2 четения

Любопитно. Данъците, с които общината оскубвала търновци преди век

Нередовните платци работели за облагородяването на града

 

През ХVІ век френският министър на финансите Колбер изрекъл знаменитата фраза: „Изкуството да се събират данъци се състои в умението от една гъска да се оскубе максимум пух при минимум врясък”.

Ако се върнем десетилетия назад, установяваме, че това важи с пълна сила за търновци, тъй като хазната вместо да ги „гали” с перо здраво ги „оскубвала”. Така например изменението към наредбата закон за пътищата преди повече от 70 години задължавало всички граждани на Търновската община от 20- до 55-годишна възраст да плащат пътния си данък до 1 април (срокът бил съкратен в сравнение с предходните години). Сумата възлизала минимум на 140 лева годишно и била удържана от мартенските заплати на всички служители и постоянни надничари от държавни, автономни, общински, частни и други учреждения, фирми, фабрики, работилници. Останалите жители, които попадали извън изброените категории, били длъжни сами да я внасят в касата. Неплатилите до тази дата били глобявани с „работа в натура”. Задължителната натурална пътна тегоба била отработвана по програма, съставена от околийския инженер и одобрена от областния му началник. Неявилите се доброволно били изпращани на принудителен труд, а имената им се огласявали публично. Още по-тежко било положението на онези търновци, които отсъствали от „мероприятието” без уважителни причини. Съгласно чл. 154 от наказателния закон на тези „тегобари” бил съставян акт, който се предавал в прокуратурата „за явно непокорство на властта”. Много граждани били принудени да полагат труд, свързан най-вече със строителство и облагородяване на градските терени, тъй като нямали финансова възможност да плащат. До голяма степен разширяването и поправката на улиците и тротоарите, направата на канализационната мрежа и други важни за града придобивки били дело и на тези „бедни строители на Асеневската столица”.

През 1937 г., както и сега, личният транспорт освен лукс за някои или средство за препитание на други бил източник на сериозни финансови притеснения. Пътният данък за превозни средства (автомобили, файтони, гальоти, кабриолети, коли и двуколки) трябвало да се плати до 25 май. След тази дата той бил събиран с 50% увеличение, а превозното средство било спирано от движение до изплащане на сумата, която съответно била „гарнирана” със солено парично наказание. До 25 октомври същата година жителите на общината на възраст от 21 до 55 години били задължени да плащат и основен жп данък в размер на 30 лева. Просрочката струвала 30% глоба.

Джобът на търновския данъкоплатец чувствително олеквал от задължителните суми за пъдарщина, недобори от временната трудова повинност, канал, смет, вода, поземлен данък, данък сгради, данък занятие, данък общ доход, данък върху дружествата… През 1937 г. крайният срок за заплащане на общинските данъци и такси бил 10 юли. След тази „сакрална” дата бил начисляван 1% месечна глоба. Затова пък издължилите се в срок и наведнъж боляри получавали 10% отстъпка върху сумите за канал, смет и вода, но при условие че нямали стари задължения към общината.

 

ЛЮБОПИТНО:

* В края на ХІХ в. местната власт въвела данък „кръвнина” – право за клане на добитък. В резултат на това през последните месеци на 1897 г. цената на месото скочила от 50 на 60 стотинки, което предизвикало силни протести срещу общинската управа.

* В началото на декември 1899 г. бил публикуван списък на 345 длъжници, които не били заплатили таксите си за надписи на фирмите. По-голямата част от неизрядните търновци били занаятчии и дребни търговци.

* От 1922 г. общината започнала да събира такси от притежателите на слугини. Тези с една слугиня плащали такса от 30 до 200 лева според имотното си състояние, а тези с по две слугини – от 200 до 300 лева за едната и от 590 до 700 лева за другата.

* През 1924 г. били въведени нови общински налози. Търновци вече трябвало да плащат такса за всяка поправка на жилището – измазване, препокриване, подмяна на прозорец или врата, преграждане на стена и така нататък.

* През 1931 г. таксовият правилник на финансовата 1931/1932 г. бил допълнен със следното решение на Общинския съвет: „Ония сгради (заведения и жилища), които не работят или не се използват през годината, да се обложат с 1/3 от определените такси за смет, вода и канал”. През същата година се въвело тротоарно право. Такси плащали и продавачите на сено и дърва, които прекарвали стоките си през улиците на града, за да ги продават на определените за целта места. Съветът обложил с данък и собствениците на жилищни и търговски сгради, разположени по улиците от Девическата гимназия до Българката земеделска банка на площад „Баждарлък” за това, че тези улици са павирани. Данъкът бил 3 лв. на кв. м за едноетажни сгради и 4 лв. за сгради на два и повече етажа.

* На свое заседание от 24 – 27 април 1933 г. Великотърновският съвет решил да намали таксата за вода от 20 на 15 лева за куб. м, а за бедните граждани намалението било с 50% процента. Таксата за пазене на полските имоти и лозя съответно била намалена от 20 на 15 и от 30 на 20 лева. За сметка на това пък били увеличени таксите за строежи и ремонти.

Тодорка НЕДЕВА

Един коментар за “Любопитно. Данъците, с които общината оскубвала търновци преди век

  • 14.01.2017 в 17:33
    Permalink

    Лелеее и това е преди да дойдат комунистите та власт. Ами публикувайте какви бяха данъците след 44 година.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!