6 четения

Контролираният вот процъфтява и заменя купуването на изборни гласове в областта

Бизнесът гласува под натиск, за да печели обществени поръчки, социално слабите – да не загубят ваучерите си за храна и помощи

 

КОНТРОЛИРАНИЯТ ВОТ В ОБЛАСТТА ИЗМЕСТВА ПОЧТИ ИЗЦЯЛО КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ, каквато впрочем от няколко години е тенденцията в национален план, показа проучване на „Борба“ в навечерието на поредните извънредни парламентарни избори.

Според наши източници, които имат определен опит в изборната технология, до контролирането на гласове прибягват абсолютно всички по-големи партийни централи от целия политически спектър. Нещо повече, изборджиите така са се усъвършенствали, че вече знаят колко гласа в коя точно изборна секция да очакват, къде биха имали резерви и къде въобще да не се надяват на бюлетина в тяхна полза, обяснява технологията местен играч, който е правил избори в няколко партийни щабове и дори сам е участвал в кампания за местен и национален вот.

Впрочем настоящият служебен премиер Огнян Герджиков още в първите часове на своя мандат заяви, че цел номер едно на кабинета е да намали до минимум лошите практики, свързани с купуването на гласове. Това изглежда твърде амбициозна задача предвид факта, че облагите за тези, които пускат правилната бюлетина, вече далеч не идват само под формата на кеш. Плащанията от по 10, 30, че и 50 лв. за глас вече се считат за архаични, а и след въвеждането на задължителното гласуване подобен разход е неоправдан за всяка партийна централа.

Все пак, коментират нашите източници, директното даване на пари не е съвсем забравено, но и то претърпява различни модификации. Все още се намират приближени до съответния кандидат, които стимулират избирателите първо авансово, а след като протоколите от секциите и съответните гласове бъдат преброени, се дава и останалата сума, в случай че очакванията и крайните резултати са тъждествени. Само че това се прави преди всичко в ромските махали на областта, твърдят познавачи на процеса. Другият прелюбопитен феномен е, че до директни плащания в брой се прибягва вътре в съответната партийна листа, когато на дневен ред излязат преференциите и съответно пренареждането на кандидатите съпартийци.

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА МАШИННО ГЛАСУВАНЕ ПЪК Е ДРУГА МЯРКА, КОЯТО ОГРАНИЧАВА МАНИПУЛИРАНЕТО НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ, НО НЕ И КОНТРОЛИРАНИЯ ВОТ, КОЙТО ПРОЦЪФТЯВА и намира все по-разнообразни способи за изява, категорични са както участници в организацията на вота, така и редови избиратели, които през годините гласуват винаги различно и винаги за този, който им предлага различни стимули. Освен стимули обаче съществува и друг основен мотив, който кара избирателите да се поддават на контрол – и това е страхът от уволнение например или ограничаването на достъпа до обществени ресурси.

Основен начин за оказване на влияние и съответно натиск преди изборите е контролът от страна на силните на деня към частните фирми. Шефовете им пък от своя страна или директно принуждават служителите си да гласуват за определена политическа партия или коалиция, или правят това с по-меки, но достатъчно красноречиви способи. Така на служителите е ясно, че ако не изпълнят поръката на шефа си, следва директно уволнение, особено в предприятия, където не се изискват висококвалифицирани кадри. А в нашата област такива са много, уточняват още източниците ни.

Според тях има и по-рафиниран подход, който се прилага в държавните фирми и публичната администрация. Тук натискът от страна на управата е по-скоро психологически за самите служители. На които непременно преди избори им се намеква, че при загуба на съответната партия, неизменно ще последва чистка. А този аргумент впрочем е резонен заради обичайната партийна метла, която върви винаги при смяната на властта.

Друг вид за упражняване на контролиран вот е този, при който конкретна фирма е „доброзорно“ принудена да върне политическия жест на съответния лобирал за нея управник – кандидат, и именно заради това се агитират работниците. Т.е. те не се агитират, а направо им се вменява за кого точно да пуснат своя глас – както те и семействата им, така и приятелския им кръг.

ДИРЕКТНА ФОРМА ЗА КОНТРОЛИРАНЕ НА ГЛАСОВЕ ИМА И ПРИ РАБОТЕЩИТЕ СОЦИАЛНО СЛАБИ ИЗБИРАТЕЛИ В ПРОГРАМИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ, осигурени от страна на държавата и съответните общини. Натискът тук е от страна на общинските чиновници, които обещават продължаване на договорите, ако в деня на вота се задраска правилната бюлетина и с правилната преференция.

Според нашите информатори бизнесмените също са обект на партиен натиск и контролиран вот. При тях основният инструмент е директната заплаха от лишаването им в бъдеще да участват в обществените поръчки, както и последващи масови проверки от контролните органи, че и отказ от адекватно административно обслужване. Обратното – ангажиментът на съответния бизнесмен да осигури конкретен брой гласове означава „зелена улица“ за спечелване на конкурси, обществени поръчки, наемане на оборотни търговски площи и т.н.

„Така че хората гласуват под натиск, за да не загубят работата си, да не бъдат дисквалифицирани за обществена поръчка, а някои и за да получат ваучерите си за храна и социална помощ“, обобщават нашите източници. И после допълват, че своеобразна форма на контрол са и партийните квоти в секционните избирателни комисии, където всеки член получава заплащане и разбира се, пуска бюлетина за партията, която го е пратила в комисията. Наблюдателите и застъпниците също работят в тази писта, защото и на тях им се плаща, така че всъщност хората, които правят информиран и свободен избор, не са толкова много…

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!