83 четения

Любопитно. Пияндетата и кръчмите на старо Търново

Списъкът на кръчмите в старо Търново бил много дълъг. Преди повече от осем десетилетия те били 90 и всяка кръчма била прочута със специалитета си. Любителите на троянската сливова се събирали при Горнака. Неговият помощник Чушката умеел да приготвя вкусни салати от домати, пипер и лук, обилно гарнирани със сол и оцет. Ценителите на червеното вино отивали при Шумелата, а на пелина – при Русевчето. Върлеолу предлагал разнообразни качествени питиета, а почитателите на по-интимната обстановка посещавали „Таш маза”, „Напълнибучи” и „Аджилето”, които се славели със сепаретата си. В кръчмата на братя Шопови редовно отсядали италианските специалисти по жп строителството. Те получавали по седем-осем лева дневна надница, а двамата братя продавали виното само по двадесет стотинки литъра. „Италианците не бяха виждали такова евтино и хубаво вино и се разсипваха от пиене. От събота, като започнеха да гуляят и да танцуват, свършваха до понеделник” – свидетелстват спомените на д-р Сава Русев.

Понякога ставали и бурни свади, в които участвали колоритните градски пияндета. Особено популярен в миналото бил Михаил Андреев. Цели 15 години той следвал какво ли не в Женева, като се започне от медицина и се стигне до правни науки. Знания и дипломи не получил, но старостоличани единодушно го обявили за „професор по хапване, сръбване и особено по женската част”. След като родителите му го „отзовали” от чужбина поради „непригодността” му да овладее науката, той направил много, но все неуспешни опити да работи като преподавател по френски език. Веднъж бай Михаил извадил късмет да го назначат на учителско място в Лясковец. Още с пристигането си в селището той се насочил към най-добрата местна кръчма и си поръчал порядъчно количество червено вино и печено свинско. Придобилият след обилното пиршество юнашка сила и мерак болярин помолил съдържателя на кръчмата да му намери „жена срещу заплащане”. Стреснатият човечец, споделящ патриархалните възгледи на съгражданите си, твърдо заявил: „С пари, без пари, такива работи в Лясковец няма!”. „Щом няма, няма да имате и даскал по френски. Аз си отивам в Търново, ами да бързам, да не затворят публичния дом”, светкавично реагирал ценителят на хубавото вино и на сочната женска плът. Когато се завърнал в старата столица, Михаил Андреев разказал в кръчмата случката на приятелите си, а един от тях шеговито подхвърлил: „Абе аз се чудя защо в Лясковец не знаят френски, а то каква била работата…”

Сред отявлените любители на чашката в старо Търново се нареждал Кабаджата. Той работел като прислужник в хотел „Борис”. Основното му задължение било да мие приборите на многобройните клиенти, а любимото му занимание се свеждало до изливане остатъка от чашите с алкохол, независимо от вида му, в голяма халба и изпиването на така получения коктейл от бира, вино, ракия, мента, коняк и какво ли още не на екс.

Свой номер в пиенето имал и дърводелецът Слави Русев, известен сред съгражданите си като Слави Злото. Противно на прякора си, на маса сред приятели той демонстрирал завидно чувство за хумор и желание за мирна веселба. Засядайки в кръчмата, Слави Злото имал навика да разкопчава по едно копче от жилетката си при поднасянето на всяко поредно шише с вино. Когато всички копчета вече били „охлабени”, търновецът започвал да ги закопчава. Така Слави Русев всъщност си водел сметката на изпития алкохол и нито един келнер не успявал да го излъже. Обикновено мярката му се свеждала до консумирането на четиринадесет юза по двеста грама единият.

Старият ерген Шубрака пък можел да глътне цяла халба вино или бира наведнъж, „като че я сипва в лалугерова дупка”. Тъй като гледката на тая алкохолна операция била любопитна, местните зевзеци често му поръчвали „дозата”, за да се позабавляват. Стари търновци разказват, че веднъж в шишето му с вино влязла муха. След неуспешни опити да я извади, Шубрака прилежно изпил съдържанието на бутилката заедно с „летящото мезе”. Любовта на старостоличанина към алкохола обаче била обратнопропорционална на отношението му към жените. След въвеждането на ергенския данък от мъка Шубрака и верният му другар по чашка Матейката се напили и залитайки повече от обикновено по тъмните улички на града, гордо запели: „Ще платим, ама няма да се оженим”.

За най-голям „кръчмарски експерт” в старата столица минавал учителят по френски език Чернев. Никой в града не можел да го излъже за качеството на предлаганата „градусова” стока. Той пиел много, но не обичал да афишира слабостта си. За да не се говори, че е алкохолик, даскалът никога не „поемал” повече от две шишета с вино в една кръчма, но затова пък преди отиване и след излизане от гимназията, в която преподавал, изреждал всичките богоугодни градски заведения. Обикновено консумирал накрак, изправен до тезгяха, за да внуши, че бърза и опитва алкохол ей така, случайно и между другото. „Омерзението” си към виното подчертавал, като никога не изричал „скверната” думичка, а я заменял с изразите: „Дай един предмет! Повтори си урока!”. И така до обхождането на всички местни питиепродавници.

Тодорка НЕДЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!