20 четения

Емил Стефанов, Спортист N 1 на В. Търново за юноши и девойки, пред в. „Борба“: „Надявам се през 2017 г. да стана международен майстор, следващата ми цел е гросмайстор“

С две шампионски титли на България по класически и ускорен шах до 18 години и с две вицешампионски за младежи изпрати 2016 година Емил Стефанов. Представянето донесе на младия шахматист първо място в анкетата за спортист на В. Търново при юношите и девойките. Признанието е трето за него през годините.

– Вече си трикратен победител в анкетата за спортист N 1 при подрастващите. Как го приемаш и целиш ли се в първото място при мъже и жени, както Антъни Иванов, който след два успеха при подрастващите победи и при елитните спортисти?

– Радвам се, че бях избран за трети път за спортист на годината в моята възраст. Поздравявам Антъни за успехите. Не съм навършил 18 години, но вече гоня резултати и при мъжете. Старая се да постигам високи резултати и там.

– Защо избра шахмата и кога реши да се занимаваш трайно с този спорт?

– Двамата ми дядовци Емил и Стефан, аз и брат ми сме кръстени на тях, ме насочиха към шаха. Играя от 7-годишен, после бях спрял за малко, но от десетгодишен играя постоянно и се готвя професионално при треньорката Светла Йорданова. Тринадесетгодишен станах за първи път шампион на България при юноши до 14 г., така нещата постепенно тръгнаха. Вече имам 4 златни, 3 сребърни и 3 бронзови отличия от държавни първенства. Щастлив съм, че намирам подкрепа както в семейството си, така и в клуба.

– С какво те привлече древната игра?

– Разполагайки моите фигури на удобни позиции, те са като моя живот… Трябва да надиграя другия, а всяка победа носи доста емоции, както във всеки спорт. Има доста организираност, изисква се огромна мисъл да се предвиди всеки един ход на противника. Необходимо е и да разконцентрираш съперника психологически, необходим е и т.нар. покер фейс, да не може съперникът ти да предвиди дали ти харесва съответната позиция. Разбира се, преди това е необходимо да имаш цялостната подготовка.

– Има ли значение кой е противникът ти?

– Националността няма значение, важна е възрастта. Ако е по-млад, ще търси конкретна игра с повече динамика, ако е по-възрастен, ще иска по-позиционна игра. Така че, подхождам според противника. Като предпочитание съм за позиционна игра, въпреки че нямам проблеми да играя и по-динамична.

На турнира в Ниш срещнах гросмайстор Суат Аталък (Турция). Знаех, че тази партия е възлова и за него, и за мен, защото, ако загубя, турнирът ми отива в съвсем друга посока. Бях се настроил да играем здраво и се получи доста интересна партия, която завърши реми. После двамата я коментирахме и усещането беше незабравимо. Шахматът позволява да се създават приятелства.

– Имаш ли кумир?

– Веселин Топалов и Магнус Карлсен. Но не толкова се старая да подражавам, колкото да си изградя свое име в шахмата с помощ от другите, която черпя.

Няма как ЕЛО коефициентът да се планира, по-скоро се планира играта. Старая се да играя добре, да не позволявам на противника да разгръща играта си. А коефициентът сам ще си дойде. Но усещането да скочиш с над 250 точки, е прекрасно.

– Какви са целите през 2017 г.?

– Гоня трета норма за международен майстор и след това вече идва по-трудната задача – трите норми за гросмайстор. Календарът още не е готов, но е важно да няма месеци без участие. Надявам се през 2017 година да стана международен майстор и след това почвам да гоня и гросмайсторското звание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *