Ентусиасти. И на 80 г. Петко Иванов продължава да ръководи танцов състав, да коледува и да пази фолклора

След един концерт, впечатлен от изявата на танцьорите, Тодор Живков лично връчил на хореографа орден „Кирил и Методий“

НА 80 Г. ПЕТКО ИВАНОВ Е СРЕД НАЙ-ВЪЗРАСТНИТЕ ВСЕ ОЩЕ РАБОТЕЩИ ХОРЕОГРАФИ В СТРАНАТА. Дядо Петко вече не помни колко хиляди деца е научил да танцуват хора и ръченици, колко песни знае наизуст и колко обичаи е успял да събере и да възстанови. Хореограф е 62 г., а самият той танцува… цял живот. „Като си мисля какъв живот съм имал и какво съм правил през всичките тези години, всичко ми се струва нереално и невъзможно. Да ти кажа, и аз вече не си вярвам на историята“, признава хореографът, докато вади снимки, изрезки от вестници, грамоти, писма и всевъзможни спомени от една кутия. Петко Иванов живее в Горна Оряховица, където всички го познават. Бил само на 6 г., когато започнал да танцува. Майка му и двамата му вуйчовци живеели за българската народна музика и успели да го заразят с тази любов. Те го завели в състава в Горски Горен Тръмбеш – родното му село, и оттогава до ден-днешен фолклорът е неговата мисия. През деня продължава да учи децата на различни хора и обичаи, а нощем сънува как самият той пее и танцува.

10 състава е създал и ръководил през годините Петко Иванов. Оставил е следи в Камен, Виноград, Драганово, Горна Оряховица и в… Харков. Като хореограф е участвал във всички възможни събори в България и е спечелил всички възможни златни медали. Издирил е 25 изворни хора от нашия край и ги е разучил с танцьорите си. „И аз не знам откъде да започна да ти разказвам. Искаш ли за Харков? Учил съм там. Аз съм инженер по професия и в Украйна съм завършил висшето си образование. Още първата година като станах студент, направих състав“, връща се назад във времето Петко Иванов. На втората година всичките стотина български студенти в Харков вече танцували при него.

Когато не бил зает с народните танци, той ходел на уроци по класически балет. Пет години се упражнявал в трудното изкуство в операта в Харков и дори в пет-шест постановки участвал, обаче в кордебалета. А искал да бъде солист. Толкова заобичал балета, че когато се прибрал в България, решил да се пробва да бъде балетист. Взели го в състава на Русенската опера, обаче Петко Иванов никак не успял да се раздели с Камен, с тракторите там и с децата, които вече се тълпели около него, за да танцуват. Зарязал това с балета и се посветил на народните танци.

ТОЧНО В КАМЕН ЗАПОЧНАЛИ ЗЛАТНИТЕ МУ ГОДИНИ НА ХОРEОГРАФ. В ТОВА СЕЛО ТОЙ НАПРАВИЛ ТРИ СЪСТАВА – един детски, един юношески и още един с възрастни танцьори. Децата му били 120 и с тях той спечелил два златни медала от Третия републикански фестивал в Пловдив. Годината била 1969-а. Докато малките, а после и юношите танцували на сцената, той плачел от обич и възторг зад кулисите. После часове наред приемал поздравленията на другите хореографи.

И още преди да успее да се окопити от огромния успех на децата си, Петко Иванов получил обаждане от Нушка Григорова, тогава режисьор в националната телевизия. Тя го поканила да участва в Московската интервизия. Децата му танцували редом до професионални състави, но точно тях, непрофесионалистите, забелязал и Тодор Живков. Първият човек в държавата в онези години поискал лично да се запознае с хореографа и с неговата най-малка танцьорка – 6-годишната Маргаритка.

„Двама генерали ни заведоха при Тодор Живков. Той даде подаръци на момиченцето, на мен орден „Кирил и Методий“, усмихва се дядо Петко и някак набързо приключва тази история с ордена и с наградите. Връща се отново към децата си, за които казва, че са най-голямата му победа.

