135 четения

Савина Ганчева, Треньор N 1 на В. Търново за 2016 г.: „Успехът е урок, доказателство за децата и треньорите, че работа на вятъра не отива“

В поредица от интервюта в. „Борба“ ще ви срещне с президенти и треньори на спортни клубове във Велико Търново. Целта е да представим общата картина на спорта в старопрестолния град. Да обобщим добрите неща, да потърсим проблемите и начините за разрешаването им. Въпросите са почти идентични към всички, като, разбира се, се отчита спецификата на дадения спорт и начина на работа в отделните клубове. Първата ни среща е с Треньор N 1 на В. Търново през 2016 г., чието завръщане от чужбина подейства като катализатор на художествената гимнастика.

Савина Ганчева е дъщеря на една от най-известните бивши великотърновски спортистки и треньорки Антоанета Ганчева. През 1992 г. след участие на световно и европейско първенства с националния ансамбъл по художествена гимнастика на Нешка Робева тя е избрана за Спортист N 1 на старата столица. По-късно играе и при Илиана Раева. През 2000 г. завършва НСА и заминава да работи в чужбина – Кипър, Франция и Великобритания, където е треньор на клуб „Спелторн“.

През отминалата година воденият от нея ансамбъл стана шампион на България при девойки младша възраст – категория „Елит“, а Стилияна Николова е първа в многобоя на всичките 4 уреда. Бяха постигнати призови класирания и на международни състезания по естетическа гимнастика.

– Савина, как приемаш избора за Треньор на годината?

– Много съм щастлива от факта, че съм Треньор за 2016 година на нашия град Велико Търново. Странно е, защото тази година не съм направила нищо по-различно от предходните години, но тази година най-после се видяха резултати във формата на медали.

– Ти си първият спортист от В. Търново, печелил приза и като състезател, и като треньор. Кое е по-трудно? Да си състезател, или да си треньор? Чия отговорност е по-голяма?

– Мога да отговоря веднага – както отговорностите, така и задачите, работата, чувството и времето са много по-трудни, когато си треньор. Състезателят има една цел, към която се стреми, заобиколена от тренировки, лагери, дневен режим и старание. Понякога треньорът, колкото и да се раздава, не успява да постигне всички цели, които е набелязал спрямо спортистите, които тренира. Разочарованията при напускане на спортисти също са много трудни за изживяване.

– Връщаш ли се в мислите си към времето, в което ти бе състезател. Има ли разлика между начина, по който вашето поколение приемаше натоварванията, и този на настоящето?

– Разликата е огромна, но това е част от развитието на света. Всичко се променя и е невъзможно да се търсят сравнения, спомени или съпоставки в различните времена. По един начин работиш, когато имаш една-единствена възможност и е различно, когато можеш да направиш хиляди избори или да си звезда, правейки нещо много лесно от елитен спорт. Момичетата в нашия клуб работят много и аз съм горда, че са избрали трудния път.

– Доволна ли си от представянето на клуба през 2016 г.?

– Аз съм човек, който при осъществяване на дадена цел или желание вече има друга, което води почти до вечно недоволство, но тази година наистина беше много силна, с добра подготовка, много работа, емоции и заслужени успехи. Просто няма как да не съм доволна. Доволна съм, защото успехът е урок, доказателство за децата и треньорите, че работа на вятъра не отива. Рано или късно се възнаграждава.

– За първи път станахте шампионки при ансамблите в категория „Елит“. Как се гради силен ансамбъл?

– Отбор се гради с екипност, разбирателство, компромиси, но ансамбъл е нещо различно. Най-важното е всяка гимнастичка да е с характер и то такъв, който си подхожда с характера на останалите, допълва и подтиква всяка друга гимнастичка. Затова е много трудно да се изгради успешен ансамбъл. При нас вторият спорт, който развиваме – естетическата групова гимнастика, помага много в отборната работа. Момичетата от ансамбъла, спечелили златните медали, бяха много различни, но силни характери, които, допълвайки се, се стремяха към една обща цел и успяха.

– Организираш тук и държавни първенства. Това не е ли допълнителна тежест?

– Само тези, които организират турнири и първенства, знаят колко усилия, време и нерви коства едно състезание. Почти винаги се питам дали си заслужава, освен че всяка година организираме традиционните си два турнира – „Огърлицата на Десислава“ и „Зимни принцеси“, ние сме домакини на поне две държавни първенства. Вярвам, че по този начин прославяме Велико Търново, вдигаме рейтинга на „Етър Елит“ и мотивираме децата. Трудно е и без помощта на децата и родителите никога няма да успеем, но организацията ни е блестяща, достойна за завиждане.

– Разкажи малко повече за „Етър Елит“. С колко деца работите, колко са ангажираните специалисти с подготовката им?

– В нашия клуб всеки е добре дошъл. Имаме изграден механизъм на работа, който сам отсява децата, защото истината е, че не всеки харесва строгата дисциплина, продължителните тренировки и физическа подготовка, която се изисква за спорта художествена гимнастика. А децата от всички нива на подготовка и тренираност са поставени при тези изисквания в едно или друго ниво на натовареност. Дори подготвителната група на клуба си има план на работа. Работим 4 треньорки и трима балетни педагози. Много съм горда, че треньорките – Ива Стойчева, Ивалина Трифонова и Галина Трифонова, са възпитанички на клуба, което е огромен успех на техните треньорки, които са успели да ги мотивират и да насочат тяхната любов към залата и спорта. С балетните педагози беше наистина много трудно. Парите малко – работата много, изискват се много големи умения от класическия балет, а не танцови школи. След много опити смея да твърдя, че при нас не само са най-добрите балетни педагози във Велико Търново, но и в България – Марин Удварев, Румяна Иванова и Юлия Иванова.

– Тежък спорт ли е художествената гимнастика?

– Не мисля, че има леки и тежки спортове. В който и спорт да си, е нужно максимално раздаване и безспирни тренировки. В художествената гимнастика се изисква елегантна фигура, съчетана с физическа сила. Според мен това е най-трудното и се постига единствено с лична мотивация и работа. При едно малко дете не може да се прецени кога ще израсне и най-вече колко силен характер и мотивация ще покаже. Дългите тренировки също са нещото, което прави този спорт труден – всеки ден минимум по 5 часа, но такава е спецификата на нашия спорт.

– Какви качества се изискват от едно момиче, за да направи пробив?

– Пробив се прави трудно, освен физическите качества, освен танцувалност, чар, характер, борбеност, дисциплина и талант всеки спортист се нуждае от шанс, от късмет и още нещо, което прави даден спортист различен. Това са спортистите, които правят пробив – смели и работливи.

– Има ли деца, в които виждаш медалистки от големи първенства?

– Да, аз виждам. За жалост, те не винаги ми вярват. Надявам се скоро да им докажа правотата си.

– Малко повече за естетическата гимнастика?

– Естетическата гимнастика е групов спорт, който включва отбори от 7 до 14 човека. Нашият клуб вече 3 години е участник на световни първенства, защото този спорт позволява клубни участия. Няма национални отбори, което дава добра възможност на клубове от провинцията като нашия, които имат добри гимнастички, за изява. Спортът е труден, изисква се доста издръжливост, музикалност и пластика. Започнал е във Финландия, които и досега са на върха на този спорт, следвани от Русия. Наблюдаваме голям напредък в Испания, Япония, Канада и Италия през тези три години. За жалост, в България не наблюдаваме подобно развитие точно поради отборната работа. Много държим да продължим да практикуваме естетическа групова гимнастика.

– Кои са основните проблеми на спорта във В. Търново според теб?

– Труден въпрос, предполагам индивидуален за всеки спорт, но бих започнала с мотивацията на треньорите, липсата на кадри, училищната система, отношението спрямо спорта, манталитета на трениращите. Смятам, че база и средства могат да бъдат махнати от този лист, след като вече няколко години наблюдаваме определен напредък в тази насока. И преди нямахме бази, но имахме спортисти. Лошото е, че някои и с нова база, и с финанси пак няма да успеят да изградят спортисти. Най-важно е да работим с любов и желание и винаги да изискваме повече от нас и спортистите ни.

– Какво предстои през 2017 година?

– Предстои пълен календар до 10 юли, както и от 15 август до 20 декември. 11 държавни първенства, на едно със сигурност сме домакини, 10 турнира в страната и извън нея, организация на два международни турнира и много работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!