Трябва да се стремим към добре проектирани ботове, защото и добрите имат своите недостатъци, смята специалистът Велко Наумов

Хегемонията на Интернет мрежата в живота освен, че впечатлява с мащаба си, предизвиква и тревоги. Особено на фона на прогнозата, че до 2030 г. хората ще могат да общуват по мрежата с роботи. Имаме ли готовност и потенциал да се възползваме от това? За предстоящите човешки диалози с машините БТА разговаря с доц. Велко Наумов от катедра „Автоматизация“ в Техническия университет – Варна.

Въпрос: Какво е това роБот и как той работи в мрежата?
Отговор: Става дума за общуване, а то е свързано с разпознаване на речта, защото човешкият глас е едно от най-сложните неща. Изграден е от компоненти: интонация, тембър, сила и височина на звука. Към тях трябва да се добави и спектърът на звука, което прави тази задача една от най-трудните за алгоритмизация, с която науката се е занимавала.
Ако степенуваме работата, първо е разпознаването на отделните части на речта, като символи и изречения, след това следва сглобяването им в някаква структура, за да може машината да разбере, какво и се казва или каква е гласовата команда към нея. Необходимо е да поясня, че при различните езикови групи има и различен начин на изказ, граматика и структурата като цяло. От гледна точка на теорията на езиковите форми – синтаксиса и семантиката на езика са алгоритми, зависещи от типа език. Езиците, на които днес общуваме са над 220, от тях английският, китайският и японският езици отдавна са намерили своето дигитално решение, за нашия език нещата напредват.

Въпрос: Ще станат ли приятели човекът и роботът?
Отговор: Очакването е до 2030 г. ботове да могат да разговарят с потребителите. Всъщност, Чатботът, наричан Chatterbot или робот е текстова диалогова система, която се използва за предоставяне на информация от някаква съществуваща база данни на Интернет потребителите. Често включва в комбинация с някакъв аватар. Диалоговата технология Chatbots е разработена през 60-те години на миналия век. Първоначално, като софтуер без графичен интерфейс, който изпълнява автоматизирани задачи, главно на услуги за незабавни съобщения.
Днес чатботите работят предимно в диалогови режими, които изискват стандартизирани отговори, без неясноти, например – при повикване на такси или при закупуване на билет за влак. Тук трябва да добавя и компютърната лингвистика. Тя е елемент от интерфейса. Посредством нея се осъществява формалното общуване с машината. Независимо от опасенията и залитанията, хубавото е, че се върви напред, защото езикознанието е елемент от интелектуализацията при създаване на технология, която да разпознава троловете в коментарните рубрики на сайтовете. Или, когато говорим за машините, тенденцията е те постепенно да ни наподобяват, като копират нашите дейности и способности, Животът се променя, но все още сме в подножието на новото време в състояние на една тиха революция.

Въпрос: Какъв е потенциалът на роботите?
Отговор: Примерно усилията на производители и разработчици на новите генерации при джиесемите максимално да бъдат възприети като помощници на човека, като успоредно с това събират непрекъснато данни за него. Всякакви данни – от глобален мониторинг на Интернет поведението, през банкиране и всичко останало, когато работим и се забавляваме с тези джаджи, всичко е данни и те се трупат незнайно къде ежедневно. Успоредно с това вече се предлагат програми, които могат да превъртят година и повече време назад, за да възстановите къде сте били на определена дата и какво и докъде сте правили нещо.
Комплексното записване на индивидуалната ви активност включва и географското местоположение към момента на записа и какво ли още не. Да, умните устройства работят под условие, че подпомагат хората, но всъщност това си е перманентно следене. Всъщност, поведението на потребителите е вече установено и предвидимо, именно чрез роботите могат да се съкратят паузите за изчакване или отговори.
Иначе, сред изобретенията, първото, което е намерило широко приложение е спейсмейкърът, а историята на разработването му е прелюбопитна. И тук инженерното усилие да се помогне на човека, изобретявайки умни неща е цел на хуманна мисия. Примерно, създаването на последното поколение антропоморфни роботи, достатъчно точно повтарящи човешката конструкция. Или разработките за биопротезиране, първо като многократно усилващи физическите възможности, енергия, сила и бързина на човека и другата свързването на изкуствени крайници с нервната система и управлението от нея.
Към добрите идеи беше и тази за чиповете на престъпниците, с които те да бъдат контролирани, за да се предотвратяват други проблеми. Но проектът не се случи, защото изисква огромен ресурс. Ще припомня едно друго добро намерение, в края на 80-те на миналия век започна разработването на ново поколение компютри с нова архитектура, за да бъдат интелигентни с вградени мисловни дейности, тоест да са мислещи машини. Резултатът. Не стана, не се получи, въпреки милиардите, които се инвестираха в този проект. Независимо от това, че днес системните устройства стават все по-мощни, архитектурата им всъщност е от 1947 година. Трябва да държим сметка и за риска, защото това са електронни устройства, които позволяват дистанционно да бъдат манипулирани.

