3 четения

Вицепрезидентът Илияна Йотова: „Лошо е, когато сменяме националните интереси с всяко правителство, което е на власт”

„ДНЕС ДЪРЖАВАТА Е ДЛЪЖНИК НА ОБЩИНИ КАТО СУХИНДОЛ. Доникъде е Законът за публично-частното партньорство, което до голяма степен връзва ръцете на кметовете. Много се надявам, че след изборите новото Народно събрание ще приеме поправките в този закон като един от своите приоритети“. Това коментира вицепрезидентът на България Илияна Йотова, която вчера беше гост в Сухиндол за традиционните празници, посветени на Трифон Зарезан.

МАГИСТРАЛА „ХЕМУС” ОСТАВА БОЛНАТА ТЕМА ЗА ОБЩИНИ КАТО СУХИНДОЛ, призна още Илияна Йотова. Тя беше категорична, че само от амбицията на българските политици зависи дали България ще получи пари в новия програмен период до 2020 г. „И това ще е голямата роля на следващото правителство да намери съюзници, особено от южната част на Европа, за да не се променя философията на европейските фондове. Защото в момента налице е една много неприятна и отрицателна тенденция. Има опасност донорството чрез еврофондовете, което имаше за задача да изравни стандартите на живот в страните от ЕС, да бъде заменено от т.нар. „План Юнкер”, който повече залага на инвестициите, на печалбите и на частните проекти. Ако това стане, за съжаление пари за магистрала „Хемус” няма да има”, каза още г-жа Йотова. И допълни, че с европейски средства тази автомагистрала не само ще бъде довършена, но и в някои участъци ще бъде построена наново. Това е важно, за да бъде достъпна до по-малките общини и да е в удобство на инвеститорите.

„В края на тази година започва новото договаряне за финансовата рамка за следващия финансов период след 2020 г. Като всяка държава, България ще трябва да представи своите приоритети и да поиска финансиране. В тези приоритети магистрала „Хемус” трябва да е на едно от първите места”, каза Илияна Йотова.

„ЗАМРАЗЕНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО СА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ТЕЖКИ НАРУШЕНИЯ В ТАЗИ СФЕРА. Не знам дали става дума за несвършена работа, но дългогодишният ми европейски опит показва, че за да се стигне до такава тежка мярка, преди това е имало кореспонденция с Министерството на образованието и Европейската комисия. Пътят на ЕК в такива случаи е следният: тя пише няколко писма до съответното министерство, до българската държава с препоръката да бъдат взети мерки. След всяко писмо ЕК оценява дали препоръките, които е направила, са взети предвид и има ли конкретни резултати. За да е налице тази крайна мярка, означава, че някой не си е свършил работата или умишлено е направил това, което доведе отново до изключително тежка критика към страната ни. Европейската комисия прибягва до такива крайни мерки в изключително редки случаи. Очевидно става въпрос за тежки нарушения”, категорична беше г-жа Йотова.

Тя коментира и мигрантската политика на България и не скри притеснението си, че допреди няколко месеца правителството като че ли не искаше да признае колко рисков е този проблем за страната. „Няма защо сега да припомням изявленията на бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова, че на границата всичко е спокойно, че няма натиск. Мериха мигрантската вълна в проценти, в хора, а рисковете тепърва предстоят. Продължавам да твърдя, че България не получава достатъчно солидарност от Европа за решаването на тази криза. Не е въпросът само в няколко милиона евро, които България може да получи, но новата гранична агенция за брегова охрана ФРОНТЕКС, която най-накрая да си влезе във функциите и всички рискове, които съществуват с дошлите у нас мигранти. А у нас все още не е ставало въпрос за бежанците икономически мигранти“, призна Йотова. И допълни, че пред президента Радев предстоят много важни задачи да говори и да търси съюзници сред европейските партньори, за да бъде страната ни действително подпомогната. В момента на дневен ред в Европа са цял един пакет от директиви, регламенти за промяна в Дъблинското споразумение, за системата за пръстовите отпечатъци, за т.нар. списък на сигурните държави. Все неща, по които България трябва да има позиция и национален консенсус и тази позиция да е силна навън. Лошо е, когато си сменяме националните интереси в зависимост от това какво правителство е на власт, каза Илияна Йотова.

С. БОЯНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!