35 четения

Читателят репортер. С търнокоп в… храма на Темида

Имах срочна работа в търновския храм на Темида и затова ми хрумна да я свърша пътьом, преди да си отида на село, където имам за коренене дънери и коренища от храсталаци. Поради тази причина, влизайки в храма, със себе си носех търнокоп, с надлежно и надеждно обезопасено острие и акуратно положен в чисто нов снежнобял найлонов чувал. Заставайки на пропуска в съда, без да чакам подсещане от охранителката пред скенера, оставих търнокопа подпрян до стената встрани и се отправих към прохода за посетители. Но получих предупреждение, че не трябва да оставям търнокопа там и разпореждане да го нося със себе си. Силно озадачен, показах на охранителката джобното си ножче и попитах и него ли да нося със себе си. Последва отговор: „Джобното ножче не. Остави го при мен и на излизане ще си го вземеш”. Подчиних се.

При преминаването ми с търнокоп под мишница през прохода на скенера той не реагира. Не се чу никакъв предупредителен сигнал. Но зад скенера чух мъжки глас: „Какво е това?” Беше гласът на втория охранител зад скенера. Обясних. „Какво ще правиш?” Обясних. Обясних и че ми беше разпоредено от колежката му да нося търнокопа със себе си. След непродължително обмисляне на ситуацията охранителят каза: „Можеш да оставиш търнокопа при мен, но не се бави.” Подчиних се, благодарих, обещах и изпълних обещаното.

Но в ума ми пламнаха парещите въпроси: „Защо скенерът не реагира при внасянето в съда на търнокопа?”, „Не трябваше ли и този малък ръчен багаж, както и джобното ножче, да бъде оставен пред пропуска, дори и да се предположи, че в ръцете на човек от моя калибър търнокопът не би могъл да бъде опасен?”, „Ами ако нямаше втори охранител?”, „Ами ако в чувалчето освен търнокоп имаше поставено и нещо опасно?”. Но затова пък ми взеха джобното ножче…

Денчо ИЛИЕВ

В. Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!