Кризата в България прогони и златната търновска медалистка Мариана Кръстева на работа във Виена

Някогашната шампионка по волейбол на „Етър” работи в хотел и кафене в австрийската столица

НЯКОГАШНАТА РЕПУБЛИКАНСКА ШАМПИОНКА ПО ВОЛЕЙБОЛ ОТ ОТБОРА НА „ЕТЪР” МАРИАНА КРЪСТЕВА Е ЕДНА ОТ ХИЛЯДИТЕ търновци, потърсили и намерили реализация в чужбина, където животът им претърпява пълен обрат в добрия смисъл на думата.

Това разказа за „Борба” самата Мариана, която от две години живее и работи в австрийската столица Виена. Маца, както я наричат бившите й съотборнички, с които и до днес тя пази топло приятелство независимо от това в коя част на света са се пръснали, отдава на активния спорт повече от 25 години. Като нападател тя има стотици победи и шампионска титла с „Етър”, както и много постижения с отбора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а после и в още няколко клуба като състезател на хонорар. Благодарна е на спортната си кариера, за която не крие, че я е научила на силен характер, воля за победа, благодарение на което тя и съотборничките й се справят навсякъде по света. Впрочем славният женски отбор по волейбол на „Етър” от 80-те години на миналия век буквално се е разпилял по земното кълбо. Маца е във Виена, Блажка Маринова с цялото си семейство в Канада, Румяна Димитрова и в Кипър, други спортистки са пробвали късмета си в Испания… Въпреки големите разстояния те и днес поддържат истинско приятелство, разказва Мариана Кръстева. Във Велико Търново пък са Дидка Кунева, чийто син обаче гради футболна кариера също зад граница, Таня Костадинова, Дафина Недялкова… Самата Мариана преди да замине за Виена и след края на спортната кариера се заема с търговия, а за последно в старата столица работи в едно от големите производствени предприятия. Признава обаче, че ситуацията в страната ни, резултат от недоброто управление през годините на прехода, не я удовлетворява и тя решава да предприеме пълен обрат, заминавайки за Виена. А в австрийската столица впрочем вече има около 20 000 българи – част от тях студенти, други гастарбайтери, а трети – легално работещи, като самата Мариана.

Когато пристига във Виена, търновката почти не говори немски език, който е учила навремето като ученичка в 4-5 клас. Започва работа в хотел „Кавалер”, където е ангажирана 6 часа, а останалите два работи в известия локал „Коко”, който през деня е кафене, а в късните часове е нощен клуб. Казва, че работата й е отговорна, интересна, динамична и разбира се, добре платена. Още с пристигането си Мариана Кръстева започва езиков курс и взема две нива, а от средата на ноември и предстои още един четиримесечен цикъл на езиково обучение. А то е безплатно, тъй като търновката е легално пребиваваща с всички необходими документи и адресна регистрация, затова разходите по курса й поема Агенцията по трудова заетост на Австрия. Впрочем, Мариана е категорична, че тамошната социална система е перфектна, държавата обгрижва своите граждани, а работодателите са коректни към чужденците.

„Шефовете също имат интерес от това работниците да са обучени, да пребивават легално с работни визи и затова няма проблем, ако известно време отсъстваш, за да учиш език”, обяснява именитата търновска спортистка. По думите й, средната работна заплата в нейния бранш е от 1100 до 1400 евро, като възнагражденията в Австрия за съответните професии имат долен и горен праг. Средно наемите на едностайни квартири с всички удобства, като вода, газ и ток, които са включени в сметката, варират около 350 евро и то за жилище в центъра на Виена, например, по прочутата на улица „Мария Хилферщрасе”. Тя е търговската улица на австрийската столица, подобно на софийската Витошка, защото е пълна с търговски обекти, банки, офиси и магазини, а и е близо до гарата. Мариана уточнява обаче, че за да се чувства защитен един чужденец в Австрия, то той трябва да е изряден, да спазва законодателството и така държавата също ще полага грижи за него. Търновката има работна виза, адресна регистрация и т. нар. е-карта, която гарантира, че човек е социално- и здравноосигурен. Впрочем тази карта важи и за роднините на притежателя й и ако имат нужда от здравна помощ, те също ще я получат. За храна и цигари пък средно разходите са около 400 – 500 евро месечно, така че ако човек има работа, може да си осигури съвсем приличен стандарт и спокоен живот в над двумилионната столица на западната държава.

„Чувствам се спокойна и уверена, работата ми дава сигурност и не мисля да се връщам в България”, признава бившата републиканска шампионка. И уточнява, че със семейството и двамата си вече пораснали сина се чува редовно благодарение на информационните технологии. За последните две години Мариана се е връщала само веднъж в родния град и въпреки носталгията не се е изкушила да остане в родината си. Според нея кризата с бежанците също не е голям проблем за Виена и Австрия.

„В началото, когато започнаха да идват бежанците, ги наблюдавах от жилището си, което е съвсем близо до гарата, на която преминават влаковите композиции. Местните хора се държаха добре с тях, бяха отворени и съпричастни да помагат, но впоследствие се оказа, че много от чужденците всъщност не искат помощ във вид на дрехи, храна или дори работа, а предпочитат пари. И да е имало напрежение, то не се е усетило, а австрийската полиция добре си върши работата”, разказва още Мариана. И допълва, че в хотела е имала колега бежанец, който по думите й бил много културен, добросъвестен и дисциплиниран. Впрочем мнозина от бежанците пристигат в Австрия подготвени, понеже знаят език, толерантни са и дори интегрирани, допълва впечатленията си великотърновката. За местните хора тя също не пести суперлативи и обяснява, че виенчани са сърдечни хора.

„Те са ОК! Искрени са, когато и ти си честен и добър с тях. С една дума, са добронамерени”, обобщава Мариана. И допълва, че дори и хората, който са на най-ниското стъпало на социалната стълба, чувстват опората на своята държава. А на хората, които искат да стартират свой бизнес, им се отпускат кредити, въобще подпомагат се инициативните хора. За учениците, които завършват средно образование, няма проблем да започнат работа веднага, за разлика от нашата страна, а за мнозина студенти от Виенския университет, където учат и много българи, се осигуряват самостоятелни жилища с поносими наеми.

Във Виена българската общност има своите малки и по-големи радости, допълва още картината Мариана. Там сънародниците ни имат възможност да посещават българска църква, български ресторант „Плевен”, както и да пазаруват родни стоки от български хранителни магазини. Там, разбира се, най-оборотни са киселото мляко, сиренето, кашкавалът, българските ракии и вина.

Елена ЧАМУРКОВА