Капка Тодорова, лауреат на литературната награда „Алеко Константинов”: „Политиците са по-смешни и е трудно човек да ги надмине“

Капка Тодорова от години работи във вестник „24 часа”, повече от 10 години е кореспондент на изданието от Германия. Автор е и на фейлетони, които първоначално се появяват подписани с псевдонима Лола Монтескьо. „Секс, мусака, рокендрол” е озаглавен първият й сборник, а на 25 януари предстои излизането и на втори, който включва изцяло политически фейлетони.

  • Госпожо Тодорова, какво е за вас наградата на името на Алеко Константинов?
  • Това е огромна чест за мен, може би най-голямата, която ми е била оказвана някога. Изключително съм трогната. Дори самото участие в този конкурс бе един голям комплимент за мен. Аз съм ваш колега журналист и не съм имала контакт със сатириците от вестник „Стършел” или други автори и така изведнъж се оказах писателка. Това много ме поласка. Много голяма чест за мен е да получа наградата на името на Алеко Константинов.
  • За първи път ли сте в Свищов?
  • Да, в града съм за първи път. Моите корени са София и Ямбол и Северът не ми е много познат. Прекрасен град, много приятно се изненадах. Аз нищо не знаех за Свищов освен нещата, които се учат по история и че Алеко е роден в него.
  • Лесно или трудно се пише хумор днес?
  • Трудността обратна взе да става – политиците са по-смешни от това, което може да им хрумне в абсурдите, и е трудно човек да ги надмине. Иначе има много източници на хумор, да. Но е и трудно, защото не всички хора приемат с отворено сърце сарказма и така може да си набавиш доста неприятности.
  • Как се определя Капка Тодорова – писател, журналист, международник?
  • Журналист – да. Но напоследък писателството взе да излиза на преден план. Сега предстои излизането и на втората ми книга и започвам да се замислям да обърна малко нещата. Но засега съм журналист.
  • Две години след първия атентат в Париж, после Брюксел и декември в Берлин, как се промени Европа, още повече че живеете там?
  • Аз това си мислех напоследък – промените в Европа са драстични. Може би ще прозвуча повърхностно, но съм човек, който живее там, а съм и журналист, следящ това. Промениха се нещата не в сферата, че става по-опасно, а сигурността започна много да се затяга, т.е. ние загубихме много свобода, за да спечелим вероятно малко сигурност. Не съм аз човекът, който може да каже дали това е правилно или не, но съм журналист и съм от хората, които трябва да казват, че и свободата е важна. Трябва да балансираме нещата и да знаем какво губим и какво печелим.
  • Каква е мисията на твореца хуморист днес и успява ли да промени света около себе си или просто отразява злободневието?
  • То злободневните теми се стелят непрекъснато около нас. Хубаво е човек да има огледало, а хумористът дава това огледало на обществото, дава му повод за размисъл и самокритика и малко през смях да погледне заобикалящия го свят. Иначе нещата стават много сериозни, всички са твърде велики и всеки е най-велик. И тогава става опасно. Затова човек е добре да гледа с малко ирония.
  • Има ли българският журналист свобода на словото според вас?
  • Знаем какво е положението на медиите, знаем колко е трудно икономически съществуването им. От там нататък всичко става по-трудно. Всъщност в България няма справедлива съдебна система. Има неща, които се случват, защото има хора, които си вършат работата. Но като система нещата не са направени добре. Така е и с медиите. Има прекрасни колеги, професионалисти, много добри журналисти, които с цената на всичко си вършат работата добре и други, които не са чак толкова за пример. Но медиите в цял свят имат сериозен проблем с присъствието си и доверието. Това е проблем не само на медиите, защото обществото, за да живее свободно, освен съдебна система трябва да има и начин да комуникира. И ако ние не си вярваме един на друг, трудно ще живеем заедно.

Александър ШАБОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *