7 четения

Драма. Сляпа жена кара в студа без пари, на препечени филии

Любчо Бозов: „Спряха й пенсията заради преизчисления, не знам как ще изкараме зимата“

БЮРОКРАТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ СЪСИПВАТ СЛЯПА ЖЕНА ОТ ПОЛИКРАИЩЕ, КОЯТО ГАСНЕ ОТ ГЛАД И СТУД, ПРИКОВАНА НА ЛЕГЛО, АЛАРМИРА 66-ГОДИШНИЯТ ЛЮБОМИР БОЗОВ. Той е единственият, който се грижи за 57-годишната Росица Шейнова, като двамата карат с неговата инвалидна пенсия от 150 лв. „Росица има пенсия, но докато я преизчисляват, няколко месеца не я получава, а това са единствените й доходи. Тя е обездвижена, кара на памперси. Ще ни спрат и тока, нямаме пари и за дърва. Дано някой се смили над нас и ни даде заем, а когато почне да получава пенсия, ще му го връщаме. Въпрос на оцеляване е. Жената ще си отиде просто така, ако не съм аз. Не знам как ще изкараме зимата. Освен хляб друго не ядем“, разказа Любомир. Двамата преживяват с неговата оскъдна пенсия от 150 лв., но тъй като само токът им за миналия месец е бил 100 лв., нямат пари за храна и са принудени да карат на препечени филии. Жената е прикована на легло, а парите не стигат за нужните санитарни материали. Шейнова и Бозов изпаднали в нищета, след като търновката била покосена от онкологично заболяване. Семейната трагедия започнала преди 4 г , когато Росица се разболяла от рак на гърдата и била оперирана. След като приключила химиотерапията обаче, миналото лято получила силни болки в окото. Преглед на скенер установил, че има увреден зрителен нерв. Болестта се развила бързо и Росица ослепяла и с двете очи. Заради увреден прешлен на гръбначния стълб пък от 1 септември миналата година е напълно неподвижна и е на легло. „Заради онкологичното заболяване бе освидетелствана с 80% нетрудоспособност и вземаше 200 лв. пенсия. След като състоянието й се влоши и се залежа, се наложи да бъде преосвидетелствана и от ТЕЛК и определиха 100% инвалидност. От януари обаче пенсията й е спряна, докато минат процедурите по отпускането на по-високия размер. Това ще отнеме 3 – 4 месеца, а ние нямаме пари, за да живеем”, проплака Любчо Бозов. Отчаяният мъж обикалял по фирми и банки със зов за отпускане на заем, докато бъде възстановено изплащането на пенсията на Росица, но никой не откликнал на молбата му. „Настоявам за пари назаем, не за безвъзмездна помощ. Ще се издължим, след като получим пари, но сега са ни нужни средства, за да оцелеем”, категоричен е Любомир.

С. МАРИНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!