Лица. Галеристът Огнян Боев е дипломиран стругар, фотограф и държи магазин за рибки
Огнян Боев е роден в Полски Тръмбеш. Сега живее и работи в Пазарджик, където има частна галерия. Там показва платната на маестро Никола Манев, който половин година живее в Париж и половин година си идва в България. За галериста Боев пишат, че „магазин за рибки издържа галерия“. Той обаче не се сърди. Един от най-големите дарители на музея в Полски Тръмбеш, със своя зала „Огнян Боев“. Преди 2 г. доведе маестро Манев в града, а сега той направи задочно дарение от 10 платна на стойност над 20 000 лева. 56-годишният галерист изненада и с уникален автопортрет на Манев, показван досега единствено в Лувъра в Париж и рисуван специално за участие там, когато бяха показани съкровищата на България. Автопортретът е подарен на Боев, но той го дари на Полски Тръмбеш.
– Откога се познавате с маестро Никола Манев?
– Сигурно от десетина години,не мога да кажа точноно станахме много близки приятели.Между нас има едно непоклатимо доверие.Тези дни по телефона ми казва,че съм бил единственият човек,когото и да иска,не може да излъже. Той е голям родолюбец и пътешественик.Когато преди две години го доведох в Полски Тръмбеш,той много хареса града и хората и дори каза на кмета,че му се иска да напусне Париж и да дойде тук! После му подхвърлих да направим една негова изложба в този музей и той пое идеята.Каза,че всъщност иска да подари изложба за хората,които не могат да си позволят да си купят негови платна.Тъжно му било,че му носят изрезки от вестници да дава автографи.Тези 10 картини аз лично ги избирах,ходих в Чирпан,където е първата му къща музей,която купи преди време в двора на Яворов и я подари на общината там.Тепърва предстои такава залакато в Полски Тръмбеш да се направи и в музея в Пазарджик,но засега тази е единствената у нас и вече официално открита. Всъщност от 8 години в
сичко, което Никола Манев нарисува, минава първо през мен и се показва първо в моята галерия. После тръгват из България – Варна ,София и т.н.
– Как така подарихте на музея автопортрет на маестрото, който ви е подарен от него?
– Този автопортрет аз го видях по телевизията при репортажите от Лувъра и му се обадих. Казах му, че го искам за себе си и той ми го подари. После сериозни бизнесмени ми предлагаха какви ли не пари за него, но аз не се поддадох. Не искам да говоря за пари, когато става дума за изкуство. Реших да оставя този безценен автопортрет на Манев, който той е рисувал на 75 г., но е на 20 и с едно око, в Полски Тръмбеш, в своя роден град и се чувствам много щастлив от това свое решение.
– Огнян Боев е също едно от най-известните имена у нас. Това прави ли ви будител?
– Не знам, би трябвало да ме прави. Аз показвам в моята галерия творби на различни художници и доставям огромно удоволствие на хората. Сега при мен има изложба на Милко Божков с прекрасни картини и всичко, рисувано от Търновския край.
– А самият Огнян Боев художник ли е?
– Мога да рисувам, но това не ме прави художник. Всъщност аз имам братска фирма с 50% участие. Магазин за спортен риболов и за екзотични животни, дето му викат магазин за рибки, който издържал галерия. Никога не съм се срамувал от работата, защото аз съм стругар пети разряд от средното си образование и съм работил по специалността си три години след казармата .После станах фотограф, изкарах отлична оценка на изпита и изучих фотографията и работих доста година тази професия. След 90-а година с брат ми започнахме бизнеса и аз излязох на свободния пазар. Първо продавах кукички за риба, сега продавам картини. Да си галерист у нас, е нож с две остриета – риск губи, риск печели. От една изложба се печели, от друга се влиза вътре. Оправям се с живота, не мога да кажа, че съм станал богат. Богат съм, защото вече имам внук на моето име на година и половина. Имам двама сина, единият още е ерген. И двамата са в София и са в IT сектора. Съпругата ми е преподавател в Техническия университет в Пловдив, който е на 36 км от Пазарджик, но имаме магистрала.
– Щастлив човек ли е Огнян Боев?
– Много щастлив, защото никога не се обръщам назад и гледам само напред. Не се оплаквам, обичам да помагам на хората и това ми стига.
Нели СУКОВА