Въпрос: Къде е опасността, кое може фатално да ни подведе?
Отговор: Обособява се нов вид елит, който води в науката и в останалата част на живота, а всички останали са изправени пред перспективата мисловният процес да бъде ампутиран. Защото няма да има нужда от него, няма да има потребност да се помни за най-елементарното, какво си правил преди седмица или да си е набелязал задачи за утрешния ден. Тогава логично се поставя въпросът, защо трябва да се мисли изобщо. Формално това, което се очаква от роботите е да освободят човека от дейности, които са непривлекателни, опасни и не по-силите им.
В момента ние обучаваме младите хора за бакалаври и магистри. Изискванията към техните знания у нас и в другите държави е различно. Но тенденцията е една, към опростяване. Пример за този процес са „контролерите“, умни машини, които управляват конкретен производствен процес. Работата на инженер в система, управлявана от контролери, е сведена до това той да получи разпореждане, да отиде до 5-а машина и да смени двигател номер две. От него се иска да отиде до склада и да вземе въпросния двигател от рафта. Няма никакво значение дали двигателят и неговата характеристика са подходяща. Системата предварително има данни за всичко за тази част и толкова. Ето това е пример за опростяване на нещата под предлог, че е манипулация на най-ниско ниво. Но това опростяване пълзи и навлиза в другите системи, като образованието на пример.
Тревожното е, че фундаментални науки не се изучават, така утрешните ни специалисти се превръщат в изпълнители. А, когато роботите се появят при тази системна организация, те ще поемат контрола и ще управляват и хората, които предварително са готвени за изпълнители, които ще правят това, което е невъзможно роботът да изпълни.
Другото, което ме безпокои е, че в момента се събират огромни количества данни. Как те ще се използват? Защото Интернет е отворен за всички и техният интерес и поведение се трупа заедно с данните. Все някъде те се събират, съхраняват и обработват. Логично. На гости ни беше колега, завършил нашия университет – специалност „Автоматизация на производството“. Работил е в Девня, след което заминава за САЩ и там става професор. Занимава се с големи бази данни, ориентирани в производството на химикали и химически субстанции. Този път примерът ми е пазарно ориентиран. Според него с помощта на базите данни и подходяща програма бързо може да се изведе формула за продукт по зададени параметри, който да бъде успешен. Защото именно базите данни позволяват широк поглед. Според него инженерингът е минало, а бъдещето е в базите данни. Не можем да се съгласим с подобна постановка. Защото тези данни трябва да бъдат събирани по някакъв начин и после съхранявани.
Трябва да се отчете и тенденцията за набиране и обучаване на млади хора, които да се занимават само с компютърни науки. И тук отново следва въпросът – къде остава инженерингът? Това не е идеология на университета ни, това е тенденция в национален, в европейски план. Все пак са необходими и специалисти, които да имат умения как да конструират нещо, да разглобяват или да правят машини. В момента не се мисли за това. Мисли се, че базите данни ще дадат решение на всички въпроси. И така се разклаща лодката на инженерните знания, губим диферентът им. И това разклащане младите, които сега навлизат в науката и проявяват интерес, го усещат и ги губим, най-добрите ни напускат. Защото в университета, имаме качествени колеги, които работят и правят наука и преди, и сега. Радостното е, че след много години се появи възможност за финансирането на научните изследвания.
Иначе, срещах се с двама студенти от четвърти курс, специалност „Роботика и мехатроника“, модерна, перспективна, но поради липса на кандидати, тази година е временно закрита. Не е тайна, че за студенти се приемат такива, които нямат добър успех от гимназията. Как ще правим от тях тогава креативни инженери. Преподавателите и те напускат или се пенсионират. Защото е недопустимо един асистент да получава, колкото една чистачка. Какъв е стимулът на един млад човек да дойде, да учи и да продължи. Пак неминуемо стигаме до този омагьосан кръг. В последно време се наблюдава развитие, което се дължи на европейските програми, вече имаме по-големи и по мащабни проекти.
Държавата най-сетне финансира изследователска дейност. Но, за да тръгнат нещата ще са необходими поне 5-10 години като буферен период. За да се организират, подредят и да се получи нещо и да има резултат. Как един млад специалист, който днес започва като асистент, след 10 години ще стои на същата заплата, с която е започнал. Именно поради това още 50-100 хиляди кадърни деца ще отпътуват към Европа. И това е поради факта, че години не е мислено, какво ще се прави. Все пак според мен има лъч надежда.
Бих дал накрая пример за роботиката със спомените на Тесла, неговият основен постулат е, че техниката просто съществува, а развитието й е в координатата време. Необходимо е да оценим големият потенциал на ботовете. Защото използването им не се възприема едностранно и етично. Както и да подготвим потребители и производители да се възползват от тях. Трябва да се стремим към добре проектирани ботове, защото и добрите имат своите недостатъци, да правим по-малко грешки и да улесняваме живота си.

Източник: БТА

Един коментар за “Трябва да се стремим към добре проектирани ботове, защото и добрите имат своите недостатъци, смята специалистът Велко Наумов

  • 16.11.2016 в 12:44
    Permalink

    Хм, не е съвсем прав професора. Сири-то много добра работа върши 🙂 а и това, че сме освободени от това да помним кога къде сме били дава възможност за използване на мозъка за други дейности. Креативността например няма нужда от мислене, а от интуиция. А човекът вече се движи към тази цел – да бъде само креативен, а не да мисли и работи за прехраната си. Но в България трудно бихме разбрали това.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *