144 четения

Любопитно. Демографска снимка на Велико Търново след Освобождението

През 1900 година градът е имал 12 665 жители и 524 души администрация

Освободителната Руско-турска война 1877 – 1878 година довежда до значителни демографски промени във Велико Търново и окръга. В хода на военните действия османските власти разпореждат изселване на населението от районите, които могат да бъдат освободени от руските войски.

В изпълнение на тези заповеди голяма част от мюсюлманите напускат столицата на Асеневци още преди появата на русите. От съхранените статистически данни, оповестени и в “Упътване за града Велико Търново и околността му” от 1893 година, узнаваме, че към 1 януари 1881 година във Велико Търново има само 1362 мюсюлмани при население 11 247 души.

Голяма част от махалите, които преди Освобождението са населени с турци, остават безлюдни. Постепенно мюсюлманите се обособяват само в една махала по североизточните склонове на Света гора. В тоя район обаче се заселват и много българи, които или закупуват къщи от изселниците, или си строят нови домове. Те изграждат и своя църква, наречена “Св. Троица”. Тя е осветена през 1881 година и дава името на квартала.

Изселванията продължават и през следващите години. През 1893 година във Велико Търново вече има само 130 мюсюлмански къщи с около 500 жители.

Миграционните процеси обаче засягат и българското християнско население. Немалко търновски семейства напускат родното си място и се установяват в по-големите икономически центрове, сред които София, Русе, Варна. А в “Упътване за града Велико Търново и околността му”, издадено през 1893 година, четем: “През настоящото столетие градът бързо западал. Търговията се пренесла покрай Дунава, а търновските търговци се разнесли към Русе, Свищов, Влашко, та че дори и към Австрия и Англия. На мястото на разнесените търговци дошли балканджии от планинските села на цялата околност”.

Не е за пренебрегване и фактът, че след Освобождението значителна част от търновци се включват във висшата държавна администрация, поради което придобиват софийски адрес.

Третата причина, довела до изселването, е свързана с липсата на обработваема земя в околностите на града. След Руско-турската война 1877 – 1878 година Велико Търново е “средище на най-големий и най-населений окръг в Северна България”. Поради това много бедни семейства са принудени да напуснат родното си място и да се установят в Шуменско и Русенско, купувайки си евтина земя от заминаващото турско население.

През периода 1881 – 1910 година броят на жителите на града се променя незначително. По-чувствителното му увеличение през 1887 – 1892 година се дължи на квартируващите 2-ри Искърски, 18-и Етърски и 19-и резервен полк, чиито състав при преброяването се включва в числото на търновските жители.

В края на XIX и началото на XX век във Велико Търново живее главно българско население. През 1900 година с българско самосъзнание са 12 346 жители, с турско – 179, и с друго – само 122 души. От общо 12 665 души български език използват 11 628 жители, а турски – 748. Източноправославните жители са 11 695, останалите 970 души са католици, протестанти, армено-григорианци, мохамедани и изповядващи други религии. Грамотните българи са 7121, а неграмотните – 4507 души, срещу съответно 68 грамотни и 680 неграмотни турци. Местната администрация наброява 524 души. Лекарите, учителите, духовниците и заетите в правосъдната система са 1290.

Тодорка НЕДЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!