68 четения

След година ходене по мъките. Нели Иванова от Горна Оряховица се пребори за персонални пенсии на двете си деца

Бащата сириец Махмуд Абду починал от тежка болест две седмици след като се родила малката дъщеря

ПЕРСОНАЛНИ ПЕНСИИ ЗА ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ, ЧИЙТО ПОЧИНАЛ БАЩА Е СИРИЕЦ, УСПЯ СЛЕД ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ И НАЙ-РАЗЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ да издейства горнооряховката Нели Иванова, сподели самата тя пред „Борба“. 42-годишната жена изказа благодарност към адвокат Людмила Илиева, която взема присърце проблема и помага безвъзмездно на вдовицата, която сама гледа седемгодишната си дъщеря и пет години по-малката й сестричка. Адвокат Илиева поставя проблема на вниманието на местния парламент, който още в края на миналата година дава зелена светлина и изпраща становище за подкрепа молбата на Нели до Министерския съвет. На помощ на горнооряховката се отзовава и омбудсманът Мая Манолова, а на едно от следващите си заседания правителството ще одобри двете деца на Нели да получават персонални пенсии до навършване на своето пълнолетие, потвърди и адвокат Людмила Илиева.

Нели Иванова е издирила чрез интернет информация, че тази година държавата ще отпусне индивидуални пенсии на общо 48 деца. Сумата вероятно ще е по около 106 лв., а Нели все още не е наясно дали децата й ще могат да получат със задна дата помощта. Но дори и това да не стане, горнооряховката се радва за положителната развръзка и не крие, че разчита на тази помощ, за да отглежда и възпитава без особени лишения двете си дъщери. А това всъщност е най-голямата й мечта, след като животът на 42-годишната жена й поднася тежки изпитания.

НЕЛИ ИВАНОВА СЕ ЗАПОЗНАВА С БЪДЕЩИЯ СИ СЪПРУГ В ГЪРЦИЯ, КЪДЕТО ЗАМИНАВА ПРЕЗ 2005 Г. Там жената работи общо осем години в Атина, където е домашен помощник в отглеждането на деца и възрастни хора. Работата не е лека, но пък животът я среща с три години по-възрастния от нея сириец, който става неин съпруг и баща на двете й дъщери. В Атина сириецът също е отишъл да си търси късмета, където е намерил работа като шеф на шивашка бригада в частна фирма. Нели и Махмуд сключват граждански брак на втори септември 2009 г. в град Троян, а малко по-късно се ражда първата им дъщеря, която кръщават Каролина Абду. Преди да се оженят, двамата стигат до извода, че няма смисъл да сключват граждански брак в Сирия, за да не усложняват нещата, въпреки че Махмуд отправя подобно предложение. Тъй като той не настоява, двамата разписват само в родината на Нели, но този факт след смъртта на съпруга й се оказва пречка дълго време децата като полусираци да не могат да получат пенсия. Дори посолството на Сирия отказва с резонния аргумент, че всъщност Каролина и сестра й Амина имат само българско гражданство.

„Много се обичахме с мъжа ми и имахме добър живот. Не се лишавахме от нищо, но малко преди да се роди голямата ни дъщеря, аз се прибрах в Горна Оряховица. Кризата вече се усещаше и така решихме аз да си дойда, а мъжът ми остана в Гърция заради добрата си работа и осигуровките, като идваше при нас на всеки два месеца“, спомня си Нели. И допълва, че през 2011 г. тя и Махмуд отиват за една седмица на гости на един от братята му в Асрин, който е близо до град Алепо. Тогава българката се запознава на живо с многобройното семейство на мъжа си, който е едно от общо седемте деца.

„В Сирия по това време още нямаше война, макар че вече се усещаше напрежение. Всичко там много ми хареса. Много чисто, с чудесни жилища и атмосфера. По-късно обаче нещата се промениха. Свекърва ми почина, единият брат на мъжа ми отиде в Англия, а другия в Турция. Семейството му ми помогна само първия месец с 200 лв., след като съпругът ми почина от рак на белите дробове. После те преустановиха всякакви контакти с мен и децата, а и аз престанах да ги търся“, разказва за живота си Нели. Малко преди Махмуд да се разболее, тя разбира, че е бременна с второто им дете. Дъщеря им Амина се ражда през есента на 2014 г. в Горна Оряховица, когато българката е на 39 години, а Махмуд вече е с тежката диагноза. Той се лекува в Гърция, където провежда химиотерапия, но все пак успява да посещава редовно семейството си в България. Самият той настоял второто им дете да се роди, въпреки че Нели не крие, че е мислила за аборт. „Все пак вече не бях в първа младост по това време, но Махмуд настоя да родя. Като че ли имаше предчувствие за нещо лошо, а и не искаше каката Каролина да расте самичка“, споделя още Нели. Малката се ражда на 2 септември 2004 г., а баща й умира на 16 септември в Гърция. Все пак той успял да я види като бебе, но бързо се върнал в Атина за поредната си и последна химиотерапия.

„Първите два месеца бях като в шок. Абсолютна депресия. Страхувах се какво ще стане с нас. Мислих как ще съм майка и баща на децата си. Това, което ми даде сили да продължа напред, е именно мечтата да осигуря добро бъдеще за дъщерите си. Много съм благодарна на семейството си, на сестра ми и нейния съпруг, които ни помагат“, разказва Нели. Днес тя живее при родителите си, Каролина учи в Първо основно училище в Горна Оряховица, а Амина ходи на детска градина. Нели пък работи като готвач и твърди, че обича работата, колегите и шефовете си.

„Не мисля повече да ходя в чужбина. Сега най-важни са децата ми. Старая се да им осигуря щастливо детство, да ги изуча, да не им липсва това, което имат техните връстници. Наскоро им купих таблет, въпреки че с една заплата трудно се оправям“, споделя Нели, която въпреки превратностите в живота си звучи оптимистично и намира сили да се усмихва. Освен на децата си тя се радва и на добрите хора, които й помагат.

„Когато по пътя си срещнеш добри хора, готови да ти подадат ръка, проблемите вече не са толкова страшни. Благодарна съм много на адвокат Людмила Илиева, която писа до омбудсмана и местния парламент. Помогна ми, без да ми вземе и стотинка“, казва Нели Иванова.

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *