44 четения

Д-р Борис Шпейзман дойде от Израел, за да работи с търновски студенти

Ателието по стъкло във ВТУ е единствено в България и второ на Балканите

ЕДНОСЕДМИЧЕН УЪРКШОП ПО ГОРЕЩА ОБРАБОТКА НА СТЪКЛО ПРОВЕДЕ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” един от най-популярните преподаватели в света Борис Шпейзман. Той беше тук заедно със съпругата си Анастасия Андреева, която е водещ преподавател на магистърската програма „Дизайн на стъклото”. Програмата съществува във ВТУ вече три години и в момента в нея се обучават петима студенти.

„Запалили сме пещта тази седмица и двама от нашите магистри получиха шанса да работят по своите дипломни работи заедно с д-р Шпейзман. В тази програма младите ни колеги се учат на различни техники на обработка на стъкло, но основно работят с пещта. Те разглеждат стъклото като артмедия, изобщо не става въпрос за стъклото като промишлен материал”, обяснява д-р Анастасия Андреева.

Ателието по стъкло във Факултета по изобразително изкуство е единственото в България и само второто на Балканите след това в Истанбул. Все повече студенти обаче се насочват именно към старата столица заради участието на д-р Шпейзман, който преподава в Академията по изкуства „Безалел“ в Йерусалим. „В тази академия също няма магистърска програма по обработка на стъкло, само бакалаври завършват там и те проявяват интерес към това ателие”, разказва Анастасия Андреева.

СТЪКЛОТО Е КАПРИЗНО КАТО МАТЕРИАЛ, ИМА СИ ХАРАКТЕР И ВЪТРЕШНА ЕНЕРГИЯ. „Понякога се получава така, че дори и да работиш по всички правила, да направиш предмета стъпка по стъпка, той пак не се получава. Пръска се в пещта или пък след това. А понякога, без да зачиташ правилата, получаваш прекрасно изкуство. Различните техники за обработка на стъкло отговарят и на характера на човека. Напасват се с времето или пък още при първата среща”, обяснява д-р Андреева. И допълва, че горещата обработка например е за импулсивни, огнени хора, хора, които мислят бързо, решават веднага и реагират светкавично. Те имат само 30 минути, за да направят формата си. Докато лятото стъкло е за уравновесени и изключително търпеливи хора, които могат да чакат понякога цяла седмица, за да стане готово това, което правят.

ОГРОМНО СТЪКЛЕНО СЛЪНЦЕ И ЕДНА ЛАМЯ ИЗЛИЗАТ ИЗПОД РЪЦЕТЕ НА НАДЕЖДА МАРИНОВА И КРИСТИНА ЦОЛОВА. Те са две от участничките в магистърската програма „Дизайн на стъклото” и им предстои да завършат само след няколко месеца. От българските легенди за змейове и хали е взела идеята си Надежда, която старателно прави своята ламя от стъкло. „Много дълго четох за митичните същества и изведнъж си дадох сметка, че в нашите приказки и легенди отрицателните същества са все от женски род. Стори ми се крайно несправедливо, затова вместо змей реших да направя змеица – нещо като реабилитация”, усмихва се Надежда. Нейната хала е все още на части, но съвсем скоро всяка част от тялото й ще бъде съединена с останалите. Готови са и двете глави на ламята.

Надежда била в трети курс и учила стъклопис, когато във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ за първи път се заговорило за магистратурата по дизайн на стъклото. Още тогава, при първата демонстрация, Надежда вече била сигурна, че това ще е магистърската програма, в която тя ще се запише. Така от пръв поглед се влюбила в стъклото и Кристина, която е завършила графичен дизайн. Дипломната й работа е посветена на сезоните. Тях Кристина е решила да вплете в едно красиво и голямо слънце. Готови са вече лъчите му, които момичето ще оцвети в различни светлини и така последователно през тях ще преминават четирите сезона. И двете момичета признават, че да се работи със стъкло, не е лесно. Изисква се и физическа сила и издръжливост, когато трябва да се върти дългата пръчка в пещта. „Трябва да знаеш какво искаш да направиш още когато започваш да го правиш. Тук не може да решаваш как ще изглежда предмета ти, докато стъклото е в пещта. Няма да можеш да реагираш навреме”, обяснява Кристина.

Двете пещи в ателието работят едновременно. В едната стъклото се нагрява като материал на 1200 градуса, а в другата момичетата изработват своите предмети. Втората пещ достига температура до 500 градуса.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!