28 четения

Никола Велков: „Школата работи добре през отминаващата година, но липсва приемственост“

„Как не видяхме в едно великотърновче някаква перспектива, да го вземем в съблекалнята при мъжете, да му вдъхнем кураж?“, пита шефът на ДЮШ на „Етър ВТ“

– Г-н Велков, каква е оценката на отминалата футболна година за школата на „Етър ВТ“?

– Не мога да кажа че е идеална, но е добра. Имам предвид класирането на нашите отбори, набор 2005 г., които играха на държавни финали в Трявна с участието на шест отбора финалисти и станаха пети в България, което не е малко. Набор 2006 г. също игра финали и също спечели пето място в страната. В зоновите първенства сме първи в групите си с изключение на юношите старша възраст, които по една или друга причина вече не виждат футбола като свой път на развитие. Тази година наблегнахме на младшата възраст и децата. Завърши надпреварата за Купата на БФС, където три наши отбора – родени 1999, 2001 и 2003 г., стигнаха до осминафиналите. За голямо съжаление, нито един от трите не можа да отиде на четвъртфинал. Причините са много.

– Обобщете ги?

– Основната е липсата на спортна база въпреки обещанията от много страни, че ще бъде изграден терен до Спортното училище, в което тренират близо 200 деца. Благодарение на президента на клуба Александър Нанков всеки ден да ги караме с автобуси до Шемшево, Леденик, което отнема много време. Нашата школа е сред трите в България, чиито отбори тренират по 8 пъти седмично. Правим го вече четвърта година. Другите отбори тренират по 4 – 5 пъти. Имаме сутрешни и следобедни тренировки, но базата е крайно недостатъчна.

Втората причина е липсата на резултати в последните 15 години, които да изградят авторитета на „Етър“, и много от най-добрите деца ги привличат други клубове. За последните три години двама отидоха в „Лудогорец“, един в „Черно море“, двама в „Литекс“ и един в ЦСКА. Това са шестима талантливи футболисти, от които поне двама имаха голяма перспектива. Треньорите са си свършили работата, но не и някои хора, които е трябвало да им създадат условия. В една съблекалня се събличат 50 деца, с един душ и една тоалетна. И родителите търсят по-добри условия за децата си.

Трябва да има приемственост. Много от децата ме питат защо няма такава приемственост. Толкова ли треньорите от мъжкия отбор не видяха в нито едно дете някакво зрънце, за да го доразвият. Децата от Велико Търново от проказа ли са болни, че да заразят съблекалнята на мъжкия отбор на „Етър“?! 16-годишни играят в „Ботев“ (Пловдив), дори 15-годишни вече дебютират в мъжки отбори. А ние не видяхме в едно великотърновче някаква перспектива, да го вземем, да му вдъхнем кураж, да го вкараме в съблекалнята, да го облечем с екип, да му дадем витамини, обяд и вечеря. Прекъсна се връзката… С новия старши треньор на „Етър“ вече не играем с юношите както беше преди – почти всяка седмица с резервите на първия отбор, и няма никаква приемственост. Каква е перспективата на мъжкия отбор? Да го вкараме в „А“ група без нито един млад и перспективен играч от школата. Нека да има и опитни играчи извън В. Търново, но да има един баланс – с петима от нашата школа, за да се получи спойка. Това е бъдещето на „Етър“.

Като гледам как играе мъжкият отбор, без никаква идея и при положение че водим с 5:0, с 6:0, да не смеем да пуснем едно младо момче да поиграе в последните минути… Да вземе 20 лева премия, да се зарадва и да сподели със своите връстници, да имат някакъв стимул.

– Колко футболисти от В. Търново би било добре да има в мъжкия отбор?

– Моята преценка е една, на старши треньора е друга. Доколкото знам, той никога не е налагал млади футболисти. Не се притеснявам да го кажа: нито е наложил Киряков, нито Балъков или Трифон Иванов. 90% ги е наложил Петър Шатров, лека му пръст. Поне 3 – 4 деца има от юношите сега, които спокойно могат поне да тренират в „Етър“ и лека-полека да им се дава път. Да влизат по 5 – 10 минути, да ползват екстрите на мъжкия отбор, а не да тренират по села и паланки.

– Колко деца обхващате в школата?

– Около 400, като в бройката влизат и най-малките от детските градини.

– Оценката ви за работата на треньорите?

– Те са достатъчно съвестни, досега не съм видял нито един да закъснее за тренировка. Водят се интензивни, смислени занимания. От толкова много деца не може да не излезе за големия футбол нито едно, но като стане 10 – 11 клас и не го вземем при мъжете… Аз се опитвам да ги спирам да не напускат В. Търново, но съм много раздвоен. Не може да се меси човек в личните семейни отношения, всеки родител иска най-доброто за детето си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!