384 четения

Забравени занаяти. 23 години Зоя и Николай Иванови са в обущарския занаят

Евтините китайски обувки „крадат” от хляба на майсторите

Зоя Иванова от Велико Търново е една от малкото жени, които практикуват обущарския занаят. Дамите в тази професия са единици, тъй като ремонтът на обувки е труден и изисква здрави и силни ръце. Майсторското свидетелство на Зоя от Националната занаятчийска камара е от 2009 г., макар че в занаята влиза много по-рано. В ателието й, което се намира в центъра на старата столица, работи често и мъжът й Николай, който се шегува, че от шофьор е станал обущар. Двамата отварят ателието през 2001 г. Преди това работят 8 години в частна фирма за производство на обувки. Навлизат в обущарството случайно в годините на кризата, когато на много хора се наложи да се преквалифицират, търсейки работа. Така Зоя и Николай започват да правят обувки, а през ръцете и на двамата са минали стотици чифтове. Първоначално изработват по поръчка, а след това конфекция. Обясняват, че направата на чифт обувки отнема между 2 и 3 дни в зависимост от модела.

„Когато започнах работа в предприятието, за първи път видях цяла животинска кожа. Там се научихме на целия процес по изработването на обувките, защото повечето обущари не могат да ги правят, а директно са започнали да се учат как да ги ремонтират“, обяснява Зоя. Когато решават да си отворят собствено ателие, майсторът, учил Николай на занаята, им подарява за „кадем“ стари кожени цървули, които и до днес стоят закачени срещу входната врата. За всичките 23 години откакто са в занаята, Зоя и Николай са ремонтирали всякакви обувки – от евтини до скъпи модели на известни марки. Тяхно дело са и обувките на восъчните фигури в Мултимедийния център във Велико Търново, които изработват в продължение на няколко месеца.

Днес в ателието работи основно Зоя, а мъжът й помага в свободното си време, защото само с обущарство трудно се изкарват пари за семейния бюджет. В същото време работа не липсва и винаги има какво да се поправи. Най-често клиентите ги търсят за лепене, смяна на капачета и подмяна на ципове. И като много занаяти, и техният си има сезонност. Най-много работа им се отваря при смяната на времето, щом захладнее или в края на зимата.

„Поправяли сме всякакви обувки – от цървули до обувки за ски, за сноуборд, балетни обувки, палци, за спортни танци. Всичко, което може да се обуе, е минало през ръцете ми“, казва Зоя. А най-трудни за работа за нея са бебешките и детските обувки, защото, колкото са по-малки, толкова по-трудно се шият, обяснява майсторката.

Много хора предпочитат да си купят евтини обувки за 20 – 30 лв., с които не могат да изкарат и един сезон. А след като се скъсат, ги изхвърлят и си купуват нови, вместо да ги ремонтират. Оттам и работата на обущарите значително намалява, признава Зоя. С усмивка казва, че вече и те не могат да разпознаят кои обувки са качествени, защото дори и кожата да е естествена, всичко опира до това как е направена. Някогашните заводи в България са произвеждали хубави и качествени обувки, но вече не съществуват или са превърнати в малки фирми. Все още родните производители правят качествени неща, но основно с вносни материали.

„Внасят ги от Китай или други страни, а в България само се шият“, обяснява Николай и допълва, че кожарската фабрика в Габрово работи само за износ.

Според Зоя най-благодатните години на професията са между 2005 и 2009 г. Оттогава с всяка изминала година работата намалява, а и желаещи да я практикуват няма. „Докато бяхме във фирмата за обувки от време на време идваха хора, които искаха да се учат на занаята. Но откакто сме отворили ателието, досега нито един човек не е дошъл да каже, че иска да се учи. Младите не ги влече физическата работа, а още по-малко занаятите. Затова и много от тези професии умряха. Във Велико Търново вече няма кожухари, сарачи. След време и нашият занаят ще изчезне“, категорична е майсторката. В работата си казва, че са се нагледали на какво ли не, включително и на обувки, поправяни от техни „колеги“ със строителни пирони, които клиенти им носят, за да оправят. Затова двамата разчитат на качеството и добрата работа, защото, както е казал народът, когато клиентът е доволен, търси си майстора.

Весела БАЙЧЕВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *