Търновец радва софийската публика в театър „София“

Николай Върбанов има колекция с материали, снимки и книги, посветени на Елена Стефанова

 

„АКТЬОРСКАТА ПРОФЕСИЯ ИЗИСКВА ОТДАВАНЕ И ДОСТА ГОЛЯМА ДОЗА САМОТНОСТ. Когато започне представлението, личният живот и личните ти качества спират да са от значение. Всеки от нас има нещо, с което не се гордее, но какво от това, ако е добър на сцената. Аз не понасям отбиването на номер. Затова вероятно често съм краен, но съм категоричен, че липсата на мотивация не е професионален проблем, а личен.” Така започва разговорът ни с актьора Николай Върбанов. Той е кореняк търновец и тук се е научил да обича театъра. Вече 10 г. е член на трупата на театър „София”, идва си рядко във Велико Търново, защото има достатъчно професионални ангажименти и почти всяка вечер е на сцената.

Той е завършил средно училище „Емилиян Станев”, а след това и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков. Когато завършил театралната академия, не искал да подписва договор, предпочел да е актьор на свободна практика и като такъв е играл в постановки на театър „199”, Сатиричния театър, Народния театър, бил е в театрите в Ловеч, Габрово и Търговище все като гостуващ артист. И така до 2007 г., когато тогавашният директор на театър „София” Доротея Тончева не му предложила място в трупата и той приел.

НИКОЛАЙ СМЯТА СЕБЕ СИ ЗА АКТЬОР С КЪСМЕТ, ЗАЩОТО Е РАБОТИЛ С ИЗВЕСТНИ АРТИСТИ КАТО Здравко Митков, Иван Добчев, Съни Сънински, Бойко Богданов, Пламен Марков, Лилия Абаджиева, Миодраг Динулович, Джед Алън Харис и др. Когато влязъл в театралната академия, започнал да мечтае да остане в столична трупа. Бил на крачка да сбъдне мечтата си веднага, защото започнал да играе още докато бил студент. На практика първата му премиера излязла в деня, когато той се дипломирал. Проф. Здравко Митков му предложил разпределение в сатирата и младият артист разчел това като знак. „Знак си беше. Щастливец съм да започна да играя веднага, но не ме взеха в сатирата като завърших. Така започнах да играя в извънстолични театри. Исках да получа предложение за работа в София по нормалния начин, защото съм добър и защото са ме харесали режисьорите. Днес е лесно. Завършваш и те назначават веднага, не знам защо, но е така. Аз имах късмета проф. Здравков да е щатен режисьор на театър „София”. Той ме разпредели в две-три представления и аз още след първото казах, че бих бил щастлив да остана в трупата. Доротея Тончева деликатно ми отказа до „Ромео и Жулиета” и след това сама ми предложи”, разказва Николай.

Днес той участва в почти всички заглавия на театър „София“, снима се в телевизионни реклами, участвал е във филми, телевизионни сериали и предавания, което му позволило да работи с Георги Дюлгеров, Михаил Мелтев, Стефан Москов, Иван Ничев, Иглика Трифонова, Любомир Попов и др. Озвучава игрални, документални и анимационни филми. Но повече от всичко обича вечер да влезе в театъра.

„РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НЕ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО ЧОВЕКА ИМА В САЛОНА, ДАЛИ ПУБЛИКАТА РЕАГИРА, ИЛИ МЪЛЧИ И ТОВА МЪЛЧАНИЕ Е ПОТИСКАЩО. Никой не тръгва с идеята ей този спектакъл ще го направя лош или ще се проваля в това представление. Но се случва. Затова за мен репетиционният период е много важен. Много съм изпълнителен като актьор, макар че споря с режисьорите. Особено с тези, които не успяват да ме убедят, че това, което искат от мен, е логично и смислено. Ако съм респектиран, мълча и слушам”, обяснява актьорът. Търновецът не е непознат в своя роден град. Играл е на сцената в старата столица в две представления на театър „София” – „Суматоха” и „Тримата мускетари”, гостувал е и с пиеси на другите театри, в които е участвал. Освен това Ники не прекъсва изобщо връзката си с Търново, защото е завладян от колекционерска страст и събира всичко, което излиза в медиите за Елена Стефанова. Опитва се да притежава всеки ред, написан за нея, всяка снимка, до която може да стигне, спомен, книга…

Започнал, когато бил ученик. Тогава се запознал с великата Елена Стефанова, но чак сега, много години по-късно, той си дал сметка от какво е бил привлечен. „Тя имаше неземна аура. Като излезеше на сцената, можеше да ти промени живота. Така започнах да колекционирам всичко за нея и за пет години успях да направя доста богата лична колекция”, усмихва се Ники, който много би искал някой ден да изиграе роля и в търновския театър.

С. БОЯНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *