Старши треньорът на ШК „Етър“ Светла Йорданова: „Успехите са стимул за труд, а той дава нови резултати“

„Върху изграждането на шахматист влияят много фактори, като талантът не е ясно дали е сред първите три“

Старши треньорът на ШК „Етър“ Светла Йорданова е следващият ни гост в поредицата интервюта, представящи великотърновския спорт. Тя е родена на 8 май 1976 година в Плевен. Научава правилата на играта на 6 години от своя баща. Започва да тренира шахмат на 12-годишна възраст.

Шампион на България за девойки до 18 години и за жени на класически шах. Два пъти първа на Откритото първенство на България за жени. Златна медалистка на блиц и ускорен шах за жени през 2015 и 2016 г.

Сребърна медалистка от европейско първенство по ускорен шах в Пардубице, Чехия. Множество турнирни победи.

През 2010 г. участва в националния отбор за жени по кореспондентен шах на олимпиада и взема сребро. Постига най-високото звание в кореспондентния шах за жени – гросмайстор. Под нейно ръководство състезателите на ШК „Етър” са носители на над 50 шампионски титли и медали от държавни индивидуални първенства и купи на България от 2010 г. досега.

– Светла, каква бе 2016 г. за ШК „Етър“?

– Всяка следваща година се опитваме да надграждаме. През 2016, както и през настоящата 2017 г., усилията ни бяха и са насочени към покриване на повече възрастови групи с качествени, добре подготвени състезатели. Вече имаме силен мъжки представителен отбор, имаме шампион на България до 18 и вицешампион до 20 години в лицето на Емил Стефанов, вицешампион до 20 г. е и Ива Пенчева, имаме титла при жените на ускорен шахмат, имаме отбор до 12 г. на 4-то място в страната. Всичко това е на фона на повишаваща се масовост. Комплексно „Етър“ е на 4-то място сред всички шахматни клубове в страната, за трета поредна година сме в шестицата от над 70 клуба. Емил бе удостоен с международно звание и стана ФИДЕ майстор за мъже.

– Разкажи малко повече за клуба?

– ШК „Етър“ е основан през пролетта на 2010 година, но е продължител на 90-годишна традиция, водеща своето начало от 1927 година, когато тук е създаден един от първите в страната шахматни клубове. Историята на ВТШК и ШК „Царевец“, в които също съм работила, има своето достойно продължение. Ще отбележим юбилея подобаващо, като следващия месец организираме и провеждаме за пръв път в историята на града гросмайсторски турнир „90 години шахмат във Велико Търново”. Клубът има 5-членен Управителен съвет, аз съм професионален треньор с международен лиценз. Работим интензивно в зала, предоставена ни по договор с общината. Плътността на занятията е доста голяма, тъй като напредналите състезатели се нуждаят от минимум 3 – 4 тренировки седмично.

– С колко деца работиш?

– В момента около 80, като традиционно имаме поне 30 картотекирани, които участват активно в състезания от държавния спортен календар, а някои от тях и в международния, като представители на България на световни и европейски първенства. Ние сме спорт, при който резултатите не идват бързо, а са плод на целенасочени усилия и подготовка, поради което се опитваме да задържим състезателите след 14-годишна възраст. Когато успеем, те стават наистина силни.

– С какъв бюджет разполагате и как го формирате?

– Всички знаем, че финансирането е болна тема за спорта у нас. Средствата, получавани от спортното министерство и Община Велико Търново, достигат само за малка част от състезанията от Държавния спортен календар, тъй като статутът ни на неолимпийски спорт ни превръща в бедни роднини. Въпреки успехите на Веселин Топалов, на Антоанета Стефанова, чиито имена знае всеки българин, шахматът не се радва на подпомагане, отговарящо реално на социалното му значение и популярност. Разчитаме на отзивчивостта на спонсори и дарители, както й на родителите на състезателите. За щастие, възрожденският дух не е изчезнал у българина, макар законодателството да не го поощрява. Използвам случая да благодаря на всички, които бяха отзивчиви към нас през 2016 г. и да им пожелая здраве и благополучие!

– Трудно ли се изгражда млад шахматист?

– Шахматист се изгражда бавно. Влияят много фактори, като талантът не е ясно дали е сред първите три. Вследствие на глобализацията нашият спорт се практикува вече във всички точки на планетата, конкуренцията е убийствена. Международната федерация е в топ 10 по брой на страните членки. Най-важните фактори за изграждането на един млад състезател са добра памет, концентрация, системност на тренировките, голям обем самостоятелна работа, участие в достатъчен брой състезания. Друг основен момент при нас е, че ние работим само със собствени състезатели. Клубът няма практика да привлича външни спортисти, искаме, когато имаме успехи, да се знае, че те са плод на Търновската шахматна школа. По този начин може успехите да идват по-бавно, но са по-истински! Освен това се стараем да участваме в редица международни турнири, които влияят изключително позитивно на развитието на младите състезатели.

– По какъв начин мотивираш децата, за да се занимават с шахмат?

– Нищо не може да мотивира децата да полагат усилията, които са нужни за успех в нашия спорт, така както самите успехи. Добрите резултати са стимул за труд, а той дава нови резултати. Тренировките са и увлекателни, но и продължителни. Редовно БФ по шахмат ни поверява домакинства на състезания от Държавния календар, което допълнително мотивира децата да се представят по-добре тук, в родния си град. Допълнителното образование, което имам от НСА, ми помага методически.

– Имате ли състезатели, в които виждаш бъдеще?

– Ако не виждах такива, щях да спра да работя това, а го правя вече 17 години! Смятам, че Емил Стефанов ще стане гросмайстор до 2 години. Има няколко деца на 8 – 11 години, които до момента изпреварват неговия график на развитие на същата възраст. Ако в следващите години продължат да се трудят по начина, по който го правеше той на техните години, бъдещето е тяхно.

– Какво предстои през 2017 година?

– Както казах и в началото, ще надграждаме. Непрекъснато подобряваме условията за тренировки, ще въведем и интерактивни методи на обучение. Още на 20 януари имаме първото си участие на Национална индивидуална купа в Стара Загора, където ще имаме 9 състезатели. След това от 6 до 12 февруари ще проведем елитния гросмайсторски турнир тук. Календарът е доста натоварен, през първото полугодие няма месец без състезание. Болно ми е, че най-престижните състезания в шахмата – отборните, в какъвто формат се провеждат и шахматните олимпиади, и европейските отборни първенства, и европейската клубна купа, продължават да не се признават и да не се точкуват у нас. Въпреки това ние няма да лишим нашите състезатели от отборния дух, защото той е едно от най-ценните неща в спорта и ще вземем участие както в ДОП за мъже, така и в ДОП до 12 години.