62 четения

На 10 февруари преди 138 години княз Дондуков-Корсаков удря първия звънец на Учредителното събрание

Димитър Атанасов, заможен търговец и полиглот от Търново, се грижил за настаняването и изхранването на депутатите, гостите и чуждите делегации

ЗАМОЖНИЯТ ТЪРНОВСКИ ТЪРГОВЕЦ И ПОЛИГЛОТ ДИМИТЪР АТАНАСОВ Е ТОЗИ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ЦЯЛАТА ЛОГИСТИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА УЧРЕДИТЕЛНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ 1879 Г., когато на 10 февруари преди 138 г. княз Дондуков-Корсаков е ударил първия звънец, след който започват работа депутатите. Преди това обаче, именно Димитър Атанасов, секретар на Търновската община, изнася на плещите си тежката работа по настаняването и изхранването на народните представители, гостите и чуждестранните делегации, които се събират в старата столица.

ПРИСТИГАНЕТО НА ДЕПУТАТИТЕ

ДЕПУТАТИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ПРИСТИГАТ В СТАРАТА СТОЛИЦА ТЪРНОВО ОЩЕ В КРАЯ НА ЯНУАРИ. Тук се събират представители на петте губернии на българските земи, както и „депутатите – сираци”. Това са били представителите от Македония, Добруджа и Източна Румелия. Наричали са ги сираци, защото това са откъснатите територии от българските земи според клаузите на Берлинския конгрес. Целият град е кипял от трескава подготовка за Учредителното събрание. На всяка крачка и на всяка улица е димяла скара, ляло се е руйно червено лясковско вино. За откриването на събранието общината е имала стриктно подредена програма и подробен сценарий за отделните моменти от тържеството. Еуфорията е завладяла както населението, така и пристигналите депутати, които са се разхождали на групи, посещавали емблематични обекти, като Царевец и Трапезица. Всички са били наясно, че ще участват в една историческа приемственост.

„ОСОБЕНО ВАЖНА ТОГАВА Е БИЛА ФИГУРАТА НА СЕКРЕТАРЯ НА ТЪРНОВСКАТА ОБЩИНА ДИМИТЪР АТАНАСОВ. Той е владеел няколко езика – френски, английски, италиански, румънски и руски. Произхожда от заможно търговско семейство. Неговите родители са били изселници в Румъния от 1854 г. След Освобождението обаче той решава да се завърне в Търново и

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

постъпва на работа като секретар на общината. Именно той е бил натоварен с цялостната логистика и организация, свързана с Учредителното събрание, включително за настаняването и изхранването на депутатите, гостите и чуждите делегации. Отговарял е след това и за украсата на града, когато тук е пристигнал Александър I Батенберг, за да открие Великото Народно събрание, което започва да работи веднага след Учредителното“, разказва Светла Атанасова, главен уредник в Регионалния исторически музей.

За 25 франка на ден са се хранели тогава депутатите. На днешните пари това е близо 125 лв. Получавали са закуска, обяд и вечеря. Депутати и високопоставени лица са били настанени в къщите на заможни търговци и индустриалци в Търново. Руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков например е бил приютен в дома на търговеца Стефан Серафиди, който притежавал фабрика за коприна. В този дом, който се е намирал на Самоводската чаршия, е отседнал после и Александър I Батенберг.

ОТКРИВАНЕТО НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ

На 10 февруари за откриването на Учредителното събрание в Търново има представители на Великите сили. Те идват тук, за да наблюдават работата на българските депутати – 231 на брой. Те са избрани по право (тук влизат представители на съдебната власт, на религиозни институции), по избор и назначени от руския императорски комисар. Повечето са представители на българската интелигенция, търговци, индустриалци, революционни дейци. Политически партии все още няма, но постепенно се оформят двете течения – либералното и консервативното, те прерастват в партии след Освобождението, които започват да се роят, както и сега.

УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ЗАПОЧВА С 230 ДЕПУТАТИ, 231-ВИЯТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ЗАКЪСНЯВА. Това е Костаки Маринович от Русе. Депутатът, който се включва по-късно в работата на събранието, се е занимавал с търговия в Цариград. И той е бил изключително богат. Точно в 10 часа княз Дондуков-Корсаков е посрещнат пред Конака. Там слово произнася Стефан Стамболов, при което князът възкликва „Замечательный ум!“.

Княз Дондуков-Корсаков открива Учредителното събрание. Събранието започва да работи на 22 февруари и до средата на март текат процедурни въпроси – уточняват се мандати, редовността на мандатите, приема се правилник за вътрешния ред, процедурата за заседанията. Учредителите заседават три пъти в седмицата, като се събират в 10 и работят до 16 часа.

Същинската работа започва на 22 март, когато се обсъжда Органическият устав. Тогава депутатите приемат уставът да бъде заменен с Конституция, която е приета на 16 април. Остава в историята като Търновската конституция. Под нея подписите си полагат 213 народни представители, защото не всички я подписват.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА УРЕДБАТА НА СЪБРАНИЕТО СЕ СЪДЪРЖА ВЪВ В. „МАРИЦА“ В ПУБЛИКАЦИЯ НА ГРИГОР НАЧОВИЧ и според тази схема, която той дава, е направена възстановката на Учредителното събрание.
„По това време все още не е имало школувани стенографи, които да водят протоколите. Първият стенограф на Учредителното събрание е Христо Попконстантинов от смолянското село Петково. Той е стенографирал през деня, вечер са разшифровали текстовете и през нощта са ги печатали. През 1879 г. Любен Каравелов мести печатницата си тук от Букурещ. Каравелов подрежда машините си в приземния етаж на сградата и там са отпечатани първите броеве на Търновската конституция, както и всички протоколи и дневници на Учредителното събрание“ разказва Светла Атанасова.

УНИКАЛНА КАМА, ПРЪСТЕН ПЕЧАТ, ЕВАНГЕЛИЕ И АЛБУМ ПАЗЯТ СПОМЕНИ ЗА ДЕПУТАТИТЕ

ЕДНА УНИКАЛНА КАТО ИЗРАБОТКА КАМА НА ДИМИТЪР АТАНАСОВ ПАЗИ РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. Тя е само малка част от експонатите, които институцията продължава да съхранява, останали от депутатите учредители.

„Камата е наистина изключителна ценност, защото е изработена от благороден метал – калъфът е украсен с растителни елементи с вградени златни нишки. Оръжието е около 20 см, с кокалена дръжка и кания, изработена от кост. Камата се съхранява в трезор заради златото в нея, изваждана е само веднъж за изложба в Областната управа“, разказва Светла Атанасова. И допълва, че вещите на Димитър Атанасов, които музеят пази, са дарени от наследниците му през 1988 г.

Сред експонатите има швейцарски часовник, сребърен с позлата, и пръстен печат, който е принадлежал на прадядото на Димитър Атанасов. Пръстенът е семейна реликва, прадядото, бащата и самият Димитър Атанасов са го ползвали за скрепяване на търговска кореспонденция и документи. Пръстенът е с плочка от полускъпоценен камък сердолик. На самата плочка са гравирани три кръста, името Христо и годината на изработка – 1780-а.

Музеят съхранява лични вещи и на някои от депутатите. Сред особено интересните експонати са един албум и едно Евангелие. Албумът е бил притежание на д-р Стат Антонов, депутат от търновски окръг. „Този д-р Атанасов има изключително интересна биография. Роден е в Търново, завършва първоначалното си образование тук, после учи медицина в Букурещ, работи като лекар в Румъния. Поддържа контакти с революционните дейци, познава се с Любен Каравелов и Васил Левски. Той е лекарят, който влиза в затвора, за да прегледа Левски при залавянето му през декември 1872 г. Изобщо, бил е влиятелна личност и масон. Участва във взимането на всички важни решения след Освобождението, става главен лекар в болницата в Търново“, обяснява Светла Атанасова.

Албумът, който е част от експозицията в музей „Възраждане и Учредително събрание“, му е бил подарен от семейството на Стоянчо Пенев Ахтар. В албума има 36 семейни снимки на Георги Генчев Ахтар. Но е интересен и самият албум – изработен е в кожена подвързия с апликации и инкрустации. Постъпва в търновския музей през 1972 г. като откупка от Лидия Ахтарджиева. Евангелието е било притежание на депутат от Севлиевския окръг Михо Минков Гълъбов. То е отпечатано в Русе през 1865 г. Михо Гълъбов влиза в Учредителното събрание като кмет на с. Млечево, Севлиевски окръг. И той е бил изключително богат човек, притежател на земи, гори, недвижими имоти. Той е прадядо на бившия министър на финансите Симеон Дянков. При посещението си във Велико Търново Симеон Дянков е поискал да види Евангелието и преди да си тръгне, е подарил на музея книги, свързани с Учредителното събрание.

СЪПЪТСТВАЩАТА ПРОГРАМА

ПО ВРЕМЕ НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ В ТЪРНОВО СЕ СЛУЧВАТ МНОЖЕСТВО СЪБИТИЯ. Местните самодейци поставят пиесата „Иванко“ на Васил Друмев в залата на Учредителното събрание специално за депутатите. На представлението идва и самият автор.

Колю Фичето също е присъствал на заседанията. При влизането му в залата всички депутати стават на крака и отдават чест на първомайстора. Тогава по предложение на П. Р. Славейков депутатите отпускат на майстора пенсия на поборник и на заслужил деец на българското възраждане.

По време на Учредителното събрание е сформиран военният оркестър в града. Неговата премиера е при откриването на събранието на 10 февруари. Военната музика води тържествено шествие до „Св. 40 мъченици“, където Екзарх Антим I извършва молебен.

На следващия ден в парк „Марно поле“ е бил военният парад, когато е представен първият военен набор, въведен в боен ред само за два месеца. Парадът е в чест на княз Дондуков-Корсаков.

По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в града и в България въобще. Организира го русенката Евдокия Антонова, която е закупила сценичните костюми на букурещкия театър „Виктория“ при разпродажбата им. Представя ги в Търново пред гражданите, народните представители и гостите на града.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката и Регионален исторически музей

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!