„ФОЛКЛОРЪТ Е ВСИЧКО ЗА МЕН. МУЗИКАТА И ТАНЦИТЕ МЕ ЛЕКУВАТ И МЕ СПАСЯВАТ. НЕ СЪМ АЗ, КОГАТО НЯМА ПЕСНИ ПОКРАЙ МЕН“, признава дядо Петко и скача от стола, за да покаже поредния танц, който знае, и да изпее още една песен. Фолклорът го е срещнал с неговата Цветанка, с която двамата заедно отпразнуваха тази година златната си сватба. Имат двама синове – Милко и Христо, и по-малкият е този, който наследил огромната любов на родителите си към българската народна музика.

Безплатно, както всъщност винаги го е правил, Петко Иванов и сега ръководи детски състав в село Виноград. Ходи дотам с автобуса и натоварен с огромния си ролков касетофон, от който пуска музиката. А много често ходи и пеш. Не отказва да сподели опита си с никой свой колега, прави го, без да иска пари за това. А навремето, когато имал силните състави в Камен, давал най-добрите си танцьори, за да подсилят някой друг ансамбъл за важно участие или турне.

Някои от танците ясно са се запечатали в паметта на хореографа и той признава, че обича да разказва историите им. Единият се нарича „Мъдрости“ и е женски лиричен танц. Видял го в изпълнение на състава на покойния вече Кирил Харалампиев. Танцът бил негов, авторски, и когато концертът свършил, младият хореограф Петко Иванов се изправил пред именития си колега и му поискал разрешение да разучи танца с децата си. Кирил Харалампиев не казал „не“, обаче потупал Петко по рамото и кротко му обяснил, че този танц не е за неговата уста лъжица. „Аз му отговорих: нищо, нека опитам и започнах да работя с децата. Когато после той гледал как те танцуват, успял само да каже: „Благодаря ви“ и да им се поклони до земята. Нищо повече“, спомня си Петко Иванов.

Коледуването и Лазаруването са двата обичая, които той най-силно обича, защото са много истински. Миналата година по това време бил болен и пропуснал да обиколи квартала, в който живее в Горна Оряховица. Но сега е в трескава подготовка с коледарите си. „Хората се радват, когато видят на портичката си лазарки и коледари. Забравят за малко трудното и се сещат за надеждата. Затова толкова обичам тези обичаи и най-вече това време на годината, нищо че е студено“, въздиша дядо Петко.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

4 thoughts on “Ентусиасти. И на 80 г. Петко Иванов продължава да ръководи танцов състав, да коледува и да пази фолклора

  • 22.12.2016 в 9:34
    Permalink

    Радвам се, че има такива хора все още! Да е жив и здрав! А на Сашка, която най-вероятно не е виждала касетофон и магнетофон, ще кажа, че не може да има ролков касетофон!

    Отговор
  • 15.12.2019 в 23:35
    Permalink

    Поклон на Петко Николов – така го знаят всички. Петко Иванов никой не знае кой е.

    Отговор
  • 17.12.2019 в 8:46
    Permalink

    Другарю Николов, аз, малката Маргаритка от с. Камен, ти благодаря, за това че ме научи да обичам българският фолклор и красивите народни танци. Бъди жив и здрав, и раздавай своята любов, и талант на българските деца, още много години! БЛАГОДАРЯ ТИ!

    Отговор
  • 19.12.2019 в 22:11
    Permalink

    Другарю…..или по точно учителю- Петко Николов…..аз съм -един от твоите многобройни почитатели-Рашко Маринов……..вече съм на 72 години -и пенсионер в чужбина…веднага искам да си изкажа огромното уважение което имам към Вас-.помня всичко и нищо не съм забравил и със сигурност няма да забравя……помня как ме учеше как да играя ръченица….по късно и много други танци.От тогава обикнах българските танци ,които по късно продължих да играя- и във НШЗО-гр Плевен и след това …с мой съученик продължих да участвам в състава на ансамбъла-*Сидер войвода * гр. Горна Оряховица…..и още по късно продължих със любовта ми танците и със богатия български фолклор-в необятната руска земя……като работник там в строителството…….за всичко това …. аз Ви благодаря…..от моя страна -пожелавам Ви -да бъдете жив и здрав-и докато можете продължавайте -да раздавата вашата лююбов- да учите още много деца -към любов и обич на богатото българско народно творчество………от все сърце -радвам се за вас …..Благодаря за всичко…….

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.