74 четения

Истинско богатство пази Историческият музей във В. Търново във фонда „Старопечатни книги“

В сбирката са оригинали на Търновската конституция и първата старопечатна книга в България

ОРИГИНАЛНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И НА „РИБНИЯ БУКВАР“ НА ПЕТЪР БЕРОН, КАКТО И ПЪРВАТА СТАРОПЕЧАТНА КНИГА, КОЯТО Е НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ, са част от огромното книжно богатство, което съхранява Регионалният исторически музей във Велико Търново във фонда си „Старопечатни книги“. Книгите са около 1000 и за всички тях отговорност носи уредникът Станислава Ботева, която признава, че с огромен интерес изучава фонда. Някои от изданията в него са изключително ценни не само защото са на близо 200 г., а защото по страниците им има различни веществени знаци – посвещения, автографи, надписи, екслибриси, сигнатури, печати, номера и др., които им придават специфичен облик и определят тяхната уникалност.

„Цялостно проучване на историята на музейната книжовна сбирка не е правено до момента. Факт, който с точност знаем, е, че основата й е положена с екземпляри, принадлежали на библиотеките при читалище „Надежда” и при великотърновските Девическа и Мъжка гимназия. Свидетелство за това са печатите на тези институции, поставени с постъпването на изданията в съответните библиотеки. След това музейната книжовна сбирка се обогатява най-вече с дарения и откупки“, разказва Станислава Ботева.

Staroprest (2)ОТ 1879 Г. Е ТЪНКАТА КНИЖКА, ОСТАНАЛА В ИСТОРИЯТА НИ С ИМЕТО ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ. „Много ценен е и екземплярът на „Рибния буквар“, който ние притежаваме, защото е още по-стара книга – от 1847 г. Тя е с кожена подвързия, реставрирана е в нашата лаборатория. Има липсващи страници, които са отбелязани с бели страници в книгата. Според това, което знаем, тази прочута книга е претърпяла три издания“, обяснява Станислава. И показва още една от уникалните книги на музея – „За славянското произхождение на българските българе“ от Иловайски.

На първата страница на книгата е запазен автограф на д-р Васил Берон и заради това изданието влиза в категорията уникални. Прочутият лекар, обществен деец и основоположник на археологията във Велико Търново подарява тази книга на един първокласник от Мъжката гимназия „Св. Кирил“. Малчуганът се е казвал Панайот Стефанов и през 1882 г. е спечелил някакво състезание, за което е бил отличен с изданието, отпечатано през 1875 г. в Букурещ.

В старопечатния фонд на музея има и една книга „Кратко землеописание – естествено, математическо и гражданско“. Това издание от 1856 г. е събрало информация за целия свят. В книгата има отделени страници за България и за няколко от градовете в нашата страна, които тогава на автора са се сторили важни и интересни. Велико Търново, естествено, присъства, защото е „славен, богат и пази много от историята на държавата“, в него живеят „30 000 чисти българи“. От това землеописание става ясно, че в онези години в София е имало само 10 000 жители повече, отколкото в столицата Търново.

ПЪРВАТА СТАРОПЕЧАТНА КНИГА – „КИРИАКОДРОМИОН, СИРЕЧ НЕДЕЛНИК” НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ, безспорно е една от най-ценните във фонда. „Тя е отпечатана през декември 1806 г. Приема се, че това е първата книга, написана на новобългарски език, но всъщност езикът й е смес от старобългарски, църковнославянски и новобългарски, който има лек превес, така че се различава от езика, на който са говорили по онова време мнозинството обикновени българи. Все пак появата й е крачка напред в книгоиздаването ни. Тя е обемиста, написана от българин за българи, издадена е в значителен тираж от 1000 броя, четена и използвана дълго след отпечатването й. Остава в историята под името „Софроние”, както е и станала известна сред народа тогава“, разказва уредничката.

И уточнява, че книгите, отпечатани между 1508 и 1801 г., се означават като първопечатни, а излезлите между 1802 и 1878 г. се наричат старопечатни. Тук попадат и българските периодични издания, излезли от печат до края на 1878 г. До 1833 г. българското книгоиздаване се придвижва мъчително. Минават осем години след издаването на Софронието, докато се появят следващите книги. По правило първите български издания са с религиозен и богослужебен характер, а светските буквари се появяват през 1824 г. По-масово книгоиздаване започва едва след 1860 г., като през 1872 г. са издадени 123 книги. През годините на Априлското въстание и Освободителната война броят на издадените книги рязко спада.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНАТА СЪСТАВНА ЧАСТ НА КНИГАТА Е ХАРТИЯТА. „В миналото най-здравите и трайни хартии са се изработвали ръчно от смес, състояща се от развлачени ленени и памучни парцали, третирани с желатин. Една от най-широко използваните за книгопечатане хартии се състои от дървесна каша, обработена с натриев сулфит за отстраняване на лигнина и естествените смоли, след това се третира с колофон и алуминиеви соли“, разказва Станислава Ботева.

Хартията е органичен материал и като такъв има ограничена трайност.

Книгите трябва да се съхраняват при температура 18 – 20 °С и относителна влажност около 60%. При относителна влажност над 70% опасността от появата на плесени е много голяма, обяснява Станислава и уточнява, че първопечатните и старопечатните книги са културно-исторически ценности. Част от тях са включени в експозиции и могат да бъдат видени в музея „Затвор“, във „Възраждане и Учредително събрание” и „Нова и най-нова история”, в „Констанцалиевата къща” в Арбанаси.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО Е ПОЛЗВАНЕТО НА СТАРОПЕЧАТНИЯ ФОНД. Ако някой поиска да разгледа книга от него, това става при строг режим и по правила, които всеки е длъжен да следва. Възможно е музеят да откаже достъп до тази литература, ако книгите са в експозиция или пътуват някъде по света. Сега музеят участва в проекта на Регионалната библиотека за дигитализация на културните съкровища „Север +“. Целта на това партньорство е книгите да бъдат дигитализирани, така ще се съхраняват по-лесно, а и достъпът до тях ще стане по-възможен.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!