младите доброволци, присъединили се към ГЕРБ в кампанията, по време на работна среща с ръководството на МГЕРБ, на която присъства и народният представител Евгени Стоев.

Младежите обсъдиха предстоящите инициативи, в рамките на дългосрочната си кампания „Да помним нашите деди“, като на 1 ноември основната тема бе миналото на Велико Търново, с неговите просветители и възрожденци.

Историкът Емил Врежаков разказа пред младите подробности за празника, чието първо честване е проведено през 1909 г. в Пловдив, а от 1922 г. става ежегодно – докато през 1945 предшествениците на днешната социалистическа партия не го заклеймяват. Комунистическата власт тогава омаловажава делото на будителите и техния принос. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта и гените на българите. В много селища този ден се е отбелязвал тайно и неофициално чак до възстановяването на честванията през 1992 г.

Велико Търново е град на будители, категорични са младите хора. „Дали сме много личности, посветили живота си на народното дело“, подчерта историкът Емил Врежаков, който представи подробности за някои от бележитите търновски будители.

Един от най-светлите образи е този на отец Матей Преображенски. Той е роден в търновското Ново село. Отец Матей е български възрожденец, монах, просветител и революционер, близък приятел на Левски. От 1863 г. започва да пътува из търновския край като книжар и проповедник, основава много читалища.

Бележит български будител от Бяла черква, Търновско, е Бачо Киро Петров, който е учител, отдаден на просвещението на българския народ. През 1869 г. учредява първото селско читалище в България „Селска любов“ и създава читалищен и училищен театър. В революционното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Така Бачо Киро се превръща в пламенен революционер. Пролетта на 1876 г. организира голяма чета в Бяла черква и взема участие в боевете с турската войска в Дряновския манастир. След разбиването на четата и изгарянето на манастира се спасява, но е предаден, откаран в Търново, осъден на смърт и обесен от турците.

С Велико Търново е свързан животът на големия български поет и просветител Петко Славейков. Петко Славейков има щастието да види успеха от усилията на българските будители – освобождението на България от турско иго. След Освобождението Славейков участва в Учредителното събрание през 1879 г. и приемането на Търновската конституция, а по-късно развива държавническа дейност като председател на Народното събрание, министър на народното просвещение и т.н.

Стефан Стамболов, роден в Търново, също доживява свободата. Преди Освобождението Стамболов развива будителска дейност като автор на двадесет революционни стихотворения, които са много популярни сред българите в края на XIX век. В 1875 г. публикува заедно с Христо Ботев стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. издава свои „Песни и стихотворения“.

Длъжни сме пред паметта на нашите предшественици. Днес сме щастливи, че не е необходимо да воюваме за Родината си, но това не бива да ни прави апатични. Наш синовен дълг е да сме отговорни към нейното бъдеще, категорични са младите доброволци, подкрепящи кандидатурата на Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев.

„Би било чудесно, ако по-възрастните се съобразят с нашите потребности, защото бъдещето е за нас. Нека не ни връщат назад, а да ни подкрепят“, коментира областният лидер на МГЕРБ Георги Недев, който призова хората да изберат Цецка Цачева и Пламен Манушев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!