147 четения

Архитект Донка Колева: „Старата столица пази уникални архитектурни образци от четири исторически периода“

До 1860 година в Търново е имало три чужди консулства, а турците са наричали града „Сухо пристанище“

УНИКАЛНИ ОБРАЗЦИ НА ЧЕТИРИ ИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОДА ПАЗИ В АРХИТЕКТУРАТА СИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Тази архитектура е неповторимо съчетание на природа и градеж, който е дело на талантливи майстори. През тези четири периода Велико Търново е бил важен кръстопът и икономически център. Тук са били ситуирани, макар и не за дълго, три консулства – руското, френското и австрийското. Когато през 1860 г. параходството тръгва по Дунава, тези консулства се местят в Русе. Сградите, където са се помещавали, са запазени и до днес. Дотогава турците са наричали Търново „Куруз киля”, или „Сухо пристанище”.

„Търново е голям раннохристиянски и средновековен столичен град крепост. После започва да се видоизменя и да приема характерните белези и силуети на архитектурата на Османската империя. Център е през Възраждането и в същото време е носител на европейските модерни архитектурни стилове и на новите тенденции в градоустройството от следосвобожденския период“, казва арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура и културно-историческо наследство” към Община Велико Търново. През последните няколко години тя работи активно с колеги от Байон по проект за опазване на архитектурата в старата част на града. Цялата информация, която е успяла да събере, вече е превърнала в книга, която трябва да излезе тази година.

ПРЕЗ 12 – 14 В. КАТО СТОЛИЦА НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА ГРАДЪТ Е БИЛ ИЗГРАДЕН ПО СТРОГИТЕ ПРАВИЛА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ГРАДОВЕ КРЕПОСТИ. Понеже е бил важен, тогава е била вдигната и неговата характерна отбранително-укрепителна система. Уникалността й идва и от факта, че теренът е твърде сложен. Системата съставлява няколко укрепени цитадели в крепостите Царевец, Трапезица, Момина крепост, в чиито подножия израстват квартали.

„Най-старият прилежащ и укрепен квартал на града е днешният „Асенов”. Той е разположен donka koleva (1)между Трапезица и Царевец. Имал е защитна крепостна стена с напречни тайни проходи, много добре укрепени. Средновековният столичен град е бил разположен върху около 70 хектара и неслучайно е наричан втори Константинопол и трети Рим“, казва арх. Колева.

Освен системата с крепостни стени, кули, мостове и цитадели около столицата е имало и пръстен от укрепени манастири, които са били част от защитната система. Тя е била така изградена, че от патриаршията на Царевец се вижда цялото дефиле Дервент, на север има гледка към Преображенския манастир, а от него пък има видимост към още един манастир – „Св. Троица”. Манастирите са контактували чрез светлинна сигнализация. Крайната цел е предупрежденията при евентуална заплаха да бъдат видени и от царските покои, обяснява арх. Колева и уточнява, че в България едва ли има друга такава нагледна илюстрация за организация на защитата на европейски средновековен град крепост.

КОГАТО ТЪРНОВО ПАДА ПОД ТУРСКА ВЛАСТ ПРЕЗ 1393 Г., НА ЦАРЕВЕЦ СЕ ЗАСЕЛВА ТУРСКО НАСЕЛЕНИЕ. Има данни, че в крепостта са били построени около 180 – 200 къщи с каменния материал от средновековния град. Подвижен мост е защитавал крепостта и турската аристокрация.

За петте века турска власт в административен градски център се превръща площадът в подножието на Царевец, наречен тогава „Растата“. Там е бил търговско-занаятчийският център със закрита чаршия по подобие на истанбулската. Изградена е била Куршумли джамия, имало е библиотека. Фотографиите от тази историческа епоха са съхранили нейната архитектура – тя е била с фасада без орнаменти, но с куполен покрив, покрит с разтопено олово от куршуми. „Центърът се измества към изградените административни сгради – Конака, Затвора, Дебоя (архива) след 1840 г. Тези сгради са запазени и до днес. Конакът и затворът са музеи, а в сградата на тогавашния архив се помещава и съвременният архив на Търново“, обяснява арх. Колева.

ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО ГРАДСКАТА АРХИТЕКТУРА СЕ РАЗВИВА В ТРИ ПОДПЕРИОДА И ТОВА СЕ ВИЖДА В ЗАПАЗЕНИТЕ СГРАДИ. От 1750 до 1830 г. е най-ранният период. Къщите са с дебели каменни зидове, с мази – скривалища, стопански приземия, с огнища и с дървени етажи. От това време до Кримската война датират големите и красиви възрожденски сгради на богати и известни търновци от втория възрожденски период. Годините след Кримската война до Освобождението са белязани с подем на търговията и икономиката. Оттогава са занаятчийските къщи и дюкяни. През 60-те години на 19 век стопанската дейност се е развивала в отделни сгради, така наречените „маази”. Тяхното изграждане е било обвързано и със строителството на ханове. В Търново са били регистрирани 72 хана, които са съществували до Освобождението, а и след това. Търново е бил важен търговски център, турците му казвали „Куруз киля”, което означавало „Сухо пристанище”.

„Но както вече стана дума, през 1860 г. параходството тръгва по Дунава и Русе става истинско пристанище. В този период се обособяват „Варуша”, днешната улица „Гурко”, главната улица с Казанджийския мегдан, Самоводската чаршия, като част от търговската структура на възрожденския град“, допълва Донка Колева.

ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА АРХИТЕКТУРА СА ШЕДЬОВРИТЕ НА КОЛЮ ФИЧЕТО. И при жилищната, и при храмовата архитектура той използва характерните за средновековието материали – тухла и камък. С тях гради, но ги ползва и за художествено оформление и орнаментика. Въвежда декоративния корнизен елемент „вълчи зъб” – тухла, която се слага при реденето с ръб под 45 градуса и е ефект за декорацията на сградите. Майсторът използва и много интересна техника на градеж – облицовка от печени тухли на паянтовата конструкция на къщите, съчетаваща фигурална декорация и изпъкнала бяла фуга. Тухлите му са били с ефекта на топлоизолационен материал, но и художествено-декоративен елемент.

Украсявал е печената тухла с бяла изпъкнала фуга, което е великолепно съчетание. В момента според проучванията около 60 къщи в старата част са облицовани по този начин. Къщата с маймунката, построена от Колю Фичето през 1848 г., е емблематична в това отношение.

След Освобождението се появява и първата праволинейна улица – днешната „Независимост”. Тя започва от Паметника на обесените и стига до тогавашния Площад на победите, днес „Майка България”. Имотите по тази улица са урегулирани според европейските норми на градоустройство – в оразмерени правоъгълни парцели. Улицата е част от съвременния градски център с градината и паметника. Теренът на Старото военно училище от днешна гледна точка може да последва тази тенденция и да разшири новия градски център в южна посока, смята архитектът.

„След Освобождението в Търново се завръща младата българска интелигенция. Образованите навън търновци искат градът да има модерен европейски облик и успяват да го постигнат. Сградите на главната улица, които свързват старата част на Велико Търново и съвременния център, са еклектика от различни стилове, характерни за 19 и първата половина на 20 век. Новите къщи, изградени след Руско-турската война, са с пиластри, корнизи, капители, тераси от ковано желязо. В същото време дворовете са запазили своя възрожденски характер. Въобще Велико Търново пази великолепни образци от Средновековието, от Възраждането и от периода на създаване на Третата българска държава, като всяка една от сградите е свързана не само с развитието и живота на града, но и с националната история“, категорична е арх. Колева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!