89 четения

Уникално евангелие на 400 години от църквата във Войнежа влезе във фонда на Националния исторически музей

УНИКАЛНО ИЗДАНИЕ НА ЕВАНГЕЛИЕ, КОЕТО Е НА БЛИЗО 400 Г., И ИРМОЛОГИЙ, КОЙТО Е С 200 Г. ПО-КЪСНА КНИГА, ДАРИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В СОФИЯ ПЕНКА ДРАГНЕВА-ИЛИЕВА. Тя е с корени в търновското село Войнежа, където продължава да си идва през лятото. Там от местния свещеник отец Пеню е получила и двете изключително ценни книги. „Дарих ги на Националния исторически музей, защото това беше волята на отец Пеню. Той беше огромен почитател на историята и на проф. Божидар Димитров, затова искаше именно на него и лично да предам книгите“, каза за в. „Борба“ г-жа Илиева.

Evangelie (2)Евангелието е печатано през 1644 г. във Вилнюс, а ирмологият, който също е богослужебна книга, е излязъл от печатница в Москва през 1838 г. Книгите са запазени и са уникални, защото са на български език. Особено ценно за специалистите се оказва евангелието, което е много старо и изключително красиво като книга. „В онези години масата от богослужебни книги в българските църкви и манастири е руски внос. Започва го съвсем съзнателно Екатерина Велика в края на XVIII в. Целта е била, разбира се, Русия да заеме позиции сред православните християни. Преди това гладът на българските църкви е бил задоволяван с ръкописни книги. Знаем за съществуването на няколко школи – Етрополската, Софийската и т.н. Искам да кажа, че и тогава е имало български печатници. Божидар Вукович например е имал печатница още през 1519 г. Книгите са излизали от Нови Сад, Виена, Лайпциг… Но тези книги не вървят, защото, когато хората са виждали къде са били напечатани, не са им вярвали. Приемали са ги за католическа пропаганда“, разказва специално за „Борба“ проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И понеже българите не са искали католическата църква да им обърква главите, те са разчитали само на ръкописните книги. Това е причината и Паисий, в толкова късно време вече, да продължава да разпространява историята си в ръкописен вариант, допълва проф. Димитров.

Evangelie (3)Тогава някои от родните издателства започват да печатат в Русия, понеже българите са имали повече доверие на тази страна. „Знаем за няколко издателства в Русия, но за това във Вилнюс дори и аз не бях чувал до момента“, признава професорът и допълва, че е поискал справка дали Народната библиотека в София притежава такава книга, или той ще се окаже пазител на най-старото евангелие у нас. „Книгата е ценна и защото има в нея много приписки с историческо съдържание. На празните полета на корицата и на водещите бели листи хората са записвали събития, които са ставали в Търновския край. Някои са на гръцки език, тепърва ще ги разчитаме, защото е много интересно, може да се окаже, че ще попълним историята си“, казва проф. Божидар Димитров.

После разказва още, че печатницата във Вилнюс е съществувала около 200 г., печатала е на кирилица. Била е на Братството на Св. Троица и се е наричала „Съшествие на Св. Дух“.

КЪДЕ СА НАМЕРЕНИ КНИГИТЕ, ПЕНКА ИЛИЕВА ПРИЗНАВА, ЧЕ НЕ ЗНАЕ. Получила ги е от свещеника, с когото се познава отдавна. „Познавал е и родителите ми. Аз го помня като изключително начетен и ерудиран човек. Очевидно е преценил, че тази книга не бива да бъде използвана ежедневно в църквата, затова е успял да я съхрани. От него знам, че в храма е имало на няколко пъти кражби, вероятно затова е решил да дари книгите на музея. За съжаление, той почина преди две години на преклонна възраст и не дочака това дарение, но аз съм щастлива, че изпълних желанието му“, разказва г-жа Илиева.

Преди време тя започнала да търси контакт с Божидар Димитров, което се оказало не чак толкова лесно. Но когато се изправила пред него с книгите, професорът не скрил огромното си изумление и щастие. „Това евангелие наистина е много красиво. Голяма книга е, украсена е. Буквите са големи и тържествени, страниците имат декоративна украса“, казва още г-жа Илиева. Някога със сигурност книгата е била използвана активно, защото по страниците личат остатъци от восък, краищата са захабени и показват, че човешки ръце са ги докосвали.

Ирмологият също е богослужебна книга. И тя е добре съхранена. Украсена е със заставки в черно и инициали, които пък са в червено. Написана е на църковнославянски, описва професорът и втората книга, която има кожена подвързия. На последните страници има бележка, написана от протопсалт Георги Бонеков, от която става ясно, че на 6 септември 1955 г. е имало атентат в турското посолство в г. Солун, Гърция.

„През 2005 г. направихме ремонт на църквата и съм чувал, че под дюшемето са намерили икони и книги. Чувал съм също, че това евангелие е било открито в къща в селото, но не знам кое от двете твърдения е истина и дали въобще това е истината“, призна вчера кметът на Войнежа Стефан Стефанов.

Ремонтът на храма преди повече от 10 г. е струвал 60 000 лв., за събирането на които е имала принос и Пенка Драгнева-Илиева. „Има още работа по храма в селото. А си мисля и това, че този край е незаслужено забравен, а там има толкова история. Отец Пеню написа книга, която издадохме, когато той беше жив. Книга с негови записки за историята на региона. Изчерпа се и сега се надявам да успеем да направим второ издание“, споделя г-жа Илиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. НИМ

2 коментара за “Уникално евангелие на 400 години от църквата във Войнежа влезе във фонда на Националния исторически музей

  • 26.01.2017 в 21:58
    Permalink

    Книжовните находки са интересни, но не са изключителни. Във великотърновските книгохранилища има много старопечатни книги на църковнославянски/старобългарски в основата си език, на гръцки, румънски /на кирилица/. Те са дело на печатници от Венеция, Вилнюс, Супрасълския манастир, Киев, Москва и още други центрове на север и запад от нас. Много книги се обнародват във Великото княжество Литовско, което се присъединява към Полша – федерацията Жеч Посполита. Тук минава горещата граница между православието и католицизма, който насилствено налага Уния над православното население. Последиците и до днес не са преодоляни.
    В поробена България печатници няма, те се появяват през ХIX век, когато Високата порта е принудена да започне плахи реформи. Не е вярно, че е имало боязън към печатните книги като носители на католицизма – до Новото време единствената католическа книга на български език във формата на свитък е известният „Абагар“ на Филип Станиславов. Препоръчвам на авторката при подобни теми да търси експертни съвети.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!