30 жени на възраст между 60 и 80 г. са хит в Горна Оряховица

„Момичетата“ играят гимнастика и печелят медали в лекоатлетически състезания

30 ЖЕНИ НА ВЪЗРАСТ МЕЖДУ 60 И 80 Г. СА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В ЕМБЛЕМАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА и без тях не минава нито един празник в града и общината. Те играят гимнастически композиции, състезават се в няколко лекоатлетически дисциплини и печелят медали от републикански турнири по петанк. Събират се два пъти в седмицата, за да спортуват, а след тренировката, преди да се разделят, задължително сядат на кафе или чай, за да обсъдят накъде върви животът.

Групата за здраве към спортен клуб „Локомотив – 2004“ съществува от 1970 г. Тогава в нея се събрали 40 мъже и жени. Днес в групата са останали само жени, които защитават честта на железничарския град. Едно от върховите постижение на спортистите ветерани е през 1992 г., когато те се представили на IV Световен конгрес във Варна „Спорт за всеки“ под патронажа на Международния олимпийски комитет. „Различни сме по възраст, интереси, професии, образование, но може би точно заради това ни харесва да сме заедно. Събираме се в понеделник и четвъртък, а почти всяка събота или неделя ходим заедно на походи“, разказва председателят на групата Таня Маринова. Тя е на 80 г. и заедно с Живка Няголова са най-възрастните спортисти в клуба. Освен по възраст Таня е ветеран и по записани години в групата – 23. Родителите й са били сред учредителите на групата за здраве през 1970 г. и Таня Маринова тръгнала по техния път, без да се замисли.

11 СЪСТЕЗАНИЯ ИМАТ ДАМИТЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА И НЕ ПРОПУСКАТ НИТО ЕДНО ОТ ТЯХ. Само за миналата година групата за здраве на Горна Оряховица е успяла да спечели един златен, два сребърни и два бронзови медала. Дамите имат записани още едно четвърто и две пети места. Те се състезават в няколко лекоатлетически дисциплини – бягане на 30 метра, скок на дължина от място, хвърляне на малка топка в цел. Именно в тази дисциплина – хвърляне на малка топка в цел, групата има злато от миналогодишния републикански шампионат. През лятото спортистките бягат тези 30 метра на пясък и скачат в пясъка. Освен това участват и в няколко плувни дисциплини – плуване и бягане във вода. Росица Генчева е плувкинята и за няколко години тя успяла да стане първа, втора и трета. Миналото лято завършила четвърта в дисциплината си и още се ядосва за пропуснатия медал. „Даже съм се зарекла повече да не участвам на състезания. Но ще видим, като се стопли. Сигурно няма да устоя“, усмихва се г-жа Генчева, която е методистът на групата. Тя е автор на всички гимнастически композиции, които т.нар. мажоретки на Горна Оряховица изпълняват.

С ОБРЪЧИ, ВЪЖЕТА, ВОАЛИ, С ПОМПОНИ ПОД ФОРМАТА НА БОЖУРИ И С ТОПКИ ИГРАЯТ „МОМИЧЕТАТА“ НА РОСИЦА ГЕНЧЕВА. Те са един от малкото отбори, които наистина изпълняват композиция, а не правят просто сутрешна гимнастика под музика. Затова и неизменно печелят медали, обикалят телевизиите и вестниците, които са се посветили на третата възраст, редовно пишат за тях. И как няма, след като някои от дамите все още могат да направят шпагат.

Талантливите спортистки са играли композициите си във всички големи зали в страната, включително и в „Армеец“ в София. От всичките 32 отбора в страната горнооряховчанките са най-добрите и най-прочутите. „Аз съм малко откачена и всяка година правим нова композиция. Не можем да си позволим да отидем с едно и също съчетание два пъти. Вече съм започнала да обмислям новото, което ще е с обръчи и цветя или с обръчи и топки. В съчетанието имаме фигури и образуваме два кръга. Е, наумила съм си вътрешният кръг да играе с топки или с цветя, още се чудя кое да избера. Обаче момичетата вече нямат търпение“, казва г-жа Генчева. После допълва, че цялата композиция продължава пет минути, което си е сериозно физическо натоварване. Затова и повечето клубове правят обикновена гимнастика. Момичетата от Горна Оряховица обаче участват и във флашмобове и миналата година станаха център на вниманието по време на европейския флашмоб, който се състоя в един и същи час в един ден и на една музика в много европейски градове. Включително и в Горна Оряховица.

ОТБОРЪТ ПО ПЕТАНК Е ДРУГАТА ГОРДОСТ НА КЛУБА. В НЕГО УЧАСТВАТ ДВАМА СЪСТЕЗАТЕЛИ И МИНАЛАТА ГОДИНА В ТИМА СА ПОПАДНАЛИ РУМЯНА И ЖИВКА, които са станали републикански вицешампиони. „Но не беше честно, защото събраха мъжете и жените и класирането беше общо. А това е много силова игра, уморителна е. Играе се с две железни топки, които тежат всяка по 800 г. Хвърлят се по определен начин и целта е да се хвърли максимално близо до кошонета. Това пък е малко дървено топче, с което именно започва играта. Състезателят хвърля първо него и след това в игра влизат другите две метални топки“, обяснява накратко Росица Генчева. След това жените обясняват, че понякога игрите продължават по два часа, а се е случвало хвърлянията да продължат и на следващия ден, за да бъде излъчен победител. Играта е френска и днес е национален спорт в страната, освен това има и световни първенства, на които обаче ходят само победителите в републиканския турнир.

1000 ЛВ. Е БЮДЖЕТЪТ НА ГРУПАТА ЗА ЗДРАВЕ И СРЕДСТВАТА ИДВАТ ОТ БЮДЖЕТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Тези 1000 лв. са крайно недостатъчни, затова дамите сами финансират участията си в състезанията. Но това не ги спира да се събират и да се забавляват. „Аз за това общуване идвам. Спортът ни сплотява, но и заедно празнуваме всички рождени и именни дни, както и празниците. Преживявам трета младост“, признава Анка Маркова. „Мен ме зарежда с енергия и заедно с тази група успявам да преодолявам всичко“, допълва с благодарност Стефка Петрова.

„Аз много обичам походите и нямам търпение за тях“, присъединява се Ганка Желязкова, а приятелката й Стефка Кираджиева пък допълва, че тя самата няма търпение не просто за съботните събирания, а и за тренировките в понеделник и четвъртък. И двете са в групата вече поне 12 г. и нямат намерение да се отказват въпреки годините, които бавно напредват.

Всяка жена, която е навършила 60, може да се присъедини към групата за здраве. Стига да иска да е здрава, да й харесват традициите и социалните контакти. Три от жените пътуват два пъти в седмицата от Лясковец, за да участват в клуба. „Научихме коя от телевизията, коя от друг познат. Но се ентусиазирахме и ни приеха в групата. Сега не мога да си представя да не идвам тук“, казва Виолета Иванова, една от трите лясковчанки.

С. БОЯНОВА