33 четения

Младежи почетоха паметта на търновски генерали, жертви на комунизма

СЪС ЗАУПОКОЙНА ПАНИХИДА, ОТСЛУЖЕНА В КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ В СТАРАТА СТОЛИЦА, ЧЛЕНОВЕ НА МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ГЕРБ почетоха вчера паметта на великотърновски генерали и жертвите на комунистическия Народен съд. Така те почетоха вчерашния Ден на пострадалите от комунизма.

Имената на генералите Никола Михов, Рашко Атанасов, Атанас Стефанов, Иван Попов и Никола Недев бяха прочетени за упокой по време на службата от отец Асен. На нея присъстваха областният координатор на МГЕРБ Георги Недев, историкът и член на ръководството на младежката организация Емил Врежаков, почетният член на структурата Деян Хаджийски, както и техни съмишленици.

На 1 февруари 1945 г. след издаване на смъртни присъди от I състав на Народния съд са екзекутирани царските регенти, министри, голяма част от народните представители на тогавашното Народно събрание, много родни офицери. Като причина за това е посочено включването на България в тристранния пакт и обвързването на страната с Втората световна война. Това продължава няколко месеца и общо за страната са издадени 2730 смъртни присъди, припомниха инициаторите на събитието.

Един от разстреляните на 1 февруари е ген. Никола Михов – роден в Търново и направил изключително много за военното дело в Царство България. Той е участник в обсадата на Одрин по време на Балканската война, а през Първата световна война се сражава смело в битките при Тутракан. През 20-те и 30-те години има голям принос за изграждането на структурите на Българската армия. Той продължава укрепването на войската като военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов, като е начело на военното министерство в много тежък момент – по време на Втората световна война. На 1.02.1945 г. е убит и роденият в Търново ген. Рашко Атанасов, който също е воювал за обединението на българската нация в Балканските войни и Първата световна война.

Печална е съдбата и на други двама търновски генерали, които са осъдени на дълги години строг тъмничен затвор – ген. Иван Попов и ген. Никола Недев.

Особено трагична е съдбата на генерал Никола Недев, който се сражава в Балканските войни и в Първата световна война, а по-късно е назначен последователно за военен аташе в Рим, Анкара и Атина. Той е подминат от съдебните процеси през 1944 – 1945 г., но след донос е интерниран в Белене през 1950 г. На преклонна възраст, лишен от пенсия, болен и унизен от комунистическата власт, той е освободен след години каторжен труд.

„Не бива да се правят опити за заиграване с историческите събития, а да бъде извадена на светло историческата истина, за да се извлекат важни поуки – никога да не бъдат изправяни българи срещу българи, за да се постигне национално помирение и обединение на нацията, което да ни поведе към просперитет“, коментира Емил Врежаков.

Е. СВЕТОСЛАВОВА

4 коментара за “Младежи почетоха паметта на търновски генерали, жертви на комунизма

  • 02.02.2017 в 13:38
    Permalink

    Кибик -какви коментари очаквате,като вестника излиза днес?А,Вие дори не сте си написали името, а пишете с ник.Лично познавах сина на генерал Михов и знам ,че той не би искал какъвто и да е коментар за баща си ,ако беше жив.Бог да ги прости .

    Отговор
  • 02.02.2017 в 17:46
    Permalink

    Комунистическият терор от онова време още не е придобил ясно звучене и много хора продължават да не са наясно с престъпленията на т.нар. „народна власт“.
    Най-близките паметници на червената низост е не само лобното място в края на парка „Дружба“, но и масовият гроб в с.Козаревец, където почти 200 души „народни врагове“ са съсечени от комунистическият башибозук с мотики и брадви…
    Какво да коментираме повече?
    А иначе другарката Корни се сърди като й напомнят тези печални събития от партийната им история!

    Отговор
  • 02.02.2017 в 21:48
    Permalink

    А жертвите на продължилото вече 30 години „демократично“ безвремие, кой ще почете?! Кой ще се извини за безпътицата, духовната нищета и липсата на национални идеали, кой…?! Младежите Герберчета, както ги гледам сигурно не са служили и в казармата, няма лошо, но точно те ли, трябва да се произнасят, кои моменти в историята ни, трябва да бъдат увековечени и кои удобно забравени…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!