156 четения

НЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕДИ КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА СЕ СЛУЧВАТ НЕЩАСТИЯ

На 18 декември 1906 г. пожар изпепелява конака в старата столица

Станалата за жалост вече традиция преди светлите празници да се случват трагедии ни връща назад във времето, когато печално събитие не е отминало и нашите предшественици. Една от големите загуби за старостоличани в миналото е свързана с опожаряването на 18 декември 1906 г. на конака.

Постройката е издигната през периода 1872 – 1875 година от уста Кольо Фичето като важна част от комплекса на тогавашното мютесарифско управление. За нейното изграждане майсторът е поканен от отговорника по строителството Али бинбаши, който наблюдава и строежа на Покрития мост в Ловеч. Предложеният от Кольо Фичето проект за изграждане на конака е толкова добър, че пристигналият от Истанбул архитект на османска служба, изпратен в Търновград „да уреди плана”, веднага се връща обратно в столицата, тъй като констатира, че „няма какво повече да се желае”. Теренът, върху който е изграден конакът, предопределя архитектурното му решение – от север етажите са два, а от юг – четири. Сградата е кръстовидна с арковидно оформен вход от север. Не всички знаят, че средствата за построяването на един от символите на нашия град са събирани като ангария от населението и с известно финансово участие от официалната османска власт.

Най-представителното и красиво, не само за града, но и за целия Туна вилает, здание е свързано със съдбовни за държавата ни исторически събития и личности. В нея е разпитван Апостолът на българската свобода Васил Левски след залавянето му в Къкрина, съдени са участниците в Априлското въстание, сред които Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, Петър Пармаков, Георги Измирлиев и много други.

С

Сградата преди опожаряването й.
Сградата преди опожаряването й.

лед Освобождението от 10 февруари до 16 април 1879 година в бившия турски конак се провежда Учредителното събрание, което приема първата българска конституция, известна като Търновска. Тук през 1879 година се провежда и Първото Велико народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз, през 1990 година се открива Седмото Велико народно събрание, заседанията на което продължават в София. На това място през 1885 година се признава и съединението на Княжество България с Източна Румелия.

За съжаление, тази уникална със своята архитектура и история сграда съществува в оригиналния си вид до 18 декември 1906 година, когато е унищожена от пожар. Най-вероятно той е резултат от умишлените действия на група общинари. С цел да прикрият извършени от тях нередности те запалват кметството. Само за два часа уникалната със своята архитектура и богата история постройка изгаря. Унищожени са и архивите на търновската община отпреди Освобождението, както и други български и турски документи, свързани с миналото. Огнената стихия не пощадява и документацията от периода 1879 – 1906 година. Запазена до наши дни рисунка на Т. Кръстев дава представа за трагичния вид на сградата след опожаряването й.

В извънредна сесия на съвета, проведена още на злополучния 18 декември 1906 г. под ръководството на кмета Анастас Хаджидимов Николов и двамата му помощник-кметове, се взема решение да се намери ново помещение за общината, да се ходатайства пред Народното събрание за отпускане на помощ с цел възстановяване на сградата.

На 28 декември 1906 г. комисия, включваща представители на застрахователно дружество „Балкан” и архитектите към общината Г. Козаров и Д. Джангозов, оценява щетите, а от края на декември с.г. местната власт вече се помещава в дома на Т. Ив. Стамболова.

На редовна сесия на Търновския градски общински съвет, проведена на 19 януари 1907 г., кметът Анастас Хаджидимов Николов, в присъствието на помощниците си Ст. Фъртунов и А. Рашев, изнася доклад, в който съобщава нужните за възстановяването на общината средства. Той аргументирано обосновава необходимостта от сключването на заем от БНБ – София, в размер на 100 000 лв. със срок на изплащане 20 години, като „ежегодно се погасява по 5000 лева.” За да се възкреси от пепелта уникалната сграда, Общинският съвет подкрепя искането на кмета.

Съгласно тогавашното законодателство Тринадесетото обикновено народно събрание разглежда решението на местната власт и на сесия от 12 март 1907 г. приема „Закон за разрешаване на Търновската градска община да сключи заем от 100 000 лева”. Срокът за погасяване е 20 години при 7% годишна лихва.

Постройката е възстановена, но в променен вид, по проект и под ръководство на местното техническо бюро на арх. Г. Козаров.

С възстановяването на сградата се заема застрахователното дружество „Балкан”, което възлага поръчката на специален предприемач. В началото на декември 1908 г. строителството завършва и постройката е предадена на общинската власт. За сградата са изразходвани 150 000 лева и срещу сумата от 300 000 лева тя е застрахована от дружествата „Феникс” и „Балкан”.

След септември 1944 г. до края на 1979 година постройката се предоставя за ползване на Великотърновския градски народен съвет и Окръжния народен съд. За кратък период от време тя става убежище на музейните работници от Велико Търново и на детско заведение.

По проект на арх. Илия Лефтеров през 80-те години на миналия век се извършва нова пълна реконструкция, вследствие на която емблематичната сграда се възстановява във вид, максимално доближаващ се до оригинала.

В чест на 800-годишнината от въстанието на Петър и Асен и възстановяването на българската държавност в нея се открива музей „Възраждане и Учредително събрание”.

Тодорка НЕДЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *