Калояна Цончева, председател на „Етър-Стил“: „Все повече деца започнаха да тренират и да влизат в спортните зали във В. Търново“

Калояна Крумова-Цончева е председател и треньор на СК „Етър-Стил“ от регистрацията на клуба през 2005 година досега. Преди това е била треньор към гимнастически клуб „Етър-Юнак“. Майстор на спорта по спортна гимнастика. Интервюто с нея е част от поредицата материали, в които в. „Борба“ ще ви срещне с треньори и деятели в стремежа си да представи великотърновския спорт.

• Каква беше 2016 година за „Етър-Стил“?
• Това беше най-успешната ни година. Трудна, много натоварена (психически, физически и финансово), но най-успешна относно представяне и резултати на състезанията. Толкова много класирания, и то призови, не сме имали никога, особено в женско направление. Много медали и много купи. През 2016 година участвахме в държавният спортен календар на БФ по гимнастика със седем състезателни отбора. В спортната гимнастика в сегашната действителност много трудно се задържат децата в спортната зала, особено като пораснат до 4 – 5 клас. За да се изгради един състезателен отбор по гимнастика, е необходимо да участват минимум 4 деца в една състезателна възраст и всички трябва да играят на всички гимнастически уреда (момчета – 6 уреда, момичета на 4), със съответната трудност за възрастта им. Това се постига с много труд и педагогическо майсторство от страна на треньора. А ние имахме 7 отбора в 5 различни възрастови групи, 4 в женско направление и 3 в мъжко. В женското направление всички отбори успяха да се класират на второ място в Държавното първенство, а при момчетата отборът на юноши младша възраст е трети. Конкуренцията при нас е голяма, особено в детска възраст – над 160 деца участват, над 15 отбора. Да се пребориш за призово място, е много трудно, и допреди 2 години за нас беше дори невъзможно. Треньорите на всички клубове по спортна гимнастика са назначени на работа към спортни училища, УСШ или ОДК. На треньора това му е основната работа – да развива и популяризира спортната гимнастика. Работят основно с по 1 – 2 перспективни деца. СК „Етър-Стил” е частен клуб, които се опитва да оцелее година за година с всички съпровождащи го проблеми – студено през зимата, липса на състезателни екипи, магнезий за игра, амортизация на уреди, липса на помощни уреди и съоръжения, заплати, осигуровки, пари за състезания и т.н., а през 2016 година сме втори. Не само втори отборно, но и индивидуално – нашата състезателка Кристина Димитрова стана първа в многобоя. Това означава, че е най-добре подготвеното дете в тази възраст. И не е само Кристина. Още две момичета се изявиха успешно в този възраст – Калина Козлева и Лилия Караиванова. При по-големите Никол Иванова е втора в многобоя, първа на прескок, втора на греда. Отново над всички. Ивелина Димитрова и Симона Йорданова също направиха впечатление, че са от Велико Търново. При още по-големите, 12 – 14 години, Христиана Йорданова и Симона Палазова бяха викнати да подкрепят националния отбор на България в няколко международни турнира. При кадетките 15 – 16 години Дария Караиванова, Гергана Георгиева и Йоанна Цончева също бяха на ниво. Да се задържат деца на тази възраст в този спорт, е много трудно, а почти невъзможно е да ги накараш да играят, и то на 4 уреда. Но те станаха втори в отборната надпревара с много призови класирания на отделните уреди. При момчетата също беше много трудоемко за треньора и децата. Голяма конкуренция, много състезатели. При най-малките трудно се пробива в индивидуалната надпревара. Но отборно от 16 отбора се класирахме 8-ми, с един шампионат на висилка – 7 място на Иван Александър Станев. При по-големите, 10 – 11 години, изискванията са много по-големи, с по-голяма техническа трудност. И пак говорим за 6 уреда. Минимум 4 играещи деца със съответната трудност на уредите. Много е трудно за подготовка на децата, но успяхме отборно да се класираме на пето място. Валентин Пачев дори успя да се пребори в индивидуалната надпревара, като се класира в шампионата на всички уреди, а на кон с гривни стана трети. Тази година имахме отбор и при 12 – 14 годишна възраст. Те успяха да се класират 3-ти в отборната надпревара. Мартин Василев се класира в шампионата на отделните уреди, но не успя да се прибори за призово място. За първи път успяхме да участваме в международен турнир извън България и да покажем нивото си и в Малта. Много конкурентно състезание с над 270 участници от 18 клуба от различни страни. Кристина Димитрова и Христиана Йорданова се качиха на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Кристина е шампионка в многобоя, а Христиана на прескок.
• В личен разговор ми каза, че не си доволна от класирането в анкетата за спортист на годината. Защо?
• Да, не съм доволна от подреждането в анкетата за спортист на годината. И не се притеснявам да изказвам мнението си. Уважавам труда на всички колеги, които работят в областта на спорта. Уважавам всички спортове, но не смятам, че точно тези „спортни занимания” трябва да намират място сред приоритетните спортове в община Велико Търново. Спортовете биват: социално значими, олимпийски и други спортове, така е според наредбите и изискванията на ММС. След като ще се номинират най-добрите в анкета за спортист на годината, би трябвало да попаднат състезатели и треньори, отговарящи на изискванията на ММС -социално значими спортове, олимпийски спортове и други спортове. Според мен анкетата за спортист на годината е оценка за работата на треньорите, спортните клубове и състезателите. Тя е реклама и престиж за спортовете.
• – Разкажи малко повече за клуба. С колко деца работите, колко са ангажираните специалисти с подготовката им?
• Спортен клуб „Етър-Стил” вече 11 години работи в областта на спортната гимнастика. В клуба в момента работят двама щатни треньори – Петър Николов и Божана Иванова. Аз съм преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Педагогически факултет, катедра „Теория и методика на физическото възпитание“. В свободното си време подпомагам спортно-състезателната дейност на клуба, като прилагам научните иновации в спортно-педагогическата практика. В клуба тренират около 60 деца, разделени в различни тренировъчни групи според възрастта, пола и нивото на подготвеност.
• Трудно ли се гради състезател по спортна гимнастика?
• Спортната гимнастика е труден спорт. За да се постигне ниво на спортни резултати, са необходими не само физически и психически качества на гимнастиците, но и лична мотивация от страна на треньора и състезателя. Всяко разучаване и затвърдяване на упражненията в гимнастиката е свързано с помощ и пазене от страна на треньора. Но в залата няма 2 – 3 деца. Трудоемко е както за треньорите, така и за децата. Аз лично се чувствам амортизирана и немотивирана да градя високо спортно майсторство. Липсата на родителска подкрепа също ме демотивира.

• Има ли деца, в които виждаш бъдеще?
• В момента имаме много качествени деца както при момичетата, така и при момчетата, но не виждам в тях целеустременост, активност и амбиция за по-високи резултати. Децата са пасивни. Те чакат треньорът да ги мотивира, научи и подготви, а когато постигнат някакви резултати, треньорът се забравя.

• Кои са основните проблеми на спорта във В. Търново?
• Проблемите на спорта във В. Търново са като тези на спорта в цялата страна, но във В. Търново се наблюдава едно раздвижване. Все повече деца започнаха да спортуват и да влизат в спортните зали. Създаде се една конкурентна среда за спортовете и спортните клубове. Но за съжаление, малко са децата, които имат психическата и физическата устойчивост да се занимават с високо спортно майсторство.
• Какво предстои през 2017 година?
• Очаквам една трудна и натоварена физически, психически и финансово година. След постигнатите резултати през 2016 г. децата са мотивирани в очакване на по-продължителни успехи. Това увеличава изискванията към треньорския състав на клуба. Надявам се да имаме сили, мотивация и подкрепа да продължим да работим, а резултатите сами ще покажат доколко ще успеем да се справим.