Търновката Николета Дичкова намери пристан в английското селце Форест хил

Преди да се установи на Острова, младата жена пробвала късмета си в Дубай, Гърция, Дания, Холандия и Германия… и не мисли да се връща в България

ПОЗИТИВНА, ВЕЧНО УСМИХНАТА, СКЛОННА КЪМ ПРИКЛЮЧЕНИЯ И УМЕРЕНА ДОЗА АВАНТЮРИЗЪМ Е 28-ГОДИШНАТА ТЪРНОВКА НИКОЛЕТА ДИЧКОВА. От три години младата жена живее в Англия, където работи във ферма в селцето Форест хил, разположено на едва 10 км от Оксфорд. Преди да се установи там обаче, търновката пробвала късмета си къде ли не по широкия свят. На 18 години заминала за Дубай, за да работи осем месеца като сервитьорка. После съдбата я отвела при роднини в Атина. В гръцката столица Николета била разносвач на листовки и освен това работила в заведение за бързо хранене. След това заминала за Англия първо във ферма до град Норич, където се трудила едва четири месеца. Работила като берач, но си дошла във Велико Търново заради нелеките условия. Няколко години сменяла различни работни места, предимно като продавачка в магазини, но така и не успяла да се задържи дълго време на едно място, най-вече заради ниското заплащане и лошото отношение от страна на работодателите. Преди да се установи трайно в Обединеното Кралство, Ники живяла по няколко месеца в Дания, Германия и Холандия. Всъщност тя е типичен представител на поколението, което пробва късмета си по широкия свят и за съжаление, не мисли да се връща в родината си. Повечето съученици и приятели на Николета отдавна вече са пръснати по цяла Европа.

В Англия обаче щастието се усмихнало на Николета от втория опит. Младата жена си намерила работа също във ферма, но вече като супервайзър. Кандидатствала по интернет, без фирма посредник и била одобрена.

„Във фермата се отглеждат предимно ягоди, малини, къпини, картофи, аспержи, но и други неща. Има собствен магазин, където се продава продукцията ни, пълно е с живот и деца, а и по принцип английските селца съвсем не приличат на нашите. Те са населени с много млади хора, а специално във Форест хил, където живея с приятеля си, има две заведения“, разказва Николета. Самата тя работи в едното от тях, което е типичен британски пъб. През деня младата жена е във фермата до около 17.00 ч., след това има време за кратка почивка и застъпва в пъба, където работи зад бара. Така често й се събира 12-13-часов работен ден, но на този етап от живота си Николета се чувства удовлетворена и не крие, че не мисли да се завръща в родината си.

„Работата ми като супервайзър е да следя за процеса на работа. Приемам и чекирам касетките на берачите, а в зависимост от вида и качеството на продукцията на касетка се плаща между 2 и 5 паунда. При аспержите обаче се заплаща почасово. Надницата е 7,50 паунда за 60 минути“, обяснява младата жена. По думите й в пиково време, което за различните култури трае средно по три месеца, работниците във фермата достигат до 30 души, между които има доста българи. През останалото време има няколко целогодишни работници, които си грижат за полетата и вършат текущи неща. Пикът за аспержите започва през април, след това идва ред на ягодите и така почти цялата година, разказва 28-годишната българка. Тя и приятелят й, който е от Пловдив, живеят във фермата в сглобяема къщичка, която обаче разполага с нужните удобства – спалня, баня, кухня и т.н. Седмичният наем на човек е между 40-50 паунда, което напълно устройва младата търновка, защото в съседен Оксфорд наемите на малките апартаменти или семейните малки къщички са между 800 и 1200 паунда месечно. Във фермата й плащат всеки петък, а по време на т. нар. „пикове“ работната седмица е шестдневна. През останалото време Николета работи на 40-часова работна седмица. Престоят й е абсолютно легален, плаща си необходимите осигуровки и т.н. За собственика на фермата – сър Ридард Стенли, търновката твърди, че е много земен човек, който уважава работниците си и с когото можеш да говориш за всичко. Добри думи Ники казва и за другия си шеф – съдържателят на пъба, който наскоро посетил България.

„Имаме немалко приятели българи, включително и в Оксфорд, с които често си гостуваме. Понякога обаче се притеснявам, като видя непознати сънародници, заради поведението им и лошите обноски“, не крие Николета. Според нея след Брекзит нищо не се е променило в негативен план за чужденците, които работят в Англия. Обаче за самите англичани животът след референдума вече е станал по-труден с масовото поскъпване.

„Мисля, че ако имаха втори шанс, англичаните нямаше да гласуват така, щяха много да размислят. Даже ми се е случвало местни хора да ми се извиняват, щом разбират че съм българка. Аз не съм срещала лошо отношение досега“, категорична е търновката. В Англия ми харесва, че всички хора са много учтиви и възпитани, което тук малко ни липсва. Липсват ни усмивките и позитивизмът“, обобщава Николета Дичкова.

Елена ЧАМУРКОВА