12 четения

Над 500 паметника на културата в старата част на В. Търново, едва 20% са регистрирани

Зоната се нуждае от паркинги и нови транспортни връзки

СПОРЕД ПРОУЧВАНЕ НА ИЗТЪКНАТИТЕ УРБАНИСТИ ПРОФ. ИВАН НИКИФОРОВ И ПРОФ. ТОДОР КРЪСТЕВ ОГРОМНА ЧАСТ ОТ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В СТАРИЯ ГРАД НЕ СА ДЕКЛАРИРАНИ. Разработката, която е предоставена на Община Велико Търново към Общия устройствен план на старата част, е първото детайлно проучване за най-живописната част на старата българска столица.

По данни на двамата именити архитекти в момента в стария град има 538 културни ценности, включително и със световно значение. Едва 80 на сто от тях обаче са декларирани, а само 20 на сто са регистрирани в националния класификатор.

Това е необходимо заради цялостната оценка за дестинацията и включването на обектите за финансиране в национални и европейски програми, както и присъствието им във всички маршрути за туризъм. По последни данни в най-атрактивната градска зона живеят почти 6000 души, а други близо 2000 работят в нея.

Това прави по 60 човека на хектар, каквито са нормите за един малък град. Според изчисленията на екипа тази територия може да поеме още 10 – 15% повече население въпреки ограничения си капацитет.

Липсата на паркинги, чистотата и зелените площи пък са изтъкнати като основен проблем за старата част.

„Малко са градовете, които имат подобно терасовидно застрояване със запазени връзки между сградите, разположение на река, която прави разделение на различни градски части, запазена мярка за мащаби на сградите и зелен силует”, изтъкна проф. Иван Никифоров. Според колегата му проф. арх. Тодор Кръстев старинната част трябва да се развива, а не да бъде мъртъв експонат, тъй като така би представлявала капитал за поколенията.

С. МАРИНОВ

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

Един коментар за “Над 500 паметника на културата в старата част на В. Търново, едва 20% са регистрирани

  • 01.02.2017 в 20:25
    Permalink

    „Според колегата му проф. арх. Тодор Кръстев старинната част трябва да се развива, а не да бъде мъртъв експонат, тъй като така би представлявала капитал за поколенията“.

    Старинната част вече се развива, за съжаление, и тъкмо това може да я умъртви.
    Нито дума няма в материала за UNESCO Recommendation on the Historic Urban Landscape.
    Какво ли мислят по тези препоръки онези, които би трябвало да ги знаят и прилагат?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!