В Златарица почетоха Деня на благодарността и славянската солидарност

В градчето дойдоха от Македония и роднини на славния войвода Питу Гули

ДЕН НА БЛАГОДАРНОСТТА СЪБРА ВЧЕРА В ЗЛАТАРИЦА НАСЛЕДНИЦИ НА ДВАМА МЕСТНИ ГЕРОИ, СПАСЯВАЛИ ЕВРЕИ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1943 Г., както и роднини на Питу Гули, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камък по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Организатор на събитието беше Стефан Пъпешков, който от няколко години живее в лясковското село Козаревец, след като дълги години е бил жител на САЩ. Неговият баща Михаил Пъпешков е един от героите, които златарчани почетоха вчера в Деня на благодарността. „Когато бях по-млад, обикалях македонските градове Щип, Битоля, Белград, Крушево, за да търся документи от хора, семейства, книгохранилища за баща ми. Днес му открих паметна плоча, защото заслужава и защото искам и моите внуци да знаят за него. Той е спасявал навремето евреи в македонския холокост“, разказва г-н Пъпешков и веднага признава, че когато започнал да организира Деня на благодарността, го запознали с Николай Енкин, майстор на спорта по борба и живата енциклопедия на Златарица. От възрастния човек г-н Пъпешков научил, че в Златарица все още живеят наследници на още един местен герой, който през 1943 г. бил началник на полицията в Скопие. Той се казва Стефан Попстефанов и затова, че в онези мрачни години е спасил 40 еврейски семейства в Скопие, днес името му присъства в Музея на праведните в Йерусалим.

„РОДЪТ НА ПРОЧУТИЯ НИ АРТИСТ ЙОСКО СЪРЧАДЖИЕВ Е ЕДИН ОТ ТЕЗИ, КОИТО СТЕФАН ПОПСТЕФАНОВ УСПЯВА ДА ИЗВЕДЕ ОТ СКОПИЕ ПРЕЗ 1943 г. Разказвали са ми, че тогава той среща старите Сърчаджиеви и им казва много тихо и кротко да съберат само най-важните си вещи и документи и единствено с личен багаж да се отправят към покрайнините на града. Посочва им къде да се скрият, успява да направи същото за още около 40 семейства и така те оживяват. Само няколко часа по-късно, в 12 през нощта, завиват сирените, в града влизат жандармеристи с кучета и прибират останалите евреи“, разказва Димитър Василев, наследник на Стефан Попстефанов. И обяснява още, че години по-късно останалите живи евреи са идвали в Златарица да търсят спасителя си. Той обаче продължава да се води безследно изчезнал, което означава, че най-вероятно е убит.

Стефан Пъпешков обаче е категоричен, че някой ден самият той ще издигне мемориал в памет на тези двама златарчани. Мечтае да направи и паметник на най-високото място около Златарица, който да напомня за битката при Златарица, която обръща хода на Руско-турската война. Боят е станал точно на 24 ноември 1877 г. и е бил планиран от Осман паша и Сюлейман паша. Сюлейман паша тръгнал към Елена, а дясната му ръка Абдул Керим паша трябвало да превземе Шереметя, което щяло да принуди управниците на Търново сами да се предадат. Абдул паша обаче по неясни причини тръгнал за Златарица. Промяната дала възможност на руските войски да се прегрупират и да ударят така силно турците, че да спрат настъплението им към Търново. След войната главнокомандващият Сюлейман паша бил съден за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица, разказва тази част от историята Стефан Добрев, бивш кмет на Златарица и един от най-верните приятели на г-н Пъпешков.

За да бъде празникът пълен, организаторите поканили и наследници на Питу Гули, за когото днес се пее в македонския химн. „Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам, че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва”, казва Стефан Пъпешков, който е половин македонец. Майка му е от Македония, сестра му е родена там, самият той е прекарал доста години от детството си в родината на майка си. Наследниците на македонския национален герой Питу Гули са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчавал родителите му навремето. По-голямата част от живота на Стефан Пъпешков е преминала в издирването и редактирането на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена и дори фалшифицирана според него. Борил се е дори да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ, където пише, че двамата свети равноапостоли са гръцки монаси и няма нито дума за това, че са свързани с България.

Денят на благодарността и славянската солидарност започна с молебен за воините, дали живота си за свободата на България, в църквата в Златарица „Свети Николай Мирликийски”. След това благодарните роднини и наследници на героите поднесоха венци и цветя на признателност на паметните места, свързани с освободителните боеве в града.

В читалището в града ученици на учителя по история Петър Влахов представиха свои презентации за ген. Малахов и за полк. Красовский, които са командвали 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове и 13-и Нарвски хусарски полк в битките на 23 и 24 ноември 1877 г.

Денят продължи с традиционния вече празник на туршията и ракията. Тази година 12 майстори се осмелиха да участват в конкурса, в който винаги се конкурират разнообразни туршии, лютивки и лютеници. Най-характерната туршия за Златарица е тази от гулията, известна още като земна ябълка, сладка ряпа, йерусалимски артишок. „Както и да й кажеш, най-важното е, че става дума за нещо, което има силни лечебни свойства, повишава имунитета, лекува бъбреците, черния дроб и е особено добро за хора с диабет“, обяснява Стефан Добрев. В празника със специална трапеза участваха и гости от читалището в Козаревец.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